О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София,10.02.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 94 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд, постановено на 30.06.2011г. по гр.д.№50/2011г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот,съставляващ жилище-апартамент №21 с идентификатор *,находящо се в [населено място], [улица],вх.Б,ет.5 в сграда в ПИ с идентификатор *,между съделителите Д. А. П., Д. Й. П.,И. А. М. и Р. С. М., при квоти ? ид.част за Д. А. П. и Д. Й. П. при условията на съпружеска имуществена общност и ? ид.част за И. А. М. и Р. С. М. при условията на съпружеска имуществена общност,като Д. И. И. е изключена от делбата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване като недопустимо с оглед твърдението на касатора,че предмет на делото е обявяване недействителността на сключения на 24.09.2009г. договор за продажба и допускане на апартамента до делба,но не и въпроса за неплащането на пълния размер на главницата,дължима като уравнение на дяловете по гр.д.№1540/2001г. от Д. И.,т.е. че съдът се е произнесъл по обстоятелства,с които не е бил сезиран. Поддържа се също така,че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед неговата неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,а именно-нарушение и противоречие с материалния закон относно направените от фактическа страна и изведените правни изводи,поради несъобразяване с постановен и влязъл в сила съдебен акт на Разградския районен съд за пълно заплащане на главницата,както и по решение №261/03.08.2006г.,постановено по гр.д.№466/2006г. от Разградския окръжен съд; относно изводи,постановени при липса на доказателства; съществено нарушение на съдопроизводствените правила-необсъждане на допуснати и приобщени към делото съществени доказателства,касаещи пълното изплащане на главницата от страна на Д. И.,довело до логическо противоречие; липса на надлежно сезиране на съда по въпрос,обсъден и приет за основен в мотивите на постановеното решение; нарушено право на защита; необоснованост поради погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда относно релевантните за спора факти, довело до погрешни изводи по същество в следствие на грешка в мисловно-аналитичния процес на съда.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителката Д. И. И. изразява становище,че следва да бъде допуснато касационно обжалване по изложените в касационната жалба съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителите Д. А. П. и Д. Й. П. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират заплащане на направените по делото разноски при недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с влязло в сила на 18.06.2003г. решение по гр.д.№1540/2001г. по реда на чл.288,ал.2 ГПК/отм./ процесният апартамент е поставен в дял на Д. И. И.,която е следвало да заплати в 6-месечен срок от влизане на решението в сила на А. К. за уравняване на деля му сумата 6750лв.,ведно със законната лихва.
Прието е,че в 6-месечния срок Д. И. е заплатила на А. К. сумата 6700лв.,внесена по открита на негово име банкова сметка на 03.12.2003г.,но не е изплатила остатъка от дължимата сума в размер на 50лв.,както и законната лихва. С оглед на това е прието,че не е налице плащане,нито друго надлежно изпълнение на задължението в предвидения в нормата на чл.288,ал.6 ГПК/отм./ 6-месечен срок,не се е сбъднало условието за проявлението на вещноправния ефект на възлагателното решение,което е обезсилено по силата на закона,а последиците му са заличени с обратна сила. С оглед на това е прието,че спорната съсобственост между А. К. и Д. И. се е запазила при установените с решението по допускане на делба квоти-по ? ид.част за всеки съсобственик,след което съсобствениците са се разпоредили с притежаваните от тях права-с договор за покупко-продажба от 23.09.2003г.,обективиран в н.а.№*,том *,н.д.№*/2003г. А. К. е прехвърлил на Д. А. П. по време на брака й с Д. Й. П. правото на собственост,а с договор за продажба от 24.04.2009г.,обективиран с н.а.№*,том *,н.д.№*/2009г. Д. И. е прехвърлила имота на И. А. М. по време на брака й с Р. С. М.. Прието е,че така извършените разпоредителни сделки са произвели вещно-транслативно действие по ? ид.част от процесния недвижим имот,в какъвто обем са притежаваните от прехвърлителите права,с оглед на което са определени и делбените права на страните.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за наличието на противоречие на разрешението, което е дадено в обжалваното решение по определен,точно посочен от страната-касатор правен въпрос с възприетото в практиката на ВКС,респ. съображения, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата или се обоснове значението,което би имал за правилното прилагане на закона и за развитието на правото този конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед принципната необходимост от точно прилагане на правните норми или неправилното им прилагане по конкретен правен спор,което е предмет на преценка в производството по чл.290 и сл. ГПК,но само ако касационното обжалване бъде допуснато. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, нито принципната необходимост от излагане на съображения за начина,по който определена правна норма следва да бъде прилагана, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат съображения,свързани с необходимостта от допускане на касационно обжалване с оглед неправилността на обжалваното решение. Така изложените съображения имат декларативен характер,не съдържат изрично формулирани въпроси, по които въззивният съд да е изразил становище и които да имат значение за крайния изход на правния спор, което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Становището на касатора за неправилно приложение на материалния закон или за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение следва да бъде обвързано с конкретно действие или становище на въззивния съд,имащо значение за крайния извод за основателността на заявената претенция, което,както вече беше отбелязано,да противоречи на практиката на ВКС, да е в противоречие със становището,което други съдилища изразяват по същия въпрос или да има значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото. И доколкото подобни съображения в подаденото от И. А. изложение липсват,следва да се приеме,че същото не обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В касационната жалба,от която ВКС би могъл да изведе правния въпрос,даващ основание за допускане на касационно обжалване с оглед указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.1 също се съдържат единствено оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и с цел произнасяне по допустимостта на постановеното от въззивния съд решение,тъй като в случая доводи за изплащане на дължимите от Д. И. суми за уравнение на дяловете по възлагателното решение,постановено по гр.д.№1450/2001г. на Разградския районен съд и позоваване на това възлагателно решение като придобивно основание се съдържат в подадения именно от И. А. отговор по предявения срещу нея иск за делба,които доводи пък съответно са оспорени от предявилите иска лица /Д. А. и Д. Й./. Тези доводи следователно са включени в спорния предмет по делото за делба, по което съдът е длъжен да се произнесе досежно наличието,респ. липсата на съсобственост с оглед на всички въведени основания,вкл. и по въведените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.06.2011г. по гр.д.№50/2011г. по описа на Разградския окръжен съд по подадената от И. А. М. касационна жалба вх.№ 2953/08.08.2011г.
ОСЪЖДА И. А. М. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на Д. А. П. и Д. Й. П. сумата 200лв./двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: