О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София,10.04.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 271 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 09.12.2011г. по гр.д.№433/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част,с която е признато за установено по отношение на [община] правото на В. И. И. на собственост върху имот,представляващ лозе в м.”Т. о.” с площ 0.896кв.м.,ІV категория,находящо се в строителните граници на [населено място],съставляващо имот №*по кад.план на града от 1995г.,собствеността върху който е възстановена с решение №18197/03.10.2007г. на ОСЗГ-гр.П. към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] и към 09.04.2010г.- датата на подаване на заявление пред АГКК-гр.П.,както и правото й да бъде допълнен имотът в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] чрез нанасянето му в границите на съществуващи ПИ №№* и * с нови идентификатори №№* и *.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,а именно по въпроса за правото на собственост върху процесния недвижим имот като неточно е възприел фактическата обстановка и е достигнал до неправилни правни изводи.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. И. И. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направени разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Формулираният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281 ГПК,което обаче не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма.
Освен това въпросът за принадлежността на правото на собственост върху конкретен недвижим имот не би могъл да има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед указанията,дадени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Основание за допускане на касационно обжалване следователно може да се изведе от възприето от въззивния съд становище по приложението на правна норма,но не и конкретна констатация за принадлежността на определено право.
Не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по приложението на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ въпреки съдържащите се в касационната жалба и изложението оплаквания, тъй като не е формулиран правен въпрос с оглед изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и указанията,дадени в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а именно,че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Не са изложени и съображения за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на тези разпоредби нито противоречие с практиката на ВКС или наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. С оглед на това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.12.2011г. по гр.д.№433/2011г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на В. И. И. сумата 300.00лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: