О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 28.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 250 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. Н. Ж., П. Г. Ж. и К. Н. Г. срещу решение № 1644/30.12.2010г. по гр. д. № 1777/2010г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 2436/05.07.2010г. по гр. д. № 4879/2009г. на Варненския районен съд, ХХХ с-в. С потвърдената част от решението, първоинстанционният съд е уважил предявения от П. Н. П., ЕГН [ЕГН], С. Х. Г., ЕГН [ЕГН], Д. Н. Д., ЕГН [ЕГН], Ж. И. Т. – Х., ЕГН [ЕГН], П. Ю. П., ЕГН [ЕГН], Р. П. И., ЕГН [ЕГН] и А. И. И., ЕГН [ЕГН] срещу М. Р. М., ЕГН [ЕГН], Т. Р. М., ЕГН [ЕГН], С. В. И., ЕГН [ЕГН], П. В. И., ЕГН [ЕГН], А. С. М., ЕГН [ЕГН], Д. Х. И., ЕГН [ЕГН], Д. А. И., ЕГН [ЕГН], С. Н. Ж., ЕГН [ЕГН] и П. Г. Ж., ЕГН [ЕГН], при участието на третото лице — помагач К. Н. Г., ЕГН [ЕГН], иск за преустановяване на неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, като премахнат металната решетка, поставена към незастроената част от имота, очертана в син щрих на скица, приложена на лист 62 от делото, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], [улица] – 12, цялото с площ от 486 кв. м., съставляващо УПИ * в кв.* по плана на *-ти микрорайон на [населено място], с граници: [улица], УПИ *, УПИ *, УПИ *, *, УПИ *, представляващ ПИ с идентификатор № *, *, * по действаща КК на [населено място], на основание чл.109 ЗС.
Ответниците по касация П. Н. П., С. Х. Г., Д. Н. Д., Ж. И. Т. — Х., П. Ю. П., Р. П. И. и А. И. И. поддържат, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска е 266, 70 лв. Евентуално поддържат, че няма основания за допускане на касационно обжалване и обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба с вх. № 4784/14.02.2011г., подадена по пощата на 11.02.2011г. в срок и от легитимирани страни, е недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат от ответника или от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото, а определението на съда, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане на сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете относно цената на иска и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право не влияят върху цената на иска.
Съгласно чл. 280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г., при действието на което е упражнено правото на касационна жалба) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Размерът на цената на иска по исковете за собственост, какъвто е предявеният по настоящото дело негаторен иск, се определя от данъчната оценка (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). Данъчната оценка на имота, правото на собственост върху който се защитава с иска, възлиза на 266, 70 лв. съгласно удостоверение, приложено в първоинстанционното производство ( л.64 от описа на РС ). Този размер на цената на иска, позовавайки се на удостоверението за данъчна оценка, са посочили и ищците в молба на л.60 от делото по описа на първоинстанционния съд. Следователно доколкото цената на иска, изчислена на база данъчна оценка, е под определения в чл.280, ал.2 ( изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК размер, съдебният акт на въззивния съд, срещу който е подадена касационната жалба, не подлежи на касационно обжалване, а жалбата като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. При това положение на ответниците по касация се дължат разноски, чието присъждане е поискано, и такива – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба – следва да се присъдят на Д. Н. Д., сторил разноски в размер на 1 250 лв.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Н. Ж., П. Г. Ж. и К. Н. Г. срещу решение № 1644/30.12.2010г. по гр. д. № 1777/2010г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 2436/05.07.2010г. по гр. д. № 4879/2009г. на Варненския районен съд, ХХХ с-в.
ОСЪЖДА С. Н. Ж., П. Г. Ж. и К. Н. Г. да заплатят на Д. Н. Д. сумата 1 250 лв. – разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България.
Председател:
Членове: