O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 09.02. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa пети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 37/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствoто е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. № 92037/07.07.2017 г. Е. Х. Й., чрез адв. М. Б., обжалва определение № 15685 от 14.06.2017 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 3214/2017 г., с което е потвърдено определение от 16.02.2017 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 17537/2015 г., с което в делбеното производство е отказано приемането за съвместно разглеждане на претенция на жалбоподателя по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Е. И. Н. чрез намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 3/08.06.1994 г.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт с довод за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, като се поддържа, че в производство по чл.30 ЗН съдът е длъжен да определи масата по чл.31 ЗН и щом по делото са налице данни за друго имущество на наследодателя, дори страните да не са поискали то да бъде включено в масата и оценено, съдът е следвало сам да събере доказателства за неговата стойност. В отделно представеното изложение по чл.284, ал.1, т.1 ГПК се посочват като специални основания произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и необходимост от точно прилагане на закона, както и за развитие на правото по общо два правни въпроса, като се цитират и прилагат решение № 93 на ВКС, I-во г.о. по гр. д. № 491/2002 г., определение № 57 от 30.01.2015 г на ВКС, I-во г. о. по гр. д. № 6363/2014 г. и решение № 204 от 28.10.2015 г. на ВКС, I-во г. о. по гр. д. № 2584/2015 г.
Oтветниците, с писмен отговор чрез адв. С. Б., оспорват наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
ВКС, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
По въпроса за наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК в приложимата редакция /ДВ, бр.59 от 2007 г./, настоящият състав съобразява следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 17537/2015 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по искова молба на Е. Х. Й. срещу Д. М. Н. и М. Е. Н., за делба на съсобствен недвижим имот – апартамент с площ от 76,16 кв. м. в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.2, съединен с претенция за установяване нищожността на отказ от наследство, извършен приживе от майката на ищеца Б. Е. Н., сестра на втория ответник, и претенция за възстановяване на запазена част от наследството на Е. И. Н. чрез намаляване на дарение на 11/12 ид. ч. от процесното жилище, извършено от наследодателя /дядо на ищеца и баща на втория ответник/, в полза на ответницата Д. М. Н., съответно внучка и дъщеря на дарителите, обективирано в нотариален акт № 55/13.05.1994 г. С отговорите на исковата молба, ответниците са оспорили твърдението за нищожност на отказа от наследство, а също и претенцията за намаляване на дарението до размера необходим за допълване на запазената част от наследството. Въвели са твърдения за извършено в полза на Б. Е. Н. приживе дарение, съвместно от майка й Д. Д. Н. и баща й Е. И. Н., на друг апартамент в [населено място]. Оспорено е, поради липса на доказателства, и приемането на наследството от ищеца по опис. От ответницата Н. е въведено и твърдение за индивидуална собственост върху процесното жилище, основано на договор за дарение на 11/12 ид. ч. и възражение за придобиването по давност на останалата 1/12 ид. ч. В първото редовно открито с. з. на 16.12.2016 г., ищецът – жалбоподател е заявил, че няма възражения по доклада и е направил искане за допускане на експертиза за оценка на имотите с оглед на чл.31 ЗН. С молба от 27.01.2017 г. е навел твърдения за извършено в полза на втория ответник от общия наследодател Е. И. Н. дарение на дворно място от около 800 кв. м., ведно с находящите се в него две жилищни сгради, в [населено място], което след уточняването му във второто проведено открито съдебно заседание, районният съд е квалифицирал като искане по чл.30 ЗН по отношение на новопосочения имот, приемайки, че то е недопустимо като заявено след срока по чл.342 ГПК.
За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане с иска за делба претенцията за намаляване на дарението относно допълнително посочения имот, въззивният съд е установил, че искането е направено след първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, поради което е било преклудирано. Позовал се е още на специалния характер на уредбата на делбата като особено исково производство, въвеждаща различен преклузивен срок за възражения и навеждане на факти, в отклонение от чл.133 ГПК.
Първият от поставените в изложението въпроси е дали когато по делото са налице данни за друго имущество на наследодателя по смисъла на чл.31 ЗН, съдът следва да събере доказателства за неговата стойност, независимо от това дали страните са поискали то да бъде оценено и включено в масата по чл.31 ЗН, като за него се навежда противоречие между приетото от въззивния съд и решение № 93 по гр. д. № 491/2002 г. и определение № 57 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 6363/2014 г. на ВКС, първо г. о., а също и решение от 20.10.2016 г. на СГС по гр. д. 12064/2014 г., препис от което не е приложено. Вторият от поставените въпроси е длъжен ли е съдът при иск по чл.30 ЗН да определи размера на наследствената маса при наличие на данни за това, зададен в контекста на това длъжен ли е съдът сам да назначи експертиза за оценка на стойността на това имущество. Поставени по този начин въпросите са свързани с неизпълнение задължението на съда да събере доказателства за масата по чл.31 ЗН. Същите не са обуславящи по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – зададени са с оглед евентуални бъдещи нарушения на съда при определяне на масата по чл.31 ЗН. Предмет на произнасянето пред въззивния съд е дали искането за намаляване на процесното дарение е било недопустимо за съвместно разглеждане с делбата като заявено след първото съдебно заседание.
Дори да се приеме, че въпросите са обуславящи, не са налице и наведените специални основания за допускане на касационно обжалване.
Цитираното решение № 93 по гр. д. № 491/2002 г. на ВКС, първо г. о., касае отхвърляне на иск по чл.30 ЗН в производство по делба поради това, че ищецът не е доказал размера на наследствената маса по чл.31 ЗН, като е прието, че след като съделителката-ответница е посочила, че общата наследодателка е притежавала и други имоти, освен делбения, и е представила доказателствата за това, решаващият съд е бил длъжен не да отхвърли иска по чл. 30 ЗН като недоказан, а сам да назначи експертиза и определи масата, включвайки и посочените от ответницата имоти към наличното неразпоредено имущество към момента на откриване на наследството. Посоченото определение № 57 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 6363/2014 г. на ВКС, първо г. о., също не попада в обхвата на наведеното специално основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а и в никое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, предвид че се касае за определение, с което в специфичното производство по чл.288 ГПК не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение по иск по чл.30 ЗН в производство по делба. В цитирания съдебен акт е прието, че за съда съществува задължение да определи масата по указания в закона начин, но не и служебно да проверява и да събира доказателства за това дали наследодателят не притежава и друго имущество, което страните не сочат и за което по делото няма данни. Неотносимо е и решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр. д № 2584/2015 г. на ВКС, първо г. о., което касае хипотеза при която съдът неправилно е преценявал стойността на дарения имот, предмет на делбата, за който е поискано и намаляване на дарението до размера необходим за допълване на запазената част от наследството, като не е отчетено положението на подареното към момента на извършване на сделката.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че след като правото да се поиска възстановяване на запазената част е упражнено и е поискано намаляването на конкретно дарение, то наследникът не разполага с друго потестативно право по чл.30 ЗН да поиска възстановяване на запазената част по отношение на друг имот /извън този предмет на вече заявената претенция и в случая на делбата/, но разполага с възможността да поиска допълване до пълния размер на накърнената му запазена част, като поиска намаляване и на друг безвъзмездно разпореден имот. След първото открито съдебно заседание по делото, искане по чл.30 ЗН може да се заявява само ако потестативното право на възстановяване на запазена част от наследството е възникнало след този момент. Доводите на жалбоподателя, изложени както във въззивната, така и в касационната жалба, всъщност са свързани със съставянето на масата по чл.31 ЗН и невключването на имота, предмет на дарението, извършено с нотариален акт № 3/08.06.1994 г., в тази маса. Неправилното й съставяне би се отразило върху правилността на решението. Съдът е длъжен да даде указания за необходимостта от формиране на наследствената маса по чл.31 ЗН с всички нейни елементи /имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН; извършените от наследодателя дарения/.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15685 от 14.06.2017 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 3214/2017 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: