О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 22.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 48 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. О. срещу определение № 369 от 17 ноември 2011 г., постановено по гр. д. № 1107 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от В. С. О. от [населено място] срещу решението от 20.06.2011г. по гр. д. № 65/2011г. на Бургарския окръжен съд и е прекратено производството по гр. д. № 1107/2011г. на ВКС, І ГО.
Другите страни : [община], Д. Т. М., А. Х. Д. и Д. В. Д., не са подали отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна и правото на жалба е упражнено с редовна жалба в срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, съставът на ВКС е приел, че цената на искове по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена – от пазарната цена на имота. Приел е и че данъчната оценка на процесния имот е в размер на 2 348, 20 лв. съгласно молба от 31.10.2008г., като оценката е определена по данни от удостоверение за данъчна оценка от 20.10.2008г. Така с обжалваното определение ВКС е стигнал и до извода, че цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба от 08.08.2011г. е недопустима.
Цената на иска по исковете за собственост, каквито са предявени по настоящото дело, се определя от данъчната оценка (чл.69, ал.1, т.2 ГПК). Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат от ответника или от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото, а определението на съда, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане на сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете относно цената на иска и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право, не влияят върху цената на иска. След посочения срок на първото заседание, съдът няма задължение да изследва отново цената на иска.
Съгласно чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., при действието на който е упражнено правото на касационна жалба от В. С. О.) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая ищцата, позовавайки се на приложено от нея пред първоинстанционния съд удостоверение за данъчна оценка, е посочила цена на предявените искове за собственост в размер на 2 348, 20 лв. (молба от 31.10.2008г.). По тези съображения, доколкото в срока по чл.70 ГПК цената на исковете е посочена и удостоверена чрез данъчна оценка, именно въз основа на нея следва да се прецени дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Понеже тази цена е под определения в чл.280, ал.2 ГПК ( чл.274, ал.4 ГПК) размер, въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба от 08.08.2011г. като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима. Наведените в частната жалба доводи, че приложението на чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК следва да се преценява според данъчната оценка на имота, представена пред въззивния съд, която е за 2011г., с оглед обсъденото по – горе относно приложението на чл.70 ГПК, са неоснователни.
По горните съображения атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 369 от 17 ноември 2011 г., постановено по гр. д. № 1107 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение,
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.