1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 18.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 170 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Я. К. срещу решение № V 171/25.11.2011г. по в. гр. д. № 1615/2011г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 43/ 15.07.2011 година, постановено по гр. дело № 62/ 2011г. по описа на Районен съд [населено място], с което по отношение на В. Я. К. е признато за установено по искове, предявени от И. Я. Г. и С. Я. С., че ищците са собственици по наследство от Я. С. Т. на дворно място с площ от 2 645 кв. м. в [населено място], област Бургаска, съставляващо УПИ *, кв.*, с посочени граници и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени нотариалните актове, с които на ответницата е признато право на собственост върху имота.
Ответниците по касация И. Я. Г. и С. Я. С. не са подали отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна и правото на жалба е упражнено с редовна жалба в срок.
В производството по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови решението си Бургаският окръжен съд, въз основа на приетите от него обстоятелства по делото, е констатирал, че Д. И. е общ и за двете страни наследодател, поради което е стигнал до извода, че следва да обсъди дали някоя от страните е упражнила фактическа власт върху целия УПИ * само за себе си, така че да отстрани и отблъсне правата на останалите съсобственици в парцела, придобити по наследяване. След като е кредитирал показанията на свидетелите на ищците, съдът е заключил, че процесният имот е бил завладян, в т. ч. частично ограден от бащата на ищците около 1973 – 1974г., а по – рано от неговия баща, посочен като съсед в нотариален акт, във формата на който е бил сключен договор за продажба за съседния парцел *. Съдът е приел и че макар ответницата също да е ползвала част от имот *, тази част е реално обособена от отчуждения парцел * и не засяга правата на ищците, придобити от баща им. Въззивният съд е обобщил, че поне 10 години преди снабдяването с нотариален акт през 1998г., което е публична демонстрация на анимуса, наследодателят на ищците е завладял процесния имот. Отделно от това е констатирал и че от 1998г. до образуване на съдебното производство са минали повече от 10 години, достатъчни, за да затвърдят придобитите права, респ. тези на наследниците на придобилия правото на собственост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба, касаторът К. е формулирала следните правни въпроси, които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 ГПК) :
1.„ Може ли въззивният съд при своята самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора без да се съставят мотиви, в които се посочват всички искания, възражения на страните, преценка на целия доказателствен материал, като е съставил и привидни мотиви, извратил е данните по делото и касае ли това съществени нарушения на съдопроизводствените правила – на разпоредбата на чл. 236 ГПК ? „ ; 2. „Може ли да се придобие по давност имот от сънаследник, който още не е разделен и той го владее за сметка на другите наследници и ако е изменил основанието на владението си и е започнал да го владее за себе си, но това изменение да не е достигнало до знанието на останалите сънаследници и промененото отношение е скрито. Може ли при това скрито владение да се брани другия сънаследник поради неведение ? „ ; 3. „ Може ли да се придобие имот от сънаследника, ако не го е владял непрекъснато ? „ 4. „ Може ли да се придобие по давност един недвижим имот от сънаследник, ако не е манифестирал самостоятелността на владението ? „ .
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, на които касаторът се позовава, не са установени.
Така както е формулиран първият процесуалноправен въпрос, същият касае правилността на решението на въззивния съд ( чл. 281, т. 3 ГПК), която е предмет на проверка, при положение че решението се допусне до касационно обжалване. Въпросът – общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – следва да е от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, в т. ч. за възприемане на фактическата обстановка по делото или за обсъждане на събраните по делото доказателства ( т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В случая въззивният съд, в решаващата си дейност, е изготвил мотиви към решението, които съдържат извършената от него преценка на доказателствата, фактическите му констатации, правните му изводи и като резултат произнасянето по основателността на доводите и исканията на страните (чл. 236 ГПК). Както се отбеляза, дали въззивният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото и обсъдил ли е всички събрани по делото доказателства и релевирани доводи, е въпрос, отнасящ се до законосъобразността на обжалвания акт, преценката, на която може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Извън изложеното, касаторът не е посочил и практика на ВКС и на съдилищата, в противоречие, с която счита, че е решен формулираният въпрос ( чл.280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК). Позоваването на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011г. по тълк. д. № 2/2010г., ОСГТК на ВКС , с което е дадено решение какво следва да се разбира под противорчиво разрешавани въпроси от ВКС като касационна инстанция и кога следва да се направи предложение за тълкувателно решение по чл. 292 ГПК, е неотносимо към обосноваването на произнасяне на въззивния съд, в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На следващо място, не са развити и съображения, които да се подведат под хипотеза на основанието, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в подадената касационна жалба следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В случая, съобразно приетото, освен че не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, не са посочени и съображения, които да се подведат под хипотеза на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Придобит ли е по давност процесният имот, не представлява аргументиране на обсъжданото допълнително основание за допускане на касационно обжалване, а е въпрос по същество.
Останалите формулирани материалноправни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС нито на съдилищата ( вж. разясненията, дадени в т.2 и т.3 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). Не е налице и основанието, предвидено в чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК, по посочените по – горе съображения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и в касационната жалба са цитирани решения, постановени от ВС и ВКС по реда на ГПК (отм.). Касаторът К. се е позовала и на определение по чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не се разглежда по същество, а се проверява наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК в задължителната предварителна фаза на касационното производство, което не е измежду актовете, попадащи в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ( т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). Поставените материалноправни въпроси за придобивната давност не се решени в противоречие с цитираните от касатора решения на ВС и на ВКС. В разглеждания случай придобивното основание на исковете за собственост, предявени при условията на активно субективно съединяване, се извежда от наследствено правоприемство, а правото на собственост на наследодателя – от придобивна давност. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти чужд недвижим имот, разпоредбите на закона (чл. 79, ал.1 и сл. ЗС) постановяват, че претендиращият собствеността следва да е упражнявал в период по – дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Този, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само ползването на имота, но и промяната на намерението си и завладяване на частите на другия съсобственик, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана в отношенията със съсобственика и само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то ги установи с пълно доказване, изтичането на придобивна давност в полза на това лице за конкретния недвижим имот може да бъде признато. В случая въззивният съд не е основал изводите си на скрито владение (скрито неопределено поведение), а е приел, че наследодателят на ищците е манифестирал намерението си да свои идеалните части на другите сънаследници още през 1973 – 1974г. и е отблъснал фактическата им власт, като е владял имота оттогава без прекъсване, а през 1998г. е демонстрирал завладяването на частите на сънаследниците и се е позовал на осъществен фактически състав на придобивната давност. Ето защо не е налице въпрос, разрешен в противоречие с цитираните решения на касационната инстанция, постановени по отменения процесуален закон, както следва: решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., І ГО на ВС; решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 740/2002 г., І ГО на ВКС ; решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 797/2005 г., І ГО на ВКС ; решение № 1796 от 03.06.1996 г. по гр.д. № 2657/95 г., ІV г.о. на ВС ; решение № 86 от 16.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 855/2008г., ІІ ГО ; решение № 59 от 12.05.2004г. на ВКС по гр. д. № 500/2003г., І ГО.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № решение № V 171/25.11.2011г. по в. гр. д. № 1615/2011г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 43/ 15.07.2011г., постановено по гр. дело № 62/ 2011 година по описа на Районен съд [населено място].
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.
.