Р Е Ш Е Н И Е
№ 194/2013
гр. София 17.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 26 септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 713 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата А. К. С., чрез адв. П. Ю. против решение № 768/11.05.2012 г.по гр. дело № 901/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3976/11.11.2011 г. по гр. дело № 3719/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И. Х. С. и А. К. С. върху недвижимия имот – апартамент със застроена площ от 58.60 кв.м., ведно с изба № 106 с площ от 4.67 кв.м. и 0.727 % ид.части от общите части на сградата с идентификатор 56784.523.2202.1.20 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], № 5, вх.Б, ет.4,ап.29 при делбени части 5/6 ид.части за И. С. и 1/6 ид.част за А. С..
Поддържаните от жалбоподателката основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателката делбения имот – процесния апартамент е индивидуална собственост на нейния син и наследодател, тъй като е придобит преди сключване на брака с И. С., че същият е обезщетен собственик възоснова на заповед на ОбНС [населено място] № СД-116/01.08.1979 г., издадена по чл.100 З./отм./, че ищцата няма принос за придобиване на имота. При тези съображения моли да се допусне съдебна делба върху процесния апартамент при делбени части, определени, като се приеме, че имота не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателя и ищцата.
Ответницата по жалбата И. Х. С., чрез адв.Н.А. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 165/22.04.2013 г. по гр.дело № 713/2012 г. на ВКС, II г.о. е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос в хипотеза на притежаван имот от единия съпруг преди брака, който е отчужден по реда на чл.95 З./отм./ обща вещ ли е на двамата съпрузи, ако заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Производството по делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предмет на иска за делба е апартамент № 29 с идентификатор 56784.523.2202.1.20 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], № 5, вх.Б, ет.4,ап.29 със застроена площ от 58.60 кв.м. с прилежащи части – изба № 106 с площ от 4.67 кв.м. и 0.727% ид. части от общите части на сградата.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на А. Н. С. починал на 16.03.2010 г. – жалбоподателката А. К. С. – майка и И. Х. С. – съпруга. Прието е, че бракът между наследодателя С. и И. С. е сключен на 06.09.1981 г. и от този момент до смъртта са изминали повече от 10 години. Прието е, че с нот.акт № 93/31.05.1985 г. наследодателят е признат за собственик на процесния апартамент на основание решение на Общото събрание на Ж.”З.-1” за разпределение на обектите в построената жилищна сграда между членовете на кооперацията.
Съдът е приел наличие на данни по делото, че със Заповед № СД-116/01.08.1979 г. на наследодателя като собственик на отчужден имот е определено да се обезщети с апартамент, описан в нот. акт № 93/31.05.1985 г. на стойност 10 164 лв. Прието е, че не е оборена презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобиване на имота през време на брака, тъй като според съда не са представени доказателства за отчуждения имот и на какво основание наследодателят го е притежавал, съответно каква е била стойността му. При тези съображения е направил извода за недоказано възражение на жалбоподателката, че процесния имот е лична собственост на наследодателя. Въззивният съд е приел, че имота е придобит през време на брака на наследодателя и съделителката И. С., че бракът е продължил повече от 10 години, поради което като преживяла съпруга С. получава 2/3 ид.части от наследството на съпруга – от 1/2 ид.част от прекратената СИО или 2/6 ид.части и ? ид.част на лично основание от прекратената СИО. Делбената част за преживялата съпруга от процесния апартамент съдът е определил на 5/6 ид.части, а на жалбоподателката А. С. на 1/6 ид.част.
По правния въпрос:
С ППВС № 5/31.10.1972 г. на ВС, т. III е застъпено становището, че когато срещу имот, който единият съпруг притежава преди брака или по наследство или дарение, отчужден по надлежния ред – чл.55в ЗПИНМ/отм./, получи вместо обезщетение друг имот (жилище) и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма полученият имот-жилище остава индивидуална собственост на съпруга, чийто имот е отчужден. Прието е, че в този случай е налице пълно преобразуване, настъпило по отношение на индивидуално притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което той запазва индивидуалното си право на собственост върху придобитото по този начин ново имущество, макар това да е станало през време на брака. Това становище е приложимо и за случаите при отчуждаване на имоти по реда на З./отм./.
Настоящият съдебен състав възприема тази практика на Върховния съд относно формулирания правен въпрос.
В отговор на правния въпрос съдът намира, че в хипотеза при която ако преди сключване на брака единия от съпрузите е собственик на имот, който е отчужден по реда на чл.95 З./отм./ и заповедта по чл.100 З./отм./ за определяне на конкретния имот като обезщетение също е издадена преди сключване на брака, то определения имот като обезщетение е лична собственост на съпруга, от който е отчужден и не е съпружеска имуществена общност.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно.
Страните по делото са наследници по закон на А. Н. С. починал на 16.03.2010 г. – жалбоподателката А. К. С. – майка и И. Х. С. – съпруга. Бракът между наследодателя А. С. и И. С. е сключен на 06.09.1981 г. и от сключването му до смъртта са изминали повече от 10 години. От приложения по делото нот.акт № 93/31.05.1985 г. е установено, че наследодателят е признат за собственик на процесния апартамент на основание решение на Общото събрание на Ж.”З.-1” за разпределение на обектите в построената жилищна сграда между членовете на кооперацията. В нотариалния акт е отразена стойност на апартамента 13 378 лв.
От приложената по делото заповед № СД-116/01.08.1979 г. на Председателя на ОбНС [населено място], издадена на основание чл.100 З./отм./ на наследодателя А. С., като отчужден собственик е определено като обезщетение жилище в жилищен блок 41 на [улица]в [населено място] – ап.29, вх.Б, състоящ се от две стаи и кухня на стойност 10164 лв., което е процесният апартамент.
Неправилен е извода на въззивния съд, че процесният апартамент е придобит през време на брака между наследодателя А. С. и съпругата му И. С., тъй като с нот.акт № 93/31.05.1985 г. наследодателят е признат за собственик на апартамента на основание решение на Общото събрание на Ж.”З.-1” за разпределение на обектите в построената жилищна сграда между членовете на кооперацията.
Съгласно разпоредбите на чл.103, ал.1 З./отм./ в редакцията до изм. Д.в.бр.45/84 г. отчужденият собственик придобива собствеността на имота, определен като имотно обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл.95 З./отм./ при условие, че е изплатил разликата, освен ако за тази разлика има сключен заем с кредитен институт. Като взема предвид тези разпоредби и цитираната по-горе заповед, издадена на осн.чл.100 З./отм./ настоящият съдебен състав преценява, че процесният апартамент е отстъпен срещу отчужден имот, лична собственост на наследодателя А. С.. Заповедта по чл.100 З./отм./ прехвърля правото на собственост по отношение на отстъпения в обезщетение имот –т.е. има вещно транслативно действие. На осн.чл.103, ал.1 З./отм./ наследодателят С. е придобил собствеността върху процесния имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед по чл.100 З./отм./ на органа по чл.95 З./отм./ при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот. Съобразно установената съдебна практика това условие не е отлагателно – т.е. собствеността не преминава при изплащане на разликата. За плащане на тази разлика е било възможно да се даде срок, съгласно действащите към този момент разпоредби за кредитиране на жилищното строителство, като в този случай вземането на инвеститора се обезпечава със законна ипотека върху отстъпения имот. Освен това следва да се вземат предвид и разпоредбите на чл.259,ал.1,изр.2 и 3 ППЗТСУ/отм./ според които разликата в стойностите на двата имота се доплаща от собственика, като може да се ползват и средства от жилищностроителен заем. При неизплащане на разликата органът по чл.95 З./отм./ е издавал нова заповед, с която на правоимащия се е отреждал нов имот с по-малка стойност или е бил обезщетяван в брой, за каквато нова заповед не са представени доказателства по делото.
Както се посочи по делото е установено, че заповедта по чл.100 З./отм./ на органа по чл.95 З./отм./ е издадена на 01.08.1979 г. – преди сключване на брака между наследодателя и ответницата по жалбата И. С.. На основание разпоредбите на чл.103 З./отм./ наследодеателят е придобил собствеността върху процесния апартамент, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед. Независимо, че е издаден нотариален акт № 93/31.05.1985 г. по чл.35, ал. 2 ЗЖСК, последният текст не се прилага, тъй като съдът преценява, че приложими са разпоредбите на чл.103 З./отм./. Моментът, в който е настъпил вещно прехвърлителния ефект на собствеността е влизане в сила на административния акт – заповедта по чл.100 З./отм/. Издаденият нотариален акт няма вещно правно действие, тъй като собствеността в случая е преминала по силата на заповедта. Както се посочи процесният апартамент е лична собственост на наследодателя, тъй като е придобит преди сключване на брака с ответницата по жалбата И. С.. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че бракът между наследодателя и съпругата му И. Х. С. е продължил повече от 10 години. След смъртта на наследодателя неговите наследници – жалбоподателката А. К. С. –майка и И. Х. С.-преживяла съпруга имат права върху оставения в наследство апартамент съгласно чл.9,ал.2 ЗН – 2/3 ид.части за преживялата съпруга и 1/3 ид.част за майката А. С..
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за определените делбени части, при които е допусната съдебна делба на процесния апартамент. Вместо отменената част следва да се определят делбени части от допуснатия до съдебна делба апартамент както следва – 2/3 ид.части за И. С. и 1/3 ид.част за А. С..
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 768/11.05.2012 г. по гр.дело № 901/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3976/11.11.2011 г. по гр.дело № 3719/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са определени делбени части, при които е допусната съдебна делба на недвижимия имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.523.2202.1.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.4,ап.29, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.2202, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, площ по документи – 58.60 кв.м., прилежащи части – изба № 106 с площ от 4.67 кв.м. и 0.727% ид.части от общите части на сградата както следва – 5/6 ид.части за И. Х. С. и 1/6 ид.част за А. К. С. и вместо отменената част постановява:
Определя делбени части от допуснатия до съдебна делба недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.523.2202.1.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.4,ап.29, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.2202, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, площ по документи – 58.60 кв.м., прилежащи части – изба № 106 с площ от 4.67 кв.м. и 0.727% ид.части от общите части на сградата както следва – 2/3 идеални части за И. Х. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.6, ап.18; 1/3 идеална част за А. К. С. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: