1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2487 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 36 от 13.03.2017 г. по в. гр. д. № 66/2017 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 187 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 313/2016 г. на Тетевенския районен съд, с която е уважен предявеният установителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответника Д. С. Д., че ищците Д. И. М. и Д. Т. Д. са собственици на незастроен поземлен имот с площ от 1249 кв. м., с идентификатор 80902.249.688 по КК и КР на [населено място], област Л., в урбанизирана зона, като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативният нотариален акт, с който ответникът се легитимира като собственик на същия имот.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. Д. К.. Въпреки издаденото удостоверение за наследници № АО-09-355/01.12.2015 г. на кметство Ч. В., ответникът Д. С. Д. не е единствен наследник /син/ на Н. К.. Удостоверението е документ с невярно съдържание. Д. Д. е син на втората съпруга на Н. К.. В личния му регистрационен картон като негови родители са записани С. Д. П. и И. Белова К.. Д. е бил пълнолетен, когато е сключен гражданският брак между майка му и наследодателя К. – 07.02.1972 г., следователно не би могъл да бъде осиновен поради забраната на действащия по това врече чл.75 ЗЛС /отм./. Освен това в периода 1970 – 1977 г. в Тетевенския районен съд няма образувано дело за осиновяване на Д. Д.. В личния регистрационен картон на Н. К., в графата „деца”, е вписано името на Д. Д. и е поставен въпросителен знак. При останалите данни обаче това вписване не може да обоснове извод за наличието на осиновяване. Законни наследници на Н. К. са ищците, които са низходящи на неговите братя и наследяват при условията на чл.8, ал.4 ЗН. Въпреки че не са единствените наследници, те могат да предявят установителен иск за собственост на целия имот, тъй като целят защита на общи права и участието на всички наследници, които са обикновени другари, не е задължително.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Д. Д..
Жалбоподателят поддържа, че решението е частично недопустимо, тъй като ищците не са единствените наследници на Н. К., а предявеният от тях иск за собственост е уважен за целия наследствен имот. Не е налице правен интерес един от съсобствениците да предяви иск за частта на другите съсобственици. Освен това счита, че установителният иск за собственост не дава пълна защита на претендираното право, за което можело да се предяви осъдителен иск.
Решението е и неправилно. Ищците не са установили идентичността между процесния имот и имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. К.. Такова оплакване е било изложено и във въззивната жалба, но не е било обсъдено от въззивния съд. Позовава се и на вписванията в регистъра за наследници на Н. К., направено през 80-те години на миналия век, в които като наследници били посочени Д. и неговата майка.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, 1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес на един съсобственик да заведе установителен иск за собственост и искане по чл.537, ал.2 ГПК за частта на другите съсобственици.
2. След като неправилно първоинстанционният съд е приел, че сънаследниците на ищците, които не участват в процеса, са необходими другари, а въззивният съд правилно е приел, че те са обикновени другари, това обстоятелство било ли е основание за отмяна на първоинстанционнто решение.
3. Неизпълнението на доказателствената тежест на ищците пред РС Тетевен да установят при условията на пълно главно доказване, че праводателят им е притежавал право на собственост върху процесния имот, било ли е основание въззивният съд да отмени първоинстанционното решение.
Ответниците в производството Д. И. М. и Д. Т. Д. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за собственост, по което не е налице пречка за разглеждане на жалбата от ВКС с оглед цената на иска.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, който е свързан с правилността на въззивното решение. Въпросът се поставя във връзка с оплакванията на касатора, че ищците не са доказали идентичност между възстановените по ЗСПЗЗ две ливади и процесния имот с идентификатор 80902.249.688. Този въпрос обаче не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. С отговора на исковата молба ответникът Д. Д. не е повдигнал спор за идентичността на имотите. Такъв спор не е въведен и с въззивната му жалба. Съдът също не се е произнасял по този въпрос. Нещо повече – самият Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за същия имот с идентификатор 80902.249.688, легитимирайки се пред нотариуса с решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
Първите два въпроса са свързани с оплакванията в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение. Настоящият състав приема, че действително възниква такова съмнение, предвид твърденията на ищците, че са част от наследниците на Н. К., а същевременно отправеното до съда искане да признае, че те са собственици на целия имот. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне за проверка на допустимостта на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 13.03.2017 г. по в. гр. д. № 66/2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: