О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 27.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова ч. гр. д. № 62 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Ч., К. Б. Ч., Т. К. Ч., И. К. Ч., З. И. Ш. и М. И. Д. срещу определение № 480 от 21 декември 2011 г., постановено по гр. д. № 1089 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е прекратено касационното производство, образувано по касационната жалба вх. № 1417/21.04.2011г. на М. К. Ч., К. Б. Ч., Т. К. Ч. и И. К. Ч. срещу въззивно решение № 279/14.02.2011 г. по гр. възз. д. № 1187/2008 година на ОС-Благоевград и по касационна жалба вх. № 991/21.03.2011г. на З. И. Ш. и М. И. Д. срещу въззивно решение № 279/ 14.02.2011 г., постановено по гр. възз. д. № 1187/2008 г. на ОС – Благоевград.С обжалваното определение Върховният касационен съд е върнал касационните жалби като процесуално недопустими, на основание чл.280, ал.2 ГПК. В частната жалба са изтъкнати доводи, че цената на иска следва да се определи на база актуална данъчна оценка – тази от 21.04.2011г., както и че касаторите като ответници не са имали възможност да влияят върху цената на иска. Поддържат и че пред въззивната инстанция, след връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд, бил предявен нов иск, поради което цената на иска следвало да се определи по правилата на действащия ГПК и на база актуална данъчна оценка. Поддържат и че ? от данъчната оценка възлиза на 10 687, 94 лв., както и че „искът чл.431, ал.2 ГПК ( отм.)” е неоценяем и касацията е допустима.
Другите страни – Й. П. Ч., В. П. Ж., С. И. Ч. – са подали отговор на частната жалба, в който са изразили становище, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирани страни и правото на жалба е упражнено с редовна жалба в срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е приел, че цената на предявения установителен иск за собственост, изчислена към момента на предявяването му, съгласно правилото чл.55, ал.1, б.”б” ГПК (отм.), възлиза на 553, 20 лв., поради което и на основание чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК касационните жалби са недопустими. Като недопустими са приети касационните жалби и при цена на иска, изчислима съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК (отм.) на база данъчна оценка от 21.04.2011г., тъй като ? от данъчната оценка възлиза на 1 796, 04 лв.
Касаторите са упражнили право на жалба срещу въззивното решение в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено ново, с което е признато за установено, че Й. П. Ч. и В. П. Ж. са собственици по наследство и като наследници със запазена част на 12.71/147.70 ид. части от дюкянско / магазинно/ помещение , намиращо се в жилищна сграда [населено място], [улица], а С. И. Ч. е собственик по договор за покупко – продажба, наследство и като наследник със запазена част на 12.41/147.70 идеални части от същото дюкянско /магазинно /помещение и са отменени частично нотариални актове – за дарение № * /1994г. и констативен нотариален акт № */1994г.
Съгласно чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Размерът на цената по исковете за собственост, какъвто са предявените по настоящото дело установителни искове, се определя от данъчната оценка – възлиза на ? от нея съгласно правилото на 55, ал.1, б.”б” ГПК ( отм., но действал към момента на предявяване на иска през 1997г.).В разглеждания случай от представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на делото (л.126 от описа на Санданския районен съд ), се установява, че данъчната му оценка е под 5 000 лв. Данъчната оценка възлиза на 1 659, 60 лв., а в спорния предмет са 24, 82/147.70 ид. части от имота. Ищците са посочили като цена на иска 553, 20 лв за 35, 71/147.70 ид. части от магазинното помещение (молба от 01.10.2002г. на л.122 от описа на Санданския районен съд за отстраняване на нередовности на исковата молба).
Съгласно чл.56 ГПК (отм.) ( чл.70 ГПК), цената на иска се посочва от ищеца, спорове във връзка с нея могат да се повдигат от ответника или от съда най – късно в първото заседание, а определението на съда, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане на сроковете по чл.56 ГПК (отм.), съотв. след посочването на цена на иска и възприемането й от съда и ответника, се преклудират споровете относно цената на иска и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право не влияят върху цената на иска. Следователно релевираните в частната жалба доводи, че приложението на чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК трябва да се преценява според актуална данъчната оценка на имота, вкл. и за въззивната инстанция, с оглед обсъденото по – горе относно момента на определяне на цената на иска, са неоснователни. Евентуалната недопустимост или неправилност на въззивното решение няма отношение към разглеждания в настоящото производство процесуален въпрос. В процесуалния закон не е предвидена възможност за промяна на цената на иска и към момента на подаване на касационната жалба, т. е. не са установени различни правила за определянето й от тези при образуване на първоинстанционното съдебно производство, поради което и приложената пред Върховния касационен съд данъчна оценка от 2011г. е неотносима, както и изчисленията на колко възлиза 1/4 от нея. Отделен е въпросът, че и доводът за неправилно изчисление на стойностното изражение на ? от данъчната оценка за 2011г. е неоснователен, тъй като на база стойността на 1 кв. м. – 289, 45 лв., данъчната оценка на спорните ид. части, определена по правилото, действало към момента на предявяване на иска – чл.55, ал.1, б.”б” ГПК (отм.), – би възлизала на 1 796, 04 лв., на колкото е определена и с обжалваното определение.
По изложените съображения цената на исковете е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, като отмяната на нотариални актове е извършена като последица от уважаването на установителните искове, поради което и не се касае за самостоятелни искови претенции, а касационните жалби са недопустими. При това положение атакуваното определение, с което е прието, че касационните жалби са недопустими и са върнати изцяло, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 480 от 21 декември 2011 г., постановено по гр. д. № 1089 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.