О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София,12.03.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 136 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Д. Г. и Д. Ц. Г. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 25.11.2011г. по гр.д.№917/2011г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Д. К., Д. Ц. Г. и М. Д. Г. на апартамент, представляващ реален дял със северозападно изложение на ІІ етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №* по кад. карта и регистър на [населено място],находяща се в [населено място], [улица],заедно с 1/3 ид.част от дворното място,в което е построена сградата и от общите части на сградата,при права: ? ид.част за Р. Д. К. и ? ид.част в СИО за Д. Ц. Г. и М. Д. Г..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по противоречиво разрешавани от съдилищата въпроси: за субективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по граждански дела,както и кои обстоятелства следва да се считат като нови при повторно завеждане на искове между същите страни при същите фактически обстоятелства; допустима ли е промяната в практиката на съдилищата или влизането в сила на нов нормативен акт или решение,по което не са участвали всички страни ,да бъдат основания за пререшаване на вече решени спорове;какви са последиците от обявяването на една сделка за нищожна с влязло в сила решение-по отношение на страните и по отношение на собствеността; могат ли мотивите към решението,макар и главни,да обвързват съдилищата и страните и да се третират като нови обстоятелства; допустимо ли е пререшаване по въпроси,свързани с неправилно проведена реституция с влязло в сила решение; необходимо ли е при ревандикационни искове съдът да се произнася винаги с отделен диспозитив в установителната част и ако има само осъдителен диспозитив решава ли се въпросът в установителната част.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. Д. К. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане.
За да достигне до извода,че процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба,въззивният съд е изложил следните съображения:
Прието е,че съделителят Р. Д. К. е придобил собствеността върху процесния имот чрез покупко-продажба,сключена с н.а.№*,т.*,н.д.№*/1971г. С влязло в сила решение по гр.д.№1227/1992г. по описа на Русенския районен съд е уважен иска на Г. Г. М. по чл.7 ЗВСОНИ като е прогласена нищожността на тази покупко-продажба,възстановена е собствеността на Г. Г. М. върху ? ид.част от имота,която съответства на наследствените му права и Р. Д. К. е осъден да му предаде владението на имота. С договор за покупко-продажба /н.а.№*,том *, н.д.№*/06.07.2005г./ наследниците на Г. Г. М. са прехвърлили на М. Д. Г. по време на брака й с Д. Ц. Г. правото на собственост върху ? ид.част от имота,която сделка е прието,че определя правата на тези двама съделители.
С решение по гр.д.№1577/2008г. на ВКС е уважен искът на Р. Д. К. за признаване за установено,че държавата не е собственик на останалата ? ид.част от имота,въпреки че за имота на 04.02.1994г. е съставен акт за държавна собственост,а на 18.10.2005г.-акт за частна държавна собственост. С оглед мотивите към решението на ВКС по гр.д.№1577/2008г. въззивният съд е приел,че предявеният срещу Р. К. иск по чл.7 ЗВСОНИ не се е отразил върху последиците от процесната покупко-продажба над реституираната ? ид.част от имота-касае се до специален иск,който може да се предяви в преклузивния 1-годишен срок от засегнати от одържавяването лица,респ. техните наследници, на релевираните в закона основания.
Прието е,че съделителите М. Г. и Д. Г. се легитимират като правоприемници на реституирания собственик като собственици на възстановената на праводателя им част от имота,но не могат да оспорват правото на Р. К. върху останалата идеална част от вещта,тъй като спорът за нея между държавата и К. е разрешен в негова полза като е отречена принадлежността й към партимониума на държавата. Прието е,че решението по гр.д.№1577/2008г. удостоверява ново обстоятелство,което следва да бъде съобразено при разрешаването на спора за съсобствеността,който е предявен на различно основание в сравнение с предходните,водени между страните дела-спор за предаване на владението върху имота и спор за недължимост на изпълнението на решението по гр.д.№1227/1992г. досежно претенцията за предаване на владението поради погасяване по давност.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси,свързани с правилността на проведения процес по възстановяване на собствеността и възможността за извършване на преценка за правните му последици,тъй като съществуващото противоречие в съдебната практика е преодоляно по реда на чл.290 и сл. ГПК – в решение №36/01.02.2012г.,постановено по гр.д.№211/2011г. на І ГО на ВКС /представено с отговора на ответника по касационна жалба/ при разрешаване на спор за предаване владението върху другия апартамент, находящ се на ІІ етаж от същата сграда, е прието,че когато искът по чл.7 ЗВСОНИ е уважен за съответната идеална част според правата на предявилите го лица,за останалата идеална част от имота купувачът по оспорения договор запазва правата си и макар договорът да е нищожен изцяло,тази нищожност не рефлектира върху имуществените права на държавата-продавач. Съображенията за това са,че идеята на законодателя не е била да връща в патримониума на държавата имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ,които са били прехвърлени на трети лица с недействителни сделки и по правило правата,придобити по тези сделки се запазват,освен ако не бъдат предявени исковете по чл.7 ЗВСОНИ и затова ако част от правоимащите не са предявили в срок иск по чл.7 ЗВСОНИ,за тяхната идеална част сделката остава в сила,въпреки прогласяването й за нищожна по иск на другите правоимащи.
Аналогично становище по този въпрос е изразено и в обжалваното решение,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси,свързани с преценка на законосъобразността и правните последици на извършената реституция.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №237/23.03.2010г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№2128/2008г.,в което е прието,че с влязлото в сила решение,с което е уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ,не обвързва със сила на пресъдено нещо лицата,които не са участвали по делото и не са универсални или частни правоприемници на страните в производството.
Така даденото разрешение в настоящия случай е неприложимо доколкото Р. К. е участвал в производството по гр.д.№1225/1992г. на Русенския районен съд като страна,а М. и Д. Г. са частни правоприемници на наследниците по закон на ищеца по този иск. Действително в същото решение е прието,че силата на пресъдено нещо по иска по чл.108 ЗС обвързва страните и техните правоприемници,но само досежно предмета на спора,както е прието и в обжалваното решение по съображения,че предмет на предявения иск по чл.7 ЗВСОНИ и обективно съединения с него иск за предаване на владението е само ? ид.част от имота,т.е. само правата,притежавани от Г. Г. М..
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №378/28.07.2010г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№148/2009г.,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението,което е предмет на делото,но не обхващат правоотношенията,които обуславят съществуването на спорното право, т.нар. преюдициални правоотношения,които се установяват със сила на пресъдено нещо само ако са включени в предмета на делото с инцидентен установителен иск.По предмета на делото съдът се произнася в диспозитива на решението,а по преюдициалните правоотношения-в мотивите и затова мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо,но съществено е не мястото в решението,където съдът се е произнесъл по съществуването на правоотношението,а дали е включено в предмета на спора.
Не е налице противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като аналогично становище се съдържа и в обжалваното решение-спорният предмет по водените дела е обвързан с обема на притежаваните от ищците по тях права,а оттам и с обема на търсената и дадена със сила на пресъдено нещо защита /както Г. М.,така и М.Г. и Д. Г. са притежавали ? ид.част от имота и до този обем от права са получили правна защита,докато за останалата част от имота е прието,че меродавно е решението,с което е разрешен спорът за принадлежността на правото с държавата/. По този начин въззивният съд е обвързал противопоставимостта на съдебните решения с лицата,които притежават вещни права върху съответната идеална част от имота и е приел,че силата на пресъдено нещо не може да се противопостави за права,за които и в самото решение е прието,че не принадлежат на ищците /решение по гр.д.№4378/2005г. на Русенския районен съд/,в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебна практика.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №347/02.04.2003г. по гр.д.№251/2002г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че за да се разпростре силата на пресъдено нещо на решението,с което е уважен искът по чл.108 ЗС спрямо частните правоприемници на длъжника,необходимо е правоприемството да е настъпило след като е възникнала силата на пресъдено нещо спрямо техния праводател. Разглежданият случай касае придобиване на права от праводател, който не е участвал в производството по делото,т.е. разглежданата хипотеза е различна от настоящия случай. Освен това,както вече беше отбелязано,в случая от съществено значение за спора са обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения,с които са били разрешавани споровете за възстановяване на собствеността и притежаваните вещни права върху имота.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено и решение №104/10.02.2009г. по гр.д.№5827/2007г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че само в случаите,когато се отхвърля искът поради липса на пасивна материална легитимация,т.е. когато се установи,че ответникът не осъществява фактическа власт върху спорната вещ,при установяване право на собственост за ищеца е необходимо постановяване на изричен установителен диспозитив,за да бъде преклудирана възможността да предяви друг иск срещу същия ответник.
В случай хипотезата е съвършено различна-с постановените решения исковете са били уважени,а не отхвърлени и предявяването на последващи искове се дължи на обстоятелството какви възражения са могли да навеждат спорещите страни по различни дела и най-вече по отношение на правата върху онези идеални части от имота,които не е могло да бъдат възстановени по реда на ЗВСОНИ с оглед обема от права,притежавани от Г. М.. Именно това обстоятелство е в основата и на настоящия правен спор като преценката за неговото значение и последици е извършена от въззивния съд в съответствие с преобладаващата трайно установена съдебна практика. Освен това в обжалваното решение съдът не е извършвал преценка за необходимостта да бъде постановен и установителен дипсозитив в решение по предявен ревандикационен иск и така поставеният въпрос следва да се приеме за ирелевантен в настоящето производство.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1436/16.01.2009г. по гр.д.№5139/2007г. на ІV ГО на ВКС,разглеждащо въпроси,свързани с естеството на гражданския процес като защита-санкция срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения с цел възстановяване на тяхното законосъобразно състояние,вкл. и с оглед преклудиране на доводи и възражения. В настоящия случай обаче е прието,че не всички доводи са били преклудирани при разглеждането на водените по повод възстановяване на собствеността дела и то,както беше отбелязано,с оглед обективните предели на реституцията и с оглед възможността да бъдат защитавани или използвани като средство за защита на чужди права,което сочи на липса на сходство в разглежданите хипотези.
Представено е и решение по гр.д.№1960/2009г. на ВКС,І ГО,с което е оставена без уважение молбата на М. Г. и Д. Г. за отмяна по реда на чл.303,ал.1,т.4 и чл.304 ГПК на влязлото в сила решение №187/16.04.2009г. на ВКС,ІІ ГО по съображения,че молителите не са били страни в това производство,нито са необходими другари,както и че решението по гр.д.№1577/2008г. на ВКС и по гр.д.№1227/1992г. на Русенския районен съд са постановени между различни страни и имат различен предмет.
Не е налице противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като същите съображения са обосновали и извода на въззивния съд за допустимост и основателност на предявения иск за делба.
По същите съображения не може да се приеме наличие на противоречие и с разрешението,дадено в решение №448/22.06.2010г. по гр.д.№572/2009г. на І ГО на ВКС,постановено по повод предявения от М. Г. и Д. Г. ревандикационен иск срещу Р. К..
Даденото в решение №1623/10.03.1994г. по гр.д.№186/93г. на ВС,ІV ГО разрешение за характера на иска с правно основание чл.7 ЗВСОНИ също не сочи наличие на противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като не касае основния спорен въпрос по настоящето дело,а именно въпроса за обективните предели на реституционния процес, правата на участващите в него лица,а оттам и правата на техните правоприемници и възможността за последващо разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост с неучаствали в исковото производство по чл.7 ЗВСОНИ лица /в случая държавата/.
И тъй като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се обосновава произнасяне на въззивния съд по материално правни или процесуално правни въпроси,които да имат значение за изхода на правния спор и да са решавани противоречиво от съдилищата,или решавани в противоречие с практиката на ВКС или имащи значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78,ал.3 ГПК по реда на чл.81 ГПК на Р. Д. К. следва да бъде присъдена сумата 500лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.11.2011г. по гр.д.№917/2011г. по описа на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Д. Г. и Д. Ц. Г. да заплатят на Р. Д. К. сумата 500лв./петстстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: