О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 16.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 251 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., Т. Л. П., С. Л. М., Г. Л. П., Д. Л. П., К. Д. П., М. Д. И., М. В. Г., З. Н. А., Д. Н. Г., М. Ж. В., К. Ж. Ш., А. Г. С., Д. Г. Ш., М. И. С., Г. Н. С. и Т. Н. А., с вх. № 15261/28.11.2011г., подадена срещу решение № VІ – 90 от 26 октомври 2011г. по гр. д. № 1276/2011г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32/26.04.2011 г., постановено по гр. д. № 109/2010 г. от Царевския районен съд и лицата, упражнили право на касационна жалба, са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 1 000 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният срещу [фирма] ревандикационен иск за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху собствения им ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1 210 кв. м., [улица].
Ответникът по касация [фирма] е оспорил жалбата с доводи, че решението е правилно и не е постановено в противоречие с практиката на съдилищата.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че по касационната жалба, която е подадена в срок и от легитимирани страни, касационно обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е налице пречка за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, поради което ищците не са собственици на процесния имот. Констатирал е, че на ищците като наследници на С. Г. Д., починал през 1968г., е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост в стари реални граници върху нива от 4 102 дка в землището на [населено място], в.”А.”, представляваща имот № *по кадастрален план от 1939г. и е отказано възстановяването в реални граници на останалата част от имота с площ от 2 945 кв. м. поради наличието на застрояване. Приел е още, че с решение № 1103/21.07.2008г., поправено с решение № 18/16.02.1999г. по гр. д. № 764/1997г., съдът е отменил валидното решение № 73 КИ/07.10.1993г. на ПК – Ц., с което е отказано възстановяване на правото на собственост и така то е възстановено в стари реални граници върху процесния имот, зает към момента на постановяване на решението от почивна станция, чийто правоприемник е ответникът. Окръжният съд е приел още, че по делото е безспорно установено, че в процесния имот е реализиран комплекс от строителни дейности, както и че имотът е загубил предназначението си като земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, което препятства възстановяването на правото на собственост в стари реални граници, а законът е предвидил обезщетяване на собствениците, респ. на техните наследници по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Предвид правните изводи за наличие на пречка за реституция, съдът е посочил, че е безпредметно изследването на другите две предпоставки за уважаването на ревандикационния иск.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите поставят правни въпроси, които считат, че са решени от въззивния съд, в противоречие с практика на съдилищата. Първият въпрос е следният : „ Законосъобразно ли е била проведена процедурата по придобиване на процесните земи от страна на ответника ? ”. Посочили са, че няма надлежно извършена процедура по отчуждаване на имота им, което съдът не е обсъдил. Поддържат противоречие с решение № 202/01.11.2000г. по гр. д. № 146/1999г. на РС – Царево, постановено по сходен казус, в което съдът е приел, че правото на строеж не е отстъпено законно, каквато хипотеза касаторите сочат, че е решена и в случая. Като втори въпрос, решен от въззивния съд и имащ значение за изхода на делото, касаторите са извели въпроса за придобивната давност. Твърдят, че съдът незаконосъобразно е приел, че ответникът е станал собственик на имота. По разрешаването на този въпрос поддържат противоречие с решение № 310/11.05.2009г. по гр. д. № 512/2008г. на СОС, както и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 , т. 3 ГПК. На следващо място, според касаторите, независимо от направеното възражение, че по делото липсва установено правоприемство между [фирма] със СК „Т.”, на което е било отстъпено право на строеж, съдът е счел, че при действието на публичния търговски регистър ответникът не е длъжен да доказва настъпилите преобразувания. Относно установяването на правоприемство при пълно доказване се позовават на противоречие с решение № 208/19.05.2009г. по гр. д. № 137/2008г. на ВКС, ІІ ГО и сочат, че повдигнатият процесуалноправен въпрос е свързан и с тълкуването на закона, като по този начин искат да обосноват наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, уредено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се твърди и решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и в противоречие с практиката на съдилищата въпрос относно началния срок и условията за придобиване по давност на реституиран имот, включен в капитала на търговското дружество. За обосноваване на това общо основание цитират решение № 428/21.05.2009г. по гр. д. № 914/2008г., ВКС, ІІІ ГО и решение № 310/11.05.2009г. по гр. д. № 512/2008г. на СОС. Поддържат и, че посоченият въпрос е свързан с тълкуване на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На последно място твърдят, че решаването на въпроса дали редуцирането на площта на необходимия прилежащ терен на сградата, съгласно направено изменение от ЕСКИТЕ на общината, трябва да бъде взето предвид, обуславя също изхода на делото и като въпрос, свързан с тълкуване на закона, за отговор на същия следва да бъде допусната касация.
При така поставените правни въпроси, Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Общото основание за допускане на касационно обжалване е правен въпрос, от значение за изхода на делото, който е обусловил правните изводи на съда. Този въпрос следва да се формулира от касатора, тъй като касационният съд няма задължение сам да формулира въпросите, разрешени от въззивната инстанция и обусловили изхода на спора (т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В разглеждания случай, с оглед приетото от въззивния съд в мотивите към решението му, отразяващи неговата решаваща дейност, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че изведените от касаторите въпроси не са обусловили правните изводи на съда.
Искът с правно основание чл. 108 ЗС е вещен иск, по силата на който притежателят на правото на собственост или на друго вещно право, включващо в състава си вещното правомощие на владение, иска да установи спрямо владелеца/държателя на спорната вещ, че той е носител на твърдяното вещно правомощие на владение и въз основа на това да се предпише на ответника, който владее/държи вещта, без да има основание за това, да я предаде в натура в негово владение. Уважаването му предпоставя установяване на три предпоставки – ищецът да е носител на твърдяното вещно право, ответникът да упражнява фактическа власт, фактическата власт да се упражнява без правно основание. В настоящия случай, при разглеждането на ревандикационния иск Бургаският окръжен съд на първо място е изследвал въпроса за материалноправната легитимация на ищците като собственици на процесния имот и след като е приел, че поради пречка за възстановяване на правото на собственост по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ те не се легитимират като такива, е формирал извода, че исковата им претенция е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ правото на собственост подлежи на реституция за онези недвижими имоти, които се намират в урбанизираните територии на населеното място или извън тях, в случаите, когато върху тях няма осъществени или проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността, а също и когато върху тези имоти няма извършено строителство. Посочената норма не касае строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, както е приел и въззивният съд без да изследва права на ответника върху терена, противопоставими на ищците, тъй като е счел за недоказана първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. Следователно въззивният съд не се е произнесъл по въпрос за осъществяване на фактическия състав на придобивна давност или на друг способ за придобиване на право на собственост от ответника. Ето защо въпроси, касаещи права на ответника върху процесния имот, не са обусловили правните изводи на въззивния съд и не представляват в случая общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за правоприемството – за придобиване на права от страна на ответника от друго лице – също не обуславя решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не е съществен за спора, за да може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Въпросът за определяне на прилежащ терен към почивната база с протокол на Експертния съвет по комплексно изграждане на териториалните единици също не е от значение за изхода по делото и за формиране на решаващата воля на съда, чийто мотиви в обжалваното решение почиват основно върху извода, че имотът, предмет на ревандикация, попада в терен, в който е реализиран комплекс от строителни дейности.
По горните съображения липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване – формулирани правни въпроси, които да са от значение за конкретния спор и които да се подложат на преценка за допълнителните основания за допускане до касационно обжалване, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Отделно от това, не е удостоверено приложените и цитирани решения на РС – Царево и на СОС да са влезли в сила, за да формират съдебна практика и да се проверява противоречие с нея, а в решенията на ВКС, постановени по реда на ГПК ( отм.), с които може да се обоснове основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК (т. 3 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС), са разрешавани въпроси за правоприемство между организации, които, както се посочи, не са от значение за изхода на настоящото дело.Съображения за неправилност на решението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – не могат на бъдат разглеждани на настоящия етап, тъй като за да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване.
В обобщение, поради липса на общо основание за допускане на жалбата до касационен контрол, което да е съчетано с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VІ – 90 от 26 октомври 2011г. по гр. д. № 1276/2011г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32/26.04.2011 г., постановено по гр. д. № 109/2010 г. от Царевския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: