O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 09.02. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 111/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствoто е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Я. Ц., приподписана от адв. В. М. и Ц. Л., срещу определение от 24.10.2017 г. на Варненския окръжен съд по ч. гр. д. № 2195/2017 г., с което е потвърдено определение № 9669 от 21.09.2017 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 4890/2017 г. за прекратяване на производството по предявените от жалбоподателката установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и и иск по чл.42 б. „б“ ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 24.07.2010 г. в полза на И. П..
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на извода на въззивния съд за непререшаемост на правния спор между страните, който е разрешен с влязло в сила решение по предявен от ответника срещу ищцата отрицателен установителен иск, с което е признато за установено, че ищцата в настоящото производство не е собственик на процесния имот. Твърди се, че между двете производства не е налице обективен идентитет, тъй като предявения положителен установителен иск за собственост е основан на придобивни основания, които не са били въведени в предходното производство. При условията на евентуалност се поддържа допустимост на кумулативно съединения иск по чл.42, б. „б“ ЗН, тъй като той има за предмет не установяване неистинността на завещанието като документ, а неговата недействителност като едностранна правна сделка, т. е. предмет на установяване е несъществуването на произтичащите от завещанието права. В изложението се посочват като специални основания за допускане на касационното обжалване произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, противоречивото разрешаване от съдилищата на сочените от касатора въпроси, както и че произнасянето от касационната инстанция по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 878 от 16.10.2008 г. на ВКС, трето г. о. по гр. д. № 850/2008 г. и решение № 33 от 22.03.2005 г. на ВКС, второ т. о. по гр. д. № 284/2004 г. /посочените актове не са постановени в производство по чл.290 ГПК и не могат да обосноват поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК/. Като обуславящи изхода на делото са изведени два правни въпроса, а именно: 1. предпоставя ли зачитането на силата на пресъдено нещо пълно тъждество и налице ли е такова, когато предявените искове са с различен петитум; 2. допустим ли е иск по чл.42 б.“б“ ЗН, предявен от лице, за което е установено с влязло в сила решение, че не е носител на материални права, в случай че при разрешаване на спорното правоотношение за него могат да възникнат бъдещи права.
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въпроса за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 4890/2017 г. по описа на Варненския районен съд е образувано въз основа на искова молба от 11.04.2017 г. на М. Я. Ц. срещу И. В. П. за признаване на установено, че ищцата притежава право на собственост върху процесната жилищна сграда, по силата на саморъчно завещание от 23.07.2010 г., извършено в нейна полза от П. Т. П., евентуално – по силата на упражнявано добросъвестно владение, считано от посочената по-горе дата. С установителния иск за собственост е съединен кумулативно иск по чл.42 б. „б“ ЗН за прогласяване за нищожно извършено в полза на ответника завещание от 24.07.2010 г., тъй като същото не е написано и подписано от завещателя П. Т. П..
Районният съд е прекратил производството на основание чл.298 ГПК, след служебно извършена справка за наличието на влязло в сила решение по гр. д. № 762/2016 г. на Варненския районен съд относно процесния имот, с което по предявения от И. В. П. срещу М. Я. Ц. отрицателен установителен иск е признато за установено, че ответницата не е собственик на процесната жилищна сграда.
За да потвърди първоинстанционното определение, окръжният съд е приел, че решението по отрицателния установителен иск за собственост е формирало сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имота, поради което е налице отвод за сила на пресъдено нещо. Приел е още, като е препратил към мотивите на районния съд, че в предходното производство ищцата в настоящото е следвало да изчерпи всички основания, от които извежда правото си на собственост. По иска с правно основание чл.42 б. „б“ ЗН е изложил съображения, че е недопустим, тъй като ищцата обосновава правния си интерес от него с възможността да отрече правото на собственост на ответника върху процесния имот, което е установено с влязло в сила решение. В предходното производство автентичността на завещанието е била оспорена и е установено, че същото не е написано и подписано от завещателя. Позовал се е на ТР № 5/14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е направил заключение, че ищцата няма правен интерес от предявяването на този иск, тъй като неавтентичността на документа вече е установена. Правото й на собственост върху процесния имот е отречено с влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, поради което за нея също не е налице интерес от прогласяване нищожността на завещанието, от което ответника в настоящото производство черпи правата си.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение. Съображенията за това са следните:
Поставеният в изложението първи въпрос се свежда до обуславящия делото въпрос налице ли е обективен идентитет, и като последица от това отвод за сила на пресъдено нещо по предявения положителен установителен иск за собственост върху имот, по отношение на който правото на ищцата по настоящото дело е отречено с влязло в сила решение, с което е уважен отрицателен установителен иск срещу нея.
Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, ако отрицателен установителен иск за собственост бъде уважен, претендираното от ответника право ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
Установителният иск за собственост, въз основа на който е образувано гр. д. № 4890/2017 г. на Варненския районен съд е за установяване принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, който въпрос е разрешен с влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск за собственост и пререшаването му е недопустимо с оглед забраната на чл.299, ал.1 ГПК. Съществува идентичност между предмета на силата на пресъдено нещо и предмета на делото, образувано по втория иск – правото, предмет на С., и правото, предмет на второто дело, се покриват напълно както откъм белезите, които го индивидуализират, така и откъм времето, за което се претендира, че правото по второто дело съществува. Непререшаемостта на разрешения спор като последица от правоустановяващото действие на С. означава, че ищцата – касатор е изгубила правото си на иск относно правото, което е неин предмет. Жалбоподателката е следвало да изчерпи всички основания, на които правото на собственост е могло да се породи. В производството по отрицателния установителен иск е бил разрешен въпросът за принадлежността на вещта, поради което е формирана и сила на пресъдено нещо по този въпрос.
Поставеният втори въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване недействителността на завещанието също е обуславящ за изхода на делото. Същият е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС – недопустимостта е обоснована с обстоятелството, че ищцата – жалбоподател извежда правния си интерес от този иск с възможността да отрече правото на собственост на ответника върху процесния имот. Това право е установено със сила на пресъдено нещо, формирана с решението по отрицателния установителен иск по изложените по-горе съображения. Завещанието в полза на ответника има характер на частно завещателно разпореждане и е с предмет спорния имот. Твърдението, че завещанието не е написано и подписано от завещателя, представлява оспорване на неговата автентичност, насочено към оборване на формалната доказателствена сила на подписания частен документ по чл.180 ГПК. Налице е идентичност между предмета на оспорването по чл.193 ГПК, което в случая е било проведено в предходното производство, и предметът на предявения иск за установяване недействителността на завещанието.
В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 24.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 2195/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9669 от 21.09.2017 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 4890/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: