5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 20.11.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1979 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Й. от [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 09.11.2016г. по в.гр.д.№298/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което допуснатите до делба имоти са разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК, като в общ дял на Н. Г. Й. и С. Т. А.-Б. е поставен недвижим имот , гараж с идентификатор 6814.2824.522.4 с площ от 19 кв.м. по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-39/20.07.2011г., ведно с принадлежащите към него ? ид.част от УПИ XI-522 в кв.6 по плана на [населено място], м.“ [улица], а в дял на В. А. Й. е поставен недвижим имот гараж с идентификатор 6814.2824.522.3 с площ от 62 кв.м. по КК и КР на [населено място], одобрени със същата заповед, ведно с припадащата се ? ид.част от УПИ XI-522 в кв.6 по плана на [населено място], м.“ [улица]и за уравнение на дяловете В. А. Й. е осъден да заплати на Н. Г. Й. и С. Т. А. –Б. по 2750лв.
В съдържащото се в касационната жалба изложение се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл необосновано, приемайки, че В. А. е бил редовно призован за заседание на 20.10.2014г. в производството пред първоинстанционния съд; че по делото освен голословните твърдени на ищците не са представени други доказателства, а той твърди, че не е получавал и не е подписвал призовка за явяване на първото по делото заседание и по тази причина по делото не са представени доказателства, касаещи подобренията в имота; че неправилно въззивният съд е приел мотивите на първоинстанционния съд, не е подложил на задълбочен анализ спорните факти и доказателства, като не е установил по безспорен начин, че делбеният имот се ползва и поддържа от него, както и че от него за тази цел са извършени и подобрения. Касаторът поддържа, че разрешените от въззвния съд въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед на което счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците по касационна жалба Н. Г. Й. и С. Т. А.-Б. изразяват становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С решение от 22.03.2013г., постановено от Софийски градски съд по гр.д.№11773/2009г. е допуснато да се извърши съдебна делба между Н. Г. Й., С. Т. А.-Б. и В. А. Й. по отношение на УПИ XI-522 в кв.6 по плана на г.София, м.“Б..С.“ с идентификатор 6814.2824.522 с площ от 530кв.м., ведно п построените в него гараж с идентификатор 6814.2824.522.3 с площ от 62кв.м. и гараж с идентификатор 6814.2824.522.4 с площ от 19 кв.м., при квоти по ? ид.част за Н. Г. Й. и С. Т. А.-Б. и ? ид.част за В. А. Й..
С обжалваното решение е прието, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК, като по реда на чл.272 ГПК са споделени изцяло съображенията на първоинстанционния съд досежно избора на способ, а именно: че в случая данните по делото /два неподеляеми обекта и трима съделители/ дават възможност на съда, разпределяйки процесните гаражи, да изхожда от квотите на страните, да се съобрази с трайно установения начин на ползване, както и с изявената воля на страните, взели активно участие във втората фаза на делбата, а именно с желанието на съделителите Н. Г. и С. Т. да получат в общ дял гараж с идентификатор 6814.2824.522.4, което съделителят В. А. не е оспорил.
В обжалваното решение въззивният съд е изложил и своите съображения досежно критериите за избор на способ за извършване на делбата като е приел, че разпределението може да бъде извършено чрез теглене на жребий и чрез отреждане на дяловете от съда. Прието е, че установеният в чл.69 ЗН принцип, че всеки съделител следва по възможност да получи реален дял, е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображения, че имотите или обособените дялове от един допуснат до делба имот са с различна стойност, доколкото чл.69 ЗН предвижда изрично в тази случай неравенството в дяловете да се изравнява в пари. Изложени са съображения, че разпределението на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК следва да бъде извършено с оглед обстоятелствата какви са делбените права на страните от всеки един от имотите, извършвани ли са в имотите подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване, както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността. Прието е, че всички тези критерии са взети предвид в настоящия случай.
За неоснователно е прието оплакването на В. А. за нередовното му призоваване за съдебните заседания по делото с оглед находящото се на лист 64 от първоинстанционното дело съобщение, удостоверяващо редовното му призоваване за съдебното заседание, насрочено за 20.10.2014г., което е първо съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. А доколкото съделителят В. А. не е заявявал твърдения за направени от него подобрения в делбения имот, за неоснователно е прието и възражението му, че тези подобрени не са взети предвид при прилагане на чл.353 ГПК.
Обстоятелството, че в изложението към подадената от В. А. касационна жалба се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение, но не и обосновка по разрешен от въззивния съд правен въпрос, както и изложените от въззивния съд съображения досежно избора на способ на извършването на делбата, както и досежно недоказаността на твърденията, съдържащи се в подадената от В. А. въззивна жалба, обосновават извод за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
На първо място, както се приема от тричленните състави на ВКС, по причина, че касационните оплаквания за неправилност на въззивното решение не могат сами по себе си да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, ако касаторът не е изложил и съображения за значението на онези правни въпроси /материалноправни и процесуалноправни/, чието разрешаване е обусловило крайния изход на спора. В случая изложението към касационната жалба не съдържа никакви съображения по приложението на процесуалноправните разпоредби, относими към призоваването и избора на способ за извършване на делбата, с оглед на които възраженията на жалбоподателя са приети за неоснователни.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че основните съображения на въззивния съд да приеме съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неоснователни е тяхната недоказаност, доколкото доказателства за твърдението на жалбоподателя, че не е получил призовката за проведеното на 20.10.2014г. открито съдебно заседание с въззивната жалба не са били представени. В изложението към касационната жалба доводи за значението на въпроса за необходимостта жалбоподателят да представи доказателства за установяване на твърденията си не се съдържат.
Дори да се приеме, че чрез касационните си оплаквания за неправилност на въззивното решение жалбоподателят поставя въпроси, относими към критериите за избор на способ за извършването на делбата и за редовността на призоваването на съделителите за първото съдебно заседание, което съдът провежда след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с оглед изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Въпросът за начина, по който съдът извършва преценка за избора на способ за извършване на делбата, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС /решение №826/22.10.2010г. по гр.д.№257/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №300/27.06.2011г. по гр.д.№1040/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №29/21.02.2014г. по гр.д.№5613/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение №397/24.10.2011г. по гр.д.№1499/2010г. на Първо ГО на ВКС/.
В съответствие с трайно установената практика на съдилищата е и изводът на въззивния съд, че за основателни могат да бъдат приети само онези твърдения, които са надлежно доказани в производството по делото. Разпоредбите, свързани с доказването и призоваването в поддържания от касатора смисъл са ясни и тълкуване, което да допринесе за развитието на правото с оглед конкретните данни по делото не се налага.
Така изложените съображения обосновават извода за неоснователност на поддържаните от касатора доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на Н. Г. Й. и С. Т. А.-Б. следва да бъде присъдена сумата 600лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 09.11.2016г. по в.гр.д.№298/2016г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА В. А. Й. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Н. Г. Й. и С. Т. А.-Б. сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: