О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 28.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова ч. гр. д. № 128 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение, постановено на 29 ноември 2011г. по ч. гр. д. № 1126/2011г. от Благоевградския окръжен съд, е потвърдено определение № 3020 /29.08.2011г. по гр. д. № 187/2009г. на районен съд Г. Д., с което производството по делото е прекратено и молбата на ищците, поради неотстраняване на констатирани в нея нередовности, е върната.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че правилно поради бездействието на ищците да отстранят неродовностите на исковата молба, производството по делото е прекратено. За да формира извод, че исковата молба, по която е било образувано гражданското дело, е нередовна, въззивният съд е приел, че от изложените в нея обстоятелства не може да се направи извод какво е основанието на исковете, а искането към съда за отмяна на нотариални актове, което не представлява самостоятелен иск, не съответства на обстоятелствената част. Приел е още, че с последваща молба от 23.09.2010г. ищците не са отстранили нередовности на исковата молба, а са въвели нови фактически твърдения и обстоятелства без да става ясно дали поддържат предишните. Обобщил е, че ищците не са изложили ясно и изчерпателно обстоятелствата, на които основават исковете си и не са формулирали петитум, съответстващ на обстоятелствата за правопораждащи факти, което възпрепятства и даването на правна квалификация на иска.
Определението на въззивния съд е обжалвано от ищците М. М. Б. и Е. М. Б., които поддържат, че същото е неправилно поради нарушение на основни начала на гражданския процес – служебно начало, състезателно начало и това за установяване на истината. Поддържат и че няма основание за прекратяване на делото. Посочили са, че нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК, на основание на която е постановил потвърденото определение първоинстанционният съд, не е измежду основанията за прекратяване на делото, които според тях са само ненадлежно упражняване на правото на иск ; десезиране на съда ; смърт на страна ; „ сливане поради правоприемство”, пропускане на срока да се поиска допълнително решение. Твърдят още, че са изложили достатъчно обстоятелства, на които основават искането си и са приложили достатъчно доказателства, непредставянето на които не е основание за прекратяване на делото. Такова основание според жалбоподателите не е и даването на неясни указания от съда, който първоначално е приел исковата молба за редовна. В подкрепа на доводите си са се позовали на определение № 802/96г. на V ГО на ВС, № 555/11.10.1999г. по ч. гр. д. № 208/99г. , ІV ГО на ВКС и № 33/ 16.03.1964г. по гр. д. № 609/64г., ІІ ГО на ВС, като поддържат, че основанието за допускане на касационно обжалване се намира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – когато въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по частната касационна жалба, с които са възникнали процесуални правоотношения като ответници, Г. Ю. М., А. М. М., Г. М. М., С. М. А. и М. А. Х. не са дали отговор по нея.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирани страни. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл. 280, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК не са налице, като съображенията за това са следните:
На основание чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което може да е материализирано и в самата жалба, като мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване без съдът да е задължен да изведе въпроса от съображенията за неправилност (в този смисъл са и дадените в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС указания). В случая не е формулиран изрично процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на касационния съд или при наличие на противоречива практика на съдилищата в страната, съотв. този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При липса на първата предпоставка за допускане до касационно обжалване – формулиран правен въпрос, който да е от значение за конкретния спор и който да се подложи на преценка за допълнителните основания, уредени в чл. 280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, – не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва и да е аргументирано. Изложени са, съобразно приетото по – горе, само съображения за неправилност на обжалваното определение, основани на извършената от съда преценка за наличието на основание за връщане на исковата молба и прекратяване на делото, образувано по нея, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, а са относими към законосъобразността на обжалваното определение при вече допусната касация.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение , постановено на 29 ноември 2011г. по ч. гр. д. № 1126/2011г. от Благоевградския окръжен съд,
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: