О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София,11.04.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 260 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 16.12.2011г. по гр.д.№2914/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е извършена делбата на земята на поземлен имот №*и вместо това на основание чл.292 ГПК/отм./ е разпределен в самостоятелен дял на [фирма] поземлен имот с идентификатор №* с площ 9315кв.м. в землището на [населено място]-С.,м.”Р. ш.-2”,с начин на трайно ползване-производствен терен,съставляващ дял І от заключението на СТЕ с в.л. инж.Н. С.,на стойност 47850лв.,а в самостоятелен дял на [фирма] е разпределен поземлен имот с идентификатор №* в същото землище и местност,с площ 7837кв.м.,включващ право на преминаване през дял І в размер общо на 683кв.м. на стойност 37742лв.,като [фирма] е осъдено за заплати за уравнение на дяловете на [фирма] сумата 140лв.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса може ли със съдебен акт /решение/ да се учредява право на преминаване и следва ли при извършване на съдебна делба да се възприеме вариант на разпределение, при който се учредява право на преминаване с оглед разпоредбата на чл.192 ЗУТ,липсата на съгласие между страните и при наличието и на други варианти за разпределение, който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също така,че по въпроса е налице и противоречива практика на съдилищата,като се позовава на решение на Ямболския районен съд по гр.д.№1388/2009г.,постановено на 18.05.2011г.,в което е прието,че вариант за разпределение на имота с учредяване на право на преминаване обосновава извод за неподеляемост на имота и при становище в този смисъл на главния архитект на общината.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, т.е. когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4/. Този въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.В случая нито една от тези хипотези не е налице,тъй като въпросът дали е възможно със съдебен акт да се учредява право на преминаване и следва ли да бъде извършена съдебна делба по вариант,с който се учредява право на преминаване не обуславя крайния извод на въззивния съд за избора на вариант,по който следва да бъде извършена делбата. Делбата е извършена по единствения вариант, който е одобрен и възприет от С.-П. и обособените дялове по който са получили идентификатори в кадастъра по реда на ЗКИР /чл.54,ал.4 ЗКИР/. Основният въпрос в случая е дали съдът разполага с правомощието да възлага обособени дялове преди те да са получили идентификатори в кадастъра и би ли могъл да възприеме вариант за поделяне, дяловете по който не са получили такива идентификатори,след като заинтересованите лица не са обжалвали възприетия от С. вариант. Такъв въпрос обаче по делото не е поставен и както беше посочено, съделителите не са оспорили по реда на ЗКИР становището на С. за нанасяне в кадастъра на варианта,съдържащ право на преминаване. И тъй като съгласно указанията,дадени в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС преценката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване може да бъде извършена само с оглед ясно и точно формулиран от касатора правен въпрос,но не и с оглед въпрос,който съдът счита за важен и съществен,но не е посочен от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,следва да се приеме,че в настоящия случай не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 16.12.2011г. по гр.д.№2914/2009г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: