5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 20.11.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2029 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. от [населено място] срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено на 13.12.2016г. по в.гр.д.№1874/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това предявеният от него иск за установяване по реда на чл.422 ГПК в отношенията с А. С. И., че последната дължи на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 5450.89лв., представляваща обезщетение за осъщественото изцяло и лично ползване на собствените му 4/6 от съсобствения между страните недвижим имот /апартамент №44, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]/ за периода от 27.09.2012г. до 27.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -12.12.2015г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение №6254/070.10.2015г. по ч.гр.д.№12393/2015г. на Варненския районен съд, е приет за неоснователен поради извършено прихващане.
Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил спора в разрез с материалното право и действащото законодателство, в противоречие с практиката на ВКС, както и че постановяването на правилен съдебен акт би бил от полза за развитието на правото и от значение за точното прилагане на закона. Поддържа, че А. И. е отправила до него покана за заплащане на обезщетение през 2015г. и то за заплащане на обезщетение за минал период, но не и за напред във времето, като претендира прихващане на вземанията си, в противоречие с изискванията на закона, както и че в нейна полза няма постановени съдебни решения или други актове, които да признават, че нейното вземане е и ликвидно дължимо. В касационната жалба се съдържа и изричен довод, че писмени покани от А. И. за заплащане на обезщетение занапред не са получавани, което противоречи на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС. В уточняваща молба от 21.02.2017г. касаторът излага съображения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта на прихващане на вземане, което не е ликвидно, като твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с утвърдената съдебна практика /решение №1330/29.10.1999г. по гр.д.№619/1999г. на ВКС и решение №225/28.05.2011г. на ВКС по т.д.№631/2010г.
Ответникът по касационна жалба А. С. И. не изразява становище за наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.422 ГПК В. И. Д. е предявил срещу А. С. И. иск за установяване, че същата дължи сумата 7200лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС на притежаваните от предявилото иска лице 4/6 ид.части от съсобствен апартамент, находящ се в [населено място],[жк], бл.41. Ответницата е оспорила иска с искане да бъде извършено прихващане със суми, посочени в отговора на исковата молба като наем за ползвани от В. Д. съсобствени имоти –ап.3 в [населено място], [улица], вх.Б -3945лв. за период от 2013г. до 12.12.2015г.; гараж №6 в [населено място], [улица], вх.Б-855лв. за същия период; гараж №7 в [населено място], [улица], вх.Б-895лв. за същия период и гараж №8 в [населено място], [улица], вх.Б-709лв. за същия период.
С постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният от В. И. Д. иск е уважен за сумата 5450.89лв., като възражението за прихващане е прието за неоснователно.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията на В. И. Д. е доказана. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено, че апартамент №44, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е съсобствен, като А. С. И. притежава 1/6 ид.част, а В. И. Д. притежава 4/6 ид.части. Прието е също така, че през процесния период А. И. е ползвала апартамента изцяло и лично, лишавайки В. Д. от възможността да го ползва съобразно правата си, както и че е била поканена за съвместно ползване или заплащане на обезщетение. Прието е обаче, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване на претенцията с насрещното вземане на А. И. с оглед направеното от нея възражение за прихващане.
Изложени са съображения, че възражението за прихващане намира правното си основание в чл.31, ал.2 ЗС и за да се приеме за основателно следва да се установи наличието на предпоставките, посочени при обсъждане основателността на претенцията на В. Д., а именно лично ползване на съсобствен имот, което лишава другия съсобствеик от възможността да ползва същия имот съобразно правата си и отправяне на покана за съвместно ползване или заплащане на обезщетение. Прието е, че наличието на тези предпоставки е установено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че В. Д. и А. И. са съсобственици при квоти 4/6 за В. Д. и 1/6 за А. И. на апартамент №3, гараж №6, гараж №7 и гараж №8, находящи се в [населено място], [улица]; че за процесния период от 2103г. до 12.12.2015г. В. Д. е ползвал изцяло и лично тези недвижими имоти.
В решението липсват съображения досежно наличието на писмена покана до ползващия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот според изискването на чл.31, ал.2 ЗС /представената по делото писмена покана е връчена на пълномощника на В. Д. на 28.09.2015г. и съдържа искане за заплащане на сумата 21 150лв. за ползване на съсобствени имоти, считано от 26.09.2011г., т.е. за минал момент/, с оглед на което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за допустимостта на прихващане на вземане, което не е изискуемо и ликвидно. Въпросът е разрешен в противоречие със становището, изразено от тричленен състав на ТК на ВКС по реда на чл.290 ГПК в решение №255 от 28.05.2011г. по т.д.№631/2010г., в което е прието, че ефектът на прихващането се проявява след установяване с влязло в сила решение, вкл. в производството по делото, в което възражението за прихващане е било направено, на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 13.12.2016г. по в.гр.д.№1874/2016г. по описа на Окръжен съд-Варна.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 109.02лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: