4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 06.11.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3621 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №11655, постановено на 16.05.2016г. по ч.гр.д.№5205/2016г. Софийски градски съд, ГО, 12 състав е отменил определението на 34 състав на Софийски районен съд от 11.03.2016г. по гр.д.№2959/2016г. и вместо това е допуснал обезпечение по иска по чл.124 ГПК на [фирма] против [фирма]-в несъстоятелност и [фирма], заявен по гр.д.№2959/2016г., чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20158380405023 на ЧСИ М.Б. досежно изпълнителните действия, насочени спрямо процесните недвижими имоти.
Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Според жалбоподателя атакуваното определение е вътрешно противоречиво /доколкото съдът от една страна е приел, че искът принципно е подкрепен с писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, а от друга страна е посочил, че същите не могат да установят категорично релевантното обстоятелство-придобиване на процесните имоти по давност/, което обосновава неговата неправилност; неправилно е прието, че са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение /доколкото предявеният иск е недопустим и не е доказано наличието на обезпечителна нужда, както и адекватността на исканата обезпечителна мярка/; не е обсъдена допустимостта на иска и по-специално наличието на учреден залог върху търговско предприятие; не е обсъдена вероятната основателност на претенцията; доказателствата не са обсъдени във връзка със заявените в исковата молба обстоятелствени твърдения и същите не са обвързани с вероятната основателност на иска.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса има ли право съдът да допусне обезпечаване на иск чрез налагане на обезпечителна мярка без да е изследвал преди това въпросите за допустимостта на предявения иск и неговата вероятна основателност; може ли да презумира наличие на обезпечителна нужда и може ли наличието на обезпечителна нужда да се предполага. Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – правилно ли е определението на въззивния съд в случаите, когато се отменя акт на първоинстанционния съд, с който е отказано допускане на обезпечение на иск, като неправилен, без въззивният съд да излага мотиви за това в какво се състои неправилността на отменения акт на първоинстанционния съд; представлява ли готовността на ищеца за предоставяне на гаранция по смисъла на чл.391, ал.1, т.2 ГПК единствената необходима и задължителна предпоставка за допускане на обезпечение на предявен иск в случаите, когато не са представени убедителни писмени доказателства или съдът следва задължително първо да установи допустимостта и вероятната основателност на иска, както и наличие на обезпечителна нужда преди да допусне обезпечение на иска и евентуално да определи вида и размера на гаранцията.
В писмен отговор в срока по чл.276 ГПК ответникът [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че по същество жалбата е неоснователна, по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№2959/2016г. по описа на Софийски районен съд, Първо ГО, 34 състав е образувано по подадена от [фирма] иск за признаване за установено по отношение на [фирма]-в несъстоятелност и [фирма], че имуществото, срещу което е насочено изпълнението по изпълнително дело №20158380405023 на ЧСИ М.Б., е собственост на предявилото иска дружество, с твърдението, че неговият праводател [фирма] е придобил правото на собственост върху това имущество преди вписване на възбраната в изпълнителния процес. Препис от исковата молба е изпратен до ответниците по иска на 05.07.2016г. след постановяване на обжалваното определение. След този срок е постъпил отговор от [фирма], съдържащ твърдения за учреден залог върху търговско предприятие още на 07.10.2008г. и доводи за недопустимост на предявения иск на това основание.
С обжалваното определение е прието, че искът принципно е подкрепен с писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1 ,т.1 ГПК, които обаче към момента не могат сами по себе си без събиране на гласни доказателства да удостоверят категорично /еднозначно/ релевантното по делото обстоятелство, а именно придобиване правото на собственост на процесните имоти по давност. Изложени са съображения, че това само по себе си не съставлява пречка за допускане на исканото обезпечение в хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, която разпоредба позволява обезпечаване на иск във всяка хипотеза с определяне на парична гаранция. Прието е, че в случая обезпечителната нужда на предявилото иска дружество се презумира предвид естеството на заявения иск и обстоятелството, че процесните недвижими имоти са предмет на принудително изпълнение. По тези съображения е прието, че са налице предпоставки за допускане на поисканото обезпечение по реда на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, като е определена парична гаранция в размер на 40000лв.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос за задължението на съда да извърши преценка за допустимостта и вероятната основателност на предявения иск при допускане на обезпечението. Възприетата от въззивния съд теза за възможността обезпечение да бъде допуснато и в хипотеза, при която представените с исковата молба писмени доказателства не са достатъчни да се приеме, че искът е вероятно основателен, доколкото е необходимо събиране и на гласни доказателства, съответства на становището, възприето от ОСГТК в мотивите към ТР №6/2013г. от 14.03.2014г., т.5 по тълк.д.№6/2013г., а именно, че вероятната основателност на предявения иск може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно /чл.391, ал.3 ГПК/. Въпросът за допустимостта на предявения иск пък в настоящия случай не следва да бъде обсъждана, тъй като произнасянето по искането за допускане на обезпечение предхожда момента, в който съдът ще извърши преценката за допустимостта на предявения иск с оглед поддържаната от частния жалбоподател теза за значението на наложения запор на търговско предприятие, твърдения за който са наведени в отговора на исковата молба, който е подаден след постановяване на обжалваното определение и по които твърдения съответно предявилото иска лице не е изразило становище по предвидения в ГПК ред.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността обезпечителната нужда да се презумира. В случая преценката на въззивния съд за наличието на обезпечителна нужда всъщност не е основана на предположение, както поддържа частният жалбоподател. В обжалваното определение са изложени съображения за наличие на обезпечителна нужда, основани на обстоятелството, че процесните имоти са предмет на принудително изпълнение, т.е. прието е, че ако действията по принудително изпълнение продължат, възможността на предявилото иска лице да осъществи правата си по влязлото в сила решение би се затруднила. Използваният термин „презумира“ в случая е последица на неточен и непрецизен изказ от страна на съдията-докладчик.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №11655, постановено на 16.05.2016г. по ч.гр.д.№5205/2016г. Софийски градски съд, ГО, 12 състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: