О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София,31.01.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Велислав Павков
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 42 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от ТПК”С.”-гр.В. Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено на 27.10.2011г. по гр.д.№973/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от ТПК”С.”-гр.В. Т. против м. “С. П. Г.” иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *по кад.карта и кад.регистри по скица №7763/23.12.2010г. на СГКК-гр.В. Т.,находящ се в [населено място] на [улица],с площ 390кв.м.,номер на имота по предходен план:кв.*,парцел *,заедно с построената в него сграда.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е разширително тълкуване и обосноваване на по-голям обем от права от признатите със съдебно решение при наведени доводи за придобивна давност и представен нотариален акт.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода,че не са налице предпоставките за допускане до делба на процесния недвижим имот, въззивният съд е приел, че между двете страни са съществували процесни отношения като с решение от 12.01.2001г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№965/2000г., което е оставено в сила с решение от 09.07.2003г. на ВКС, е прието за установено по отношение на ТПК”С.”-гр.В. Т.,че м. “С. П. Г.” е собственик на дворно място от 315кв.м.,дворище пл.№*,кв.* по плана на [населено място],заедно с построената в него сграда. Въз основа на изслушаните по делото съдебно-техническа експертизи е прието, че имотът е идентичен,но в различните действащи планове от 1907г., 1959г.,1999г. и действащата кадастрална карта е описан под различни номера и с различна квадратура,което обаче се дължи на различните конфигурации на парцела,в който се намира имота по различните планове, а разликата от 230кв.м. има технически произход. С оглед на това е прието, че предявеният иск за делба е неоснователен,а твърденията на ТПК”С.” за наличие на давностно владение и на титул за собственост в н.а.№*,том *,н.д.№*/1959г. не следва да бъдат обсъждани.
Поставеният от касатора въпрос за допустимостта на разширителното тълкуване и обосноваване на по-голям обем от права от признатите със съдебно решение при наведени доводи за придобивна давност и представен нотариален акт не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото в решението на въззивния съд е прието,че е налице пълен идентитет на заявеното за поделяне вещно право с правото,предмет на защита по гр.д.№965/2000г. по описа на Великотърновския окръжен съд-прието е,че имотът е идентичен, т.е. че с оглед наличието на сила на пресъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост доводи и доказателства, предхождащи момента на влизане в сила на решението по гр.д.№965/2000г. не следва да бъдат обсъждани /доколкото същите са преклудирани със силата на пресъдено нещо на това решение/. Позоваването понастоящем на нотариален акт,издаден през 1945г. по обстоятелствена проверка в полза на П. о. с. к.,която след това прехвърля имота на кооперацията с доводи,че манастирът не е владял имота към този момент и е изгубил собствеността към 1945г. е прието за преклудирано,тъй като ТПК”С.” е следвало да се позове на тези доказателства и да изчерпи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения в предходния процес за принадлежността на правото на собственост,в какъвто смисъл е и константната съдебна практика,съобразена от въззивния съд.
Поставеният въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не сочи на необходимост от особено тълкуване с цел развитие на правото.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.10.2011г. по гр.д.№973/2011г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА ТПК”С.”-гр.В. Т. със седалище и адрес на управление [улица] да заплати на основание чл.81 ГПК вр. чл.78,ал.3 ГПК на м.”С. П. Г.”-гр.В. Т. сумата 1800лв./хиляда и осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: