6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 19.12.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2680 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. К. и В. С. К., двамата от [населено място], срещу решение №1229/02.03.2017г., постановено от Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№767/2016г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по предявен от М. С. К. и В. С. К. иск, че ответниците Е. С. И., С. С. К., Л. С. И., А. Б. П. и В. И. К. не са собственици на право на строеж върху имот с идентификатор 04279.613.200 по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК и производството по делото е прекратено.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №4/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ТР №8/2012г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/, както и по въпроса при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права /ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците по касационна жалба А. Б. П. и В. И. К. изразяват становище, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.287 ГПК писмен отговор е подаден и от ответниците по касационна жалба Е. С. И., С. С. К. и Л. С. И., съдържащ съображения, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. К. и В. К. са предявили отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не притежават право на строеж върху имот с идентификатор 04279.613.200 по КК на [населено място] с твърдението, че М. К. е собственик на целия имот на основание два договора за покупко-продажба /н.а.№144, том IV, дело №156 от 19.10.1992г. и н.а.№84, том I, рег.№1488, н.д.№80/2010г. от 30.04.2010г./ като освен дворното място притежава и правото на собственост върху втория жилищен етаж от построената в него сграда. Поддържа, че ответниците не притежават право на строеж върху мястото, тъй като подобно право понастоящем може да им учреди само тя като собственик на мястото. Твърди, че Е. И., С. К. и Л. И. като наследници на С. и В. К. притежават само право на собственост върху третия етаж от сградата съгласно констативен нотариален акт от 1975г., с който С. К. е признат за собственик на този етаж, а А. П. и В. К. са придобили само право на собственост върху първия етаж на сградата по договор за покупко-продажба, сключен през 2007г. с Г. и И. К., които от своя страна са придобили правото на собственост върху етажа от С. С., сестра на М. К., през 2005г., която пък е придобила правото по силата на договор за дарение през 1991г. Според ищците, доколкото С. К. през 1975г. е признат за собственик само на третия етаж от сградата, но не и върху правото на строеж върху имота, той не може да прехвърли такова право, а освен това към момента на съставянето на н.а. №62 от 1975г. не е изтекъл и предвидения в закона 10-годишен срок от момента, в който е бил допуснат в помещението като ползвател. Поддържат също така, че и праводателите на А. П. и В. К. не са притежавали право на строеж върху мястото, а само право на собственост върху разпоредения етаж. Наличие на правен интерес от предявяването на иска извеждат от твърдението, че сградата е в лошо състояние, съществува вероятност да погине, в който случай считат, че отричайки правото на строеж на ответниците, само те биха имали правото да застроят терена.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Изложени са съображения, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права се свързва с условието ищецът да притежава самостоятелно право, което се оспорва, докато в настоящия случай ищците нито притежават, нито има възможност при евентуално уважаване на иска да придобият такова право върху правото на строеж, както и доколкото в случая не се търси защита на фактическо състояние, тъй като ответниците не оспорват правото на ищците да ползват терена около сградата в рамките на чл.64 ЗС, а ако има такъв спор, той не е заявен по настоящето дело и е предмет на друго производство.
Изложени са също и съображения, че допустимостта на предявения иск се определя от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба, а именно твърдения че ответниците нарушават претендирано от ищците право или го оспорват, т.е. твърдение за наличие на засегнато от правен спор право, като от преценката на ищеца зависи обемът на търсената защита, но искът е допустим, ако защитата е ефикасна. Прието е, че предявеният отрицателен установителен иск в случая не разкрива правен интерес в посочения смисъл, тъй като ответниците не оспорват права на ищците, нито пък при уважаването на иска може да се очаква да възникнат някакви права за ищеца върху този имот, доколкото правото на строеж е реализирано, като няма и данни с предявения отрицателен установителен иск да се брани някакво фактическо състояние, от което ищците да черпят права, доколкото в исковата молба правният интерес е обоснован от притежаваното от ищците право на собственост върху земята и въведени твърдения, че като собственици на земята са собственици и на правото на строеж.
Прието е, че правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск липсва и заради изначално противоречивите твърдения на ищцовата страна, посочени в исковата молба и поддържани в производството по делото – отрича се право на строеж върху земя при въведени твърдения от самата ищцова страна, че същата земя е вече застроена и правото на строеж върху нея отдавна е реализирано, като освен това по делото са налице и безспорни доказателства за това, че още към 1959г. сградата е била построена, представлявала е двуетажна къща с мазе и таванско помещение /н.а.№121, том I, дело №260/1959г./, а от представеното строително разрешение се установява, че още през 1960г. е било извършено строителство и на третия жилищен етаж. Взето е предвид и обстоятелството, че строежът е завършен през 1974г., което се потвърждава от протокол на Благоевградския РС от 05.04.1974г., с който етажите от жилищната сграда са поделени и едва в последствие всяка от страните по делото закупува, респ. придобива в индивидуална собственост самостоятелен обект.
Изложени са съображения, че дори ищците да са собственици на имота, върху който е изградена постройката, това не ги прави собственици на цялото право на строеж, тъй като на първо място това право на строеж е вече реализирано, както и по причина, че когато то е било реализирано и жилищната сграда е била изградена, ищците не са били собственици на земята, нито на правото на строеж върху същата – на 19.10.1992г. са придобили в режим на СИО втори жилищен етаж от сградата и ? ид.част от мястото, на което вече е била застроена къщата /н.а.№144, том IV, дело №156/, а с н.а.№84, том I, рег.№1488, дело №80/2010г. от 30.04.2010г.са закупили и другата ? ид.част от мястото, на което е застроена сградата. За това, при въведената фактология и установената по делото фактическа обстановка предявената претенция е приета за недопустима, доколкото към момента на предявяването й правото на строеж е реализирано и е преминало в собственост върху самостоятелни обекти в сградата, т.е. всеки от собствениците на самостоятелни обекти в сградата притежава съответстващата му се идеална част от правото на стореж върху мястото.
Прието е, че правото на собственост върху жилището имплицитно и по подразбиране включва в себе си и право на строеж върху терена, дори и да не е записано изрично в нотариалния акт и доколкото праводателите на страните и наследодателите им са закупили напълно завършена жилищна сграда без да им е било учредявано право на строеж, а понастоящем в сградата има отделни самостоятелни обекти, които са в индивидуална собственост на трети лица, е прието за недопустимо да се претендира нещо, което вече е реализирано и трансформирано, респ. недопустимо е да де отричат права на ответниците, касаещи идеални части от правота на строеж, тъй като те са придобити от тях с възникването на етажна собственост по смисъла на чл.37, ал.1 ЗС.
Изложени са и съображения, че по делото липсват твърдения, а и данни за действия на ответниците, които да ограничават и пречат на упражняването на очертаните ограничени вещни права на ищците.
Поради това и с оглед указанията, дадени в ТР №1/2011г. от 04.05.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че правото на строеж е реализирано с изграждането на сградата в груб строеж, като са ирелевантно с оглед предмета на спора е прието от кого е реализирано строителството, тъй като е безспорно установено, че до придобиването в собственост на самостоятелните обекти самата сграда вече е била изградена.
Прието е, че ищците нямат правен интерес от отричане идеална част от правото на строеж на ответниците, доколкото притежаваните от ищците идеални части от правото на строеж им дават само правата по чл.64 ЗС – да ползват терена под сградата, както и самия терен доколкото това е необходимо за ползване на сградата, която е в режим на етажна собственост и тези им права не се и отричат от ответниците.
Така изложените от въззивния съд съображения за обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при извършването на преценка за допустимостта на отрицателния установителен иск, както и за начина, по който следва да бъде извършена тази преценка, съответстват на трайно установената, последователна и непротиворечива практика на ВКС, според която, колкото и ищецът да разполага с правото да избере вида на правната защита, на първо място е необходимо да е налице нарушение или отричане на претендирано от него право или фактическо състояние, а освен това и избраната като вид правна защита да е подходяща за ефективното разрешаване на правния спор. Приема се за допустимо отричането на вещни права при наличие на възможност за придобиване на съответно вещно право от предявилото иска лице, но само доколкото такава възможност реално съществува към момента на предявяване на иска и единствената пречка за нейното осъществяване е претендираното от ответниците право. Хипотетична възможност, свързана с осъществяването на бъдещо несигурно събитие, според съдебната практика не обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като това би представлявало неоправдано навлизане в чужда правна сфера без доказан правен интерес от това /ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС; решение №90/05.05.2010г. по гр.д.№846/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №504/12.07.2011г. по гр.д.№603/2010г. на Второ ГО на ВКС.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за предпоставките, при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, съответства както на даденото в ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, така и на последващата постановяването на това тълкувателно решение практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1229/02.03.2017г., постановено по в.гр.д.№767/2016г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА М. С. К. и В. С. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на А. Б. П. и В. И. К. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски и на Е. С. И., С. С. К. и Л. С. И. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: