3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 22.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4915 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 126 от 14.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2709/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. е оставена без разглеждане частната жалба на Л. В. Г. срещу определение № 166 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 2324/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., с което Л. Г. е конституирана на основание чл.227 ГПК като страна по делото на мястото на починалата й сестра В. В. Г..
Частна жалба срещу преграждащото определение № 126 от 14.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2709/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. е подадена от адвокат Е. П., служебен защитник на Л. Г.. Жалбата е подадена при условие, че съдът не уважи искането на адв.П. за освобождаване от задълженията й като служебен адвокат. В жалбата е направено и искане до съда да даде срок на Л. Г. по чл.51 ЗН, в който тя да заяви дали приема наследството на сестра си, с оглед правилното определяне на надлежния правоприемник по чл.227 ГПК. Същевременно по делото са постъпили две молби от Л. Г., с които тя иска от съда да освободи адв. П. от задълженията й като служебен защитник; да даде възможност на жалбоподателката сама да ангажира адвокат, който да изготви частна жалба срещу определение № 126 от 14.07.2017 г. по ч. гр. д. №2709/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., както и да бъдат съобразени развитите от нея доводи в частната й жалба вх. № 11310/15.11.2016 г. срещу конституирането й като страна в производството по делото, въпреки че не е изявила воля за приемане на наследството на починалата й сестра.
Ответниците в производството Д. Н. Ш. и Г. Ц. В. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Адвокат П. е предприела своевременни действия за предоставяне на правна помощ на страната по делото Л. Г., като е подала в срок частна жалба срещу определение № 126 от 14.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2709/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., по повод на което е била и допусната правната помощ. Затова не следва да бъде уважено искането й за освобождаване от възложените задължения. Не следва да бъде предоставяна възможност на Л. Г. за ангажиране на друг адвокат, който да изготви частна жалба срещу същото определение, тъй като ВКС вече е надлежно сезиран.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС; внесена е и дължимата държавна такса по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Определението по чл.227 ГПК, с което се конституират наследниците на починала страна в процеса, е по движение на делото. То не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като нито е преграждащо, чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване – чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Затова правилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената частна жалба срещу определение № 126 от 14.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2709/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. В този смисъл са и други определения на ВКС – определение № 444 от 28.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3964/2015 г. на І-во г. о.; определение № 61 от 10.02.2015 г. по гр. д. № 1116/2014 г. на ІV-то г. о. Ето защо обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е искането в настоящото производство да бъде даван срок по чл.51 ЗН на частната жалбоподателка да заяви дали приема наследството на сестра си. Това искане няма отношение към предмета на спора по настоящото дело, който е ограничен до преценката дали подлежи на обжалване определението по чл.227 ГПК за конституиране на страна в процеса или не. Искане за определяне на срок по чл.51 ЗН е направено от жалбоподателката в основното производство по гр. д. № 2324/2916 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. и по това искане има произнасяне от състава на ВКС, което не подлежи на обжалване. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от служебното конституиране на Л. Г. като правоприемник на починалата й сестра по реда на чл.227 ГПК не може да се направи извод, че тя е приела наследството на сестра си, в какъвто смисъл са нейните опасения. Конституирането е дейност на съда, свързана с предвиденото в закона призоваване към наследяване. В случая то е от значение единствено във връзка с възможността на правоприемника на починалата страна да предприеме действия по обжалване на преграждащото определение № 300 ОТ 05.07.2016 Г. по гр. д. №2324/2916 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., с което на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция до измененията с ДВ бр. 86/2017 г./ е оставена без разглеждане касационната жалба на Л. Г. и В. Г. срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, който е с цена под 5000 лв. Като страна по делото Л. Г. е имала възможност да обжалва това определение, но не го е сторила в законния срок. С встъпването й в правата на починалата В. Г. тя би имала повторна възможност да обжалва това определение в законния срок, който обаче в случая вече е изтекъл. След като тя не е предприела действия по обжалване на това определение, не би могло да се счете, че е извършила действия по приемане на наследството на починалата си сестра.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 126 от 14.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2709/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: