О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 04.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 331 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 10.01.2012г. по гр.д.№814/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. М. Р. против М. Р. Р. иск за признаване за установено,че М. Р. Р. не е придобил и не притежава право на собственост върху апартамент №10,ет.4, на площ от 106.60кв.м.,находящ се в [населено място], [улица].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса с издаването на констативен нотариален акт в полза на член-кооператор в Ж. по време на брака възниква ли съпружеска имуществена общност,респ. възникват ли права за съпруга, който няма качеството “член-кооператор” и по въпроса при придобиване на недвижим имот от единия съпруг като член на Ж. предполага ли се съвместен принос с другия съпруг,който не е член на Ж.,т.е. действа ли презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1985г. и чия е тежестта за доказване на съпружеската имуществена общност-на член-кооператора или на съпруга, който не е член кооператор. Излагат се съображения,че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,както и че тези въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Р. Р. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направени разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е приел,че правото на собственост върху апартамента е придобито по време на брака на А. Ц. Д. / с която Н. Р. Р. е сключила предварителен договор за продажба/ и М. Р. Р.-на 28.03.1995г. е съставен н.а.№*, том *,н.д.№*/1995г.,с който А. Ц. Д. е призната за собственик на апартамента като член-кооператор в Ж.”С.”.
Прието е с оглед указанията,дадени в ППВС №5/31.10.1972г.,че въпросът дали жилището е придобито през време на брака следва да се решава с оглед момента,в който юридически става придобиването на правото на собственост. И тъй като според чл.35,ал.2 ЗЖСК правото на собственост върху имота се придобива от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на този закон,а н.а.№*/1995г. е съставен по време на брака на А. Ц. и М. Р.,е прието,че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност като дяловете на бившите съпрузи да определени в делбено производство с решение №634/14.07.2008г. на ВКС,І ГО по гр.д.№2622/2007г. Прието е,че съвместният принос на съпрузите се предполага като оборването на презумпцията за съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от съпруга-участник в съпружеската имуществена общност-в случая това е А. Ц. в инициираното от бившите съпрузи делбено производство като по този въпрос ВКС се е произнесъл с решение №634/17.07.2008г. по гр.д.№2622/2007г.
Соченото от касатора решение №2904/29.12.1979г. на І ГО на ВС по гр.д.№1793/1970г. не касае поставения въпрос дали с издаването на констативния нотариален акт в полза на член-кооператор в Ж. по време на брака възникват права и за съпруга,който няма качеството “член-кооператор”. В това решение се разглежда въпросът дали членствените права в Ж. представляват лично имущество на съпруга-кооператор, който обаче не обосновава извод за връзката между правото на собственост и принадлежността на членствените права поради особения характер на членственото правоотношение.
Соченото от касатора ППВС №8/1980г. също разглежда съвършено различен въпрос от поставения,а именно въпроса за вземанията на съпруга-член на Ж. към Ж. и трансформирането им в право на собственост,както и правото на другия съпруг да иска по чл.14,ал.5 СК от 1968г.,съответстващ на чл.29 СК от 1985г.,да му се присъди съответната част от жилищноспестовния влог или от вноските в касата на Ж.. Даденото в това Постановление на Пренума на ВС разрешение обаче касае хипотеза на прекратяване на брака преди издаването на нотариален акт по реда на чл.35,ал.2 ЗЖСК,поради което и не би могло да намери приложение в настоящия случай-в случая нотариалният акт е издаден по време на брака,с оглед на което съдът е преценявал кому принадлежи правото на собственост върху имота,а не кой е носител на правата върху вземанията към Ж.,а оттам и на правото да придобие собствеността след прекратяване на брака.
По въпроса за момента на придобиване на правото на собственост и приложението на режима на съпружеската имуществена общност въззивният съд се е съобразил изцяло с указанията,дадени в ППВС №5/31.10.1972г.,в което е прието,че въпросът дали жилището е придобито по време на брака се решава с оглед момента,в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите условия за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ /в случая чл.35,ал.2 ЗЖСК/.
Не се обосновава и противоречиво разрешаване на въпроса за приложението на презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1985г. при придобиване на право на собственост върху имот в Ж.,нито по въпроса за доказателствената тежест в подобна хипотеза.
Касаторът се позовава на разрешението,дадено в решение №1141/06.11.2000г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№355/2000г.,в което е прието,че приносът на съпруга към вземанията на другия съпруг в Ж. не се предполага-той трябва да бъде установен по несъмнен начин. Това разрешение обаче намира приложение само по отношение на вземанията, но не и по отношение на вещните права,вкл. и с оглед указанията,дадени в ППВС №8/1980г. Още повече,че в случая въпросът за приноса на двамата съпрузи е разрешен в делбено производство и изводите на въззивния съд съответстват на влязлото в сила решение,с което са определени правата на А. Ц. и М. Р. в съсобствеността. Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора,че така поставеният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.
С оглед на това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.01.2012г. по гр.д.№814/2011г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. М. Р. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на М. Р. Р. сумата 1000.00лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: