6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 28.11.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2145 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. и Е. К. И. срещу решение №V-118/06.12.2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е постановено делбата на наследствените земеделски земи, оставени от Т. Н. И., починала на 28.12.1923г. и от нейния единствен син Н. И. Н., починал на 29.01.1993г. да се извърши по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий и е съставен проект за разделителен протокол и решение №V-9/09.02.2017г. по в.гр.д.№1494/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е обявен за окончателен съставеният и предявен на съделителите проект за разделителен протокол, обявен в съдебно заседание на 26.01.2017г., съставен по допълнителното заключение на вещото лице инж.Б. К., прието като доказателство по делото в съдебно заседание на 13.04.2016г.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси както следва:
1.Как следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти тогава, когато е възможно обособяването на дял от еднородни имоти за всеки отделен наследник съобразно неговата конкретна наследствена квота, и дали в този случай следва делбата да се извърши по колена или чрез възлагане на реален дял на всеки един от съделителите поотделно /решение №634/04.10.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1378/2009г.; решение №459/23.11.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№82/2011г. и решение №75/30.07.2009г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№5789/2007г./.
2.Налице ли са предпоставките за постановяване на извършването на делба чрез теглене на жребий /включително и по колена/, когато преките наследници, които следва да образуват колената са пет и притежават неравностойни квоти на наследяване, а освен това образуваните дялове от наследствената маса не са еднакви /решение №140/28.05.2014г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№7627/2013г./.
Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса как следва да се определи кръга от наследниците по колена, когато кръгът от преките наследници на наследодателя е различен от наследниците на неговата преживяла съпруга в случаите, когато по отношение на дела /коляното/ на съпругата се прилага разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН, който въпрос е от значение за точното прилагане както на материалния закон, така и за извършването на делбата по колена, а доколкото по него липсва съдебна практика е от значение и за нейното развитие.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба С. Н. П. изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по списък, представен с молба от 10.11.2017г.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба С. М. Р. изразява становище, че са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по подадената от Н. И. В. и Е. К. И. по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С влязло в сила решение №1285/23.07.2015г. по гр.д.№8645/2014г. на Бургаския районен съд е допусната съдебна делба между С. М. Р., С. Н. П., С. Н. И., Е. К. И., Н. И. И. и Н. И. В. в качеството им на наследници по закон на Т. Н. И., починала на 28.12.1923г. и на единствения й син и наследник Н. И. Н., починал на 29.01.1993г., на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, при квоти 30/120 ид.части за С. М. Р.; 30/120 ид.части за С. Н. П.; 30/120 ид.части за С. Н. И.; 8/120 ид.части за Е. К. И.; 11/120 ид.части за Н. И. И. и 11/120 ид.части за Н. И. В.. Съделителят Н. И. И. е починал след влизане на решението по допускане на делбата в сила и е заместен от своя наследник по закон Е. К. И., чийто дял от допуснатите до делба имоти с оглед осъщественото наследствено правоприемство е 19/120 ид.части.
С обжалваното решение е прието, че от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи е установено, че част от допуснатите до делба имоти са поделяеми, а част – неподеляеми, както и че изготвените от вещото лице проекти за обособяване на отделните имоти от поделяемите са одобрени от ОС „Земеделие“-гр.Б..
Прието е, че делбата на съсобствените между страните земеделски имоти следва да бъде извършена по колена, по съображения, че се касае за възстановени по реда на ЗСПЗЗ земи, имащи характера на „новооткрито наследство“ по смисъла на чл.91а ЗН, тъй като съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване на общия на страните наследодател Н. И. Н., починал на 29.01.1993г. , и съгласно задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК /решение №222/06.12.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3790/2013г. е налице хипотеза, при която преките наследници, призовани към наследяване към момента на откриване на наследството, не са живи към датата на възстановяване на собствеността. Прието е, че в такава хипотеза делбата следва да се извърши по колена независимо от становището на съделителите в различните колена и желанието им при извършването на делбата всеки сънаследник да получи самостоятелен реален дял, дори това да е възможно. Изложени са съображения, че когато предмет на делбата са реституирани земи на прекия наследодател, това наследство следва да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството, както и че наследниците на тези лица, починали след наследодателя, но преди новооткритото наследство, получават своята наследствена част не по силата на заместването от общия наследодател /чл.10, ал.1 ЗН/, а по силата на наследственото правоприемство, т.е. встъпвайки в правата на своя наследодател само в рамките на неговия наследствен дял и именно от този дял /като обем права и дял в натура/.
Прието е, че в случая към момента на откриване на наследството на Н. И. Н. /29.01.1993г./, призованите към наследяване лица са били 5 – съпругата му Н. С. Н., починала на 25.01.1998г., дъщеря му С. Н. П., синът му С. Н. И., дъщеря му И. Н. Р., починала на 15.02.1995г. /наследодател на съделителя С. М. Р./ и синът му И. Н. И., починал на 30.05.1993г. /наследодател на съделителителите Е. К. И., Н. И. В. и на починалия в хода на производството Н. И. И./.
С оглед становището на съделителите С. М. Р. и С. П. делбата да бъде извършена „по колена“, въззивният съд е приел, че не е налице необходимото според практиката на ВКС /решение №222 от 06.12.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3790/2013г./ желание от всички сънаследници делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял, за да бъде преодолян принципът за делба по колена. Поради това предвид задължителната съдебна практика по въпроса за начина на извършване на делбата на новооткрито наследство, съдът е прел, че в случая това следва да стане „по колена“ с образуване на 4 дяла от наследствените имоти.
С оглед равните дялове на всяко от четирите колена /по 1/4/ от наследствените имоти, съдът е приел, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.350 и чл.352 ГПК – чрез теглене на жребий. Изложени са съображения, че колената са с еднакви квоти в съсобствеността /по ? за всяко коляно, и макар видът и стойността на имотите да са различни, те могат да се обособят в дялове с приблизително една и съща стойност като се извърши и уравнение в пари.
Прието е, че за обособяване на дяловете следва да бъде ползвано допълнителното заключение на в.л., по което четирите дяла не са абсолютно еднакви по стойност, но са с близки стойности, тъй като в първоначалното заключение оценката на имотите е извършена без да бъдат взети предвид предвижданията за всеки един от тях съобразно ОУП на [населено място], което се отразява на пазарната им стойност, както и доколкото в първоначалното си заключение вещото лице е имало предвид проект за делба на ПИ №006161 и ПИ №013179 по КВС на [населено място], който не е бил одобрен от ОСЗ-Б., докато в допълнителното заключение проектът за делба на имотите, включени в дяловете, е одобрен по предвидения в ЗСПЗЗ ред.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения досежно избора на способ за извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Действително в посоченото и от въззивния съд решение №222/06.12.2013г. на Второ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№3790/2013г. е прието, че когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН, т.е. такова в което влизат имоти, одържавени или включени в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях кооперативни организации, собствеността върху които се възстановява по силата на реституционните закони като ЗСПЗЗ, и преките наследници, призовани към наследяване към датата на откриване на наследството също не са живи към датата на възстановяване на собствеността, делбата следва да се извърши по колена, независимо от становището на съделителите в различните колена и желанието им при извършването на делбата всеки съделител да получи самостоятелен реален дял, дори и това да е възможно. Изрично тричленният състав на Второ ГО на ВКС е изложил съображения, че наследството следва да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството. В настоящия случай наследството е открито на 29.01.1993г. след смъртта на общия наследодател Н. И. Н.. Начина на формиране на дяловете в обжалваното решение не е съобразен с броя на призованите към наследяване лица към този момент, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на делбата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти тогава, когато е възможно обособяването на дял от еднородни имоти за всеки отделен наследник съобразно неговата конкретна наследствена квота, и дали в този случай следва делбата да се извърши по колена или чрез възлагане на реален дял на всеки един от съделителите поотделно.
По същия въпрос при извършването на преценка за избора на способ за извършване на делбата в хипотеза, при която в делбата участват наследници от различни колена, следва да се вземе предвид и разрешението, дадено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС в решение №634/04.10.2010г. по гр.д.№1378/2009г. и решение №459/23.11.2011г. по гр.д.№82/2011г., в които е прието, че в случай на делба по колена приложимият способ за делба е чл.292 ГПК/отм./, респ. чл.353 от новия ГПК.
Останалите въпроси, които касаторът поставя, се включват в обхвата на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, поради което не обуславят самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №V-118/06.12.2016г. и решение №V-9/09.02.2017г. по в.гр.д.№1494/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Указва на касаторите Н. И. В. и Е. К. И., че в едноседмичен срок от съобщението Н. И. следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 400.48лв., а Е. К. И. следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 691.71лв., като в същия срок по делото бъдат представени доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: