2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 08.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3788/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 3509 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 7994/2015 г. на Софийския градски съд, II-д г. о., е потвърдено решение № I-46-123/13.02.2015 г. по гр. д. № 9350/2013 г. по гр. д. № 9350/2013 г., поправено с решение № 41867/20.02.2017 г. на Софийския районен съд, с което са уважени искове за ревандикация по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че Е. Б. И., Б. Б. Ц. и Ц. Б. Ц. са собственици на следния недвижим имот: нива от 19,999 дка, съставляваща имот № 188004 по плана за земеразделяне на [населено място], Столична община, район «В.», местност «П.», при описани граници, имот с идентификатор 12084.2745.60 по одобрената кадастрална карта на населеното място от 2011 г., и ответното дружество – [фирма] – [населено място] е осъдено да предаде на собствениците владението на имота. Отхвърлено е направеното при условията на евентуалност възражение от ответника с правно основание чл.72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане върху процесния имот до заплащане стойността на подобренията в размер на 677 000 лв., изразяващи се в действия по промяна категоризацията на имота и включването му в регулация.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Т. И. и адвокат Д. З. като пълномощници на [фирма] – [населено място], което относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касация са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Е. Б. И., Б. Б. Ц. и Ц. Б. Ц. срещу [фирма] – [населено място] искове за предаване владението върху процесния имот, като на собственици по силата на наследствено правоприемство от Ц. Я. П. и възстановяване на собствеността с план за земеразделяне с решение на органа по земеделска реституция от 10.11.1994 г. Посочили са, че правото им на собственост е било удостоверено с констативен нотариален акт № 185/05.09.1995 г. Като евентуално придобивно основание са въвели придобиването на имота по давност чрез упражнявано владение в периода 13.04.1995 г. /датата на извършен въвод във владение на имота/ – 2009 г. Ответникът е оспорвал активната материално – правна легитимация на ищците, като е поддържал, че се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 149/17.10.2008 г., с който е закупил процесния имот от [фирма]. Дружеството – продавач го е придобило от Д. И. Д., който е бил носител на правото на собственост на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство. Евентуално е посочил, че е придобил правото на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 02.07.1999 г., когато правото на собственост е било възстановено в полза на Д. Д.. Направил е възражение за признаване право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС до заплащане стойността на подобренията в имота, възлизащи на сума в общ размер от 677 000 лв. /за изготвяне на експертни оценки и за промяна категоризацията на земята/.
По делото е установено, че с решение № 1/10.11.1994 г. на ПК – [община], издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и въз основа на протокол № 8520/28.05.1993 г., е възстановено в полза на наследниците на Ц. П. правото на собственост върху процесния имот съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място]. Правото им на собственост е удостоверено и с нотариален акт № 185/05.09.1995 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ, издаден на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и цитираното по-горе решение, влезлият в сила план за земеразделяне и наследствено правоприемство от Ц. П., починал през 1974 г. В акта е цитирана скица № 18821/08.02.1995 г. на парцел 4 от масив 188 по плана за земеразделяне /обнародван в ДВ, бр.79 от 29.09.1994 г./, представена при неговото издаване.
Представените от ответника и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства: решение № 1/02.07.1999 г. на ОС „Земеделие“ – [населено място], с което в полза на наследниците на К. Х. е възстановено правото на собственост върху имот № 188004 по плана за земеразделяне и скица на същия, на основание чл.183 ГПК са били изключени от доказателствата по делото. Правото на собственост в полза на Д. Д. е било удостоверено с нотариален акт № 162/29.09.1998 г. Направеното във въззивното производство искане за прилагане на административните преписки, по които са били издадени решенията за възстановяване на собствеността, е оставено без уважение като преклудирано.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са уважени, въззивният съд е приел, че ищците не са изгубили правото си на собственост /същото не е било придобито от ответника или неговите праводатели/, като на основание чл.272 ГПК е препратил към неговите мотиви. Сделките не са породило вещно-прехвърлителното си действие, тъй като продавачите не са притежавали право на собственост. За времето от 29.09.2008 г. до предявяване на исковата молба на 01.03.2013 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил следните материалноправни въпроси:
1.„при въведено възражение, че реституционното решение не е влязло в сила и за липса на предпоставките за реституция в полза на лицата, на които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, следва ли ищецът да докаже осъществяването на всички предпоставки за реституция и длъжен ли е съдът да извърши инцидентен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразността на административният акт“;
2.„длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка на реституционните решения в полза на ищците по чл.27 ППЗСПЗЗ, когато изслушаната пред него експертиза е установила, че планът за земеразделяне е влязъл в сила след издаване на първото реституционно решение, а ответникът е направил възражение във връзка с наличието на предпоставките на чл.34в ЗСПЗЗ“
Сочи се противоречие с ТР № 6/10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК; ТР № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК; решение № 15/25.01.2011 г. по гр. д. № 1302/2009 г. на ВКС, второ г. о.; решение № 407/13.07.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 201/30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2009 г., второ г. о.; решение № 231/31.10.2011 г. по гр. д. № 1610/2010 г., второ г. о.; решение № 474/09.06.2009 г. по гр. д. № 5485/2007 г., трето г. о.
Поставен е и следният процесуалноправен въпрос, по отношение на който също се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: „следва ли въззивният съд в съответствие с разрешенията, дадени в ТР № 1/2013 г., т.3, служебно да назначи техническа експертиза за изясняване на предпоставките за възстановяване на собствеността върху един и същи имот в полза на едни и същи лица с две решения по чл.27 ППЗСПЗЗ“. Сочи се и противоречие с решение № 414/06.02.2012 г. по гр. д. № 1117/2010 г., първо г. о.
Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., не се разкрива противоречие по първия материалноправен въпрос между обжалваното решение и ТР № 6/10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК, т.4 от същото, в което е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция. Действително, така даденото разрешение намира приложение и при възражение за нищожност или материална незаконосъобразност на решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, когато възниква задължение за съда да упражни такъв контрол, ако преценката има значение за съществуването или несъществуването на претендираното право. В случая въведеното от ответника възражение се е свеждало до липсата на доказателства за влизането в сила на административния акт, както и на липсата на скица към издаденото решение, които са обсъдени от районния съд, към мотивите на който се препраща във въззивното решение. Съдебната практика приема, че правното действие на решенията на органа по поземлената собственост се преценява съобразно редакцията на закона, действала към момента на постановяването им. Изискването към решението да се прилага скица на имота е въведено с изменението на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр.45/1995 г. В разглеждания случай решението на поземлената комисия е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ от 1995 г., следователно не е било необходимо да бъде придружено от скица. Такава е била представена преди издаването на констативния нотариален акт от 05.09.1995 г.
Въззивният съд е изразил становище по материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността, но е приел, че допустимите възражения се свеждат само до противопоставимите от страна на оспорващия права, т. е., изхождал е именно от наличието на правен интерес за това оспорване, както е прието и в цитираните решения по чл.290 ГПК. По този довод следва да се посочи, че е налице последователна съдебна практика, включително и задължителна, формирана по реда на чл. 290-293 ГПК, според която и ответниците, които не са ползватели, нямат правен интерес от възражения срещу легитимацията на ищците, ако не заявяват собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС – т. е., ако не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ /напр. решение № 231 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 1610/2010 г., решение № 137 от 16.08.2011 г. по гр. д. № 1036/2010 г., двете на II-ро г. о., решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/2009 г. на I-во г. о., решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на II-ро г. о., и др./. В обжалваното решение тази съдебна практика е споделена, поради което не се констатира да е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Съобразно правното положение на касатора, който не е неучаствал в административното производство и не е обвързан от акта за възстановяване на собствеността, въззивният съд е приел, че той може да оспорва неговата валидност и материална законосъобразност, които е проверил по пътя на инцидентния съдебен контрол в рамките на направените възражения. Колизията между двата акта на административния орган е разрешена съобразно събраните доказателства, респективно изключването от доказателствата на позитивното решение за възстановяване на собствеността в полза на праводателя на ответника.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен в изложението въпрос. Разпоредбата на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ предвижда, че влезлият в сила план за земеразделяне може да бъде преработен при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и горите или на упълномощено от него длъжностно лице, като същата се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява от общинската служба земеделие и гори в кметството. Понятието „явна фактическа грешка“ е дефинирано в чл.26, ал.2 ППЗСПЗЗ, според който това е несъответствието между заснетите на терена топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. По делото се установява, че техническите характеристики на спорния имот не са променени и по отношение на него не е извършена такава преработка, която да е резултат на явна фактическа грешка по смисъла на закона. Разликата се състои само в това, че е сменен собственикът на имота. Цитираната в изложението разпоредба на чл.34в ЗСПЗЗ е приета с ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г., поради което същата не може да намери приложение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос.
Въззивният съд не е бил длъжен служебно да назначи техническа експертиза, тъй като жалбоподателят е обосновал искането за нейното допускане с направеното доказателствено искане за прилагане на административните преписки по издаване на реституционните решения, което е могъл да направи своевременно в първоинстанционното производство. Цитираното решение № 414/06.02.2012 г. по гр. д. № 1117/2010 г., първо г. о., не разкрива сходство с конкретния случай, тъй като в същото е прието, че не са били изяснени факти, от значение за извършване на косвен съдебен контрол, каквато не е настоящата хипотеза.
В обобщение, не се констатират предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Ответниците по жалба не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3509 от 28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 7994/2015 г. на Софийския градски съд, II-д г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: