О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 31.01.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Велислав Павков
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 23 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 01.08.2011г. по гр.д.№540/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен искът на касатора за признаване право на възстановяване на земи и гори от горския фонд,предявен по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса годни доказателства за установяване право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ ли са продавателен запис,домашен продавателен запис,записка за вписване на нотариален акт за имот,купен на публична продан,в която е посочен изготвеният от съдебен изпълнител протокол;по въпроса за значението на обстоятелството,че продавателните записи са таксувани с гербови марки и по-специално дали това им придава качеството на официални писмени документи; по въпроса допустимо ли е оспорване на писмени доказателства, съставени преди одържавяването на имотите в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ; по въпроса за приложимостта на чл.128 ГПК/отм./ ако са създадени пречки за събиране на доказателства, поискани с цел установяване автентичността на оспорен писмен документ; по въпроса за необходимостта в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да се доказва по кой от изброените закони е одържавен имотът.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК “Ю. д. п.”ДП-ТП Д. л.с. “В.-С.” изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Р. С. Г. иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че представените записка от 01.05.1920г.,домашен продавателен запис от 15.11.1904г.,продавателен запис от 21.09.1905г.,продавателен запис от 19.12.1907г.,продавателен запис от 25.11.1908г.,договор за продажба от 14.12.1927г.,продавателни записи от 26.09.1911г.,от 11.04.1905г. и от 27.04.1906г. са оспорени досежно авторството на лицата,посочени като договарящи и свидетели. Прието е,че изслушаната по делото експертиза не дава отговор дали подписите на страните-продавачи и купувачи са положени от посочените лица,тъй като сравнява подписите за продавач и свидетел в различните оспорени документи.
Прието е също така,че продавателните записи и писмен договор за продажба представляват частни писмени документи,които не прехвърлят право на собственост върху посочените в тях недвижими имоти,тъй като съгласно чл.219 ЗЗД/обн.ДВ.бр.268 от 05.12.1989г.,изм. със Закона за привилегиите и ипотеките от 31.08.1920г./ договорите за прехвърляне право на собственост или на някое вещно право върху недвижим имот трябва да стават,под страх от недействителност,с нотариален акт.
Прието е,че показанията на разпитаната св.Н. Д. В. са твърде общи и не доказват наследодателят да е бил собственик на процесните гори, тъй като свидетелката не е посочила площи,граници,за да могат да бъдат индивидуализирани имотите.
Прието е също така,че не е доказано въз основа на кой от посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове са били отнети претендираните гори и земи и дали същите са били включени в горския фонд.
Във връзка с доводите за наличие на противоречива практика по разрешения от въззивния съд въпрос за необходимостта в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да се доказва по кой от изброените в чл.2 закони е одържавен имотът с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение по гр.д.№12259/2008г. на Софийски районен съд,в което е прието, че основателността на предявения по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ иск е обусловена от комулативно наличие на две предпоставки,а именно ищците,респ. техният наследодател да са притежавали правото на собственост върху имота към 1948г.-момента на включването в горския фонд и имотите да са по характер гора и земя в горския фонд,като не е необходимо да бъде доказвано,че имотите са включени в държавния горски фонд,тъй като този факт се смята за настъпил по силата на нормативните актове,посочени в чл.2,ал.1 от закона.
В случая в обжалваното решение е изразено противоположно становище по така поставения въпрос,поради което според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса годни доказателства за установяване право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ ли са продавателен запис,домашен продавателен запис,записка за вписване на нотариален акт за имот,купен на публична продан. С оглед становището,изразено в решение №195/17.08.2010г. по гр.д.№583/2009г. на І ГО на ВКС,решение №629/12.11.2010г. по гр.д.№1956/2009г. на І ГО на ВКС и решение №342/11.05.2010г. по гр.д.№56/2009г. на І ГО на ВКС,постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК,по отношение на доказателственото значение на продавателен запис,домашен продавателен запис и частен писмен договор за продажба касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По въпроса за доказателственото значение на записка за вписване на нотариален акт за имот,купен на публична продан касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед липсата на трайно установена съдебна практика и необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ.
По реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса за допустимостта в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ да бъдат оспорвани писмени доказателства,съставени преди одържавяването на имотите,тъй като според настоящия състав е необходимо да бъде извършено тълкуване по приложението на правилата, допускащи оспорване авторството на писмени доказателства в това производство с оглед неговите особености и установена от законодателя цел.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за приложимостта на чл.128 ГПК/отм./,тъй като в настоящия случай поисканите удостоверения не са били издадени от [община],т.е. от неучастващо в производството по делото лице, липсват доказателства да са били създадени пречки за издаването им, доколкото не е установена причината да не бъдат издадени. Освен това не може да се приеме,че оспорващата документите страна е създала пречки за събирането на доказателства за установяване автентичността им,нито се поддържа такова твърдение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса за значението на обстоятелството дали продавателните записи са таксувани с гербови марки и дали това им придава качеството на официални писмени документи,доколкото основният въпрос по делото е за доказателственото значение на тези документи и за принципната възможност същите да установят принадлежност на правото на собственост към патримониума на наследодателя в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.08.2011г. по гр.д.№540/2011г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: