О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 03.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 139 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 21607/07.06.2011 г., подадена от Н. Й. М., П. М. М., Д. П. М. и К. Й. М. срещу решение № 386 от 31 март 2011 г., постановено по в. гр. д. № 268 по описа за 2011г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3752 от 15.11.2010г. по гр. д. № 13975/2009г. на Варненския районен съд, 30 с – в, с което по иска, предявен от И. А. М., е допусната делба на апартамент, находящ се в [населено място] ведно с принадлежащото му несамостоятелно избено помещение и принадлежащите идеални части от сградата и правото на строеж, и касаторите да осъдени да заплатят на И. А. М. разноски в размер на 200 лв.
Ответницата по касация И. А. М. поддържа в подадения от нея отговор на касационната жалба, че не следва да се допуска касационно обжалване, излага и съображения по неоснователността на жалбата.
Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, намира, че по касационната жалба, която е подадена в срок ( съгласно приетото с определение от 08.12.2011г. по ч. гр. д. № 561/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, че като изпратена по пощата, следва да се приеме, че правото на жалба е упражнено в срок на 13.05.2011г.), и от легитимирани страни, касационно обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Не е посочено общо основание за допускане на касационно обжалване – в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено от адв.Г., която е представител по пълномощие на всички касатори, като преупълномощена от адв. И. ( л.24 от описа на В. по гр. д. № 268/2011г.) и в жалбата не е формулиран правен въпрос, от значение за изхода на делото, който да е обусловил правните изводи на съда, а съдът няма задължение сам да формулира въпросите, разрешени от въззивната инстанция и обусловили изхода на спора (т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). Така не може да се провери наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, уредено в чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК , на което се позовават касаторите. За да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в подадената касационна жалба следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В случая, съобразно приетото, освен че не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, не са посочени и съображения, които да се подведат под хипотеза на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само цитирането на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без аргументиране, не обуславя приложението й.
По горните съображения, поради липса на общо основание за допускане на жалбата до касационен контрол, което да е съчетано с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Следва да се отбележи, че съображения за неправилност на решението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – не могат на бъдат разглеждани на настоящия етап, тъй като, за да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Няма и основание за присъждане на разноски на ответника по касация поради липса на доказателства за сторването на такива, вкл. и такива, че е уговорена безплатна правна помощ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 386 от 31 март 2011 г., постановено по в. гр. д. № 268 по описа за 2011г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3752 от 15.11.2010г. по гр. д. № 13975/2009г. на Варненския районен съд, 30 с – в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.