О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 22.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 96 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Т. И. Т. и К. И. Т. срещу решението № 192 от трети ноември 2011г. по гр. д. № 356/2011г. на Ямболския окръжен съд, с което е обезсилено в обжалваната част решение № 21/ 15.06.2011 година, постановено по гр. дело № 117/ 2011 година по описа на Районен съд [населено място] против О. у. И. У. на област с административен център [населено място] и е прекратено производството по делото.
Касаторите са формулирали процесуалноправен въпрос „относно представителството”, който поддържат, че е решаван противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК), а именно : „ в някои случаи като страна е конституирана държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, а в други случаи директно – областен управител„ . Поддържат, че обжалваното решение е неправилно.
Ответникът по касационната жалба О. у. на о. Х. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирани страни и правото на жалба е упражнено с редовна жалба в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е приел, че първоинстанционният съдебен акт е недопустим, въззивният съд е счел на първо място, че решението на първоинстанционния съд е постановено срещу ненадлежна страна – О. у. на о. с а. ц. [населено място], при положение че надлежна страна по спора e държавата и на второ място, че за ищците не е налице правен интерес за предявяване на установителен иск за признаване на право на собственост върху идеални части от имота.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, на които е извършено позоваване, не са установени.
Към касационната жалба са приложени копия от две решения без отбелязване, че са влезли в сила, поради което не доказват, дори и при конкретизиране от Върховния касационен съд на формулирания правен въпрос, противоречивото му решаване от съдилищата (чл.280, ал.1, т.2 ГПК).
На следващо място, за да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). Съображения, които да се подведат под хипотеза на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени в разглежданата касационна жалба, а само цитирането на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без аргументиране, не обуславя приложението й.
При това положение, поради липса на общо основание за допускане на жалбата до касационен контрол, което да е съчетано с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд прие, че относно правилността на обжалваното решение касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Въпреки липсата на основание, измежду регламентираните в чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с цел произнасяне по въпроса за допустимостта му. Съгласно дадените в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон, обвързаността на допускането на касационен контрол от посочените в касационната жалба основания не се отнася до валидността и допустимостта на обжалваното решение и ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска до касационно обжалване въззивното решение № 192 от трети ноември 2011г. по гр. д. № 356/2011г. на Ямболския окръжен съд.
Да се изпрати съобщение до касаторите, чрез представителя им по пълномощие, да приложат в едноседмичен срок от получаване на съобщението документ, удостоверяващ внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 35, 51 лв., като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При представяне в дадения срок на доказателства за внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в открито заседание.
Председател:
Членове:1.
2.