О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 03.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 132 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Х. Ч. срещу решение от 05 юли 2011 г., постановено по гр. д. № 1013 по описа за 2011г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението от 13.08.2011г. по гр. д. № 3758/2008г. на Софийския районен съд, 27 с – в. С решението, което е оставено в сила, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Я. Х. Ч. срещу Х. В. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху движими вещи : дипломи за средно образование, диплом за полувисше и висше образование, диплом за специалност, дипломи за курсове за специализация, документи и решения за ТЕЛК, бележници и удостоверения за завършени класове на дъщеря на ищцата, медицински картони, медицински изследвания, нотариални актове за собственост на част от апартамент в[жк], удостоверния, скици на място, трудови книжки всичко в оригинал, рисувани картини – 2 броя, икони – 2 броя, златни монети – 6 /шест/ златни наполеона, 1 златна монета Ф. Й., 2 пендари, 3 махмудии, 2 златни синджира 18 карата и едно златно сърце, 3 златни пръстена единият със скъпоценни камъчета, класьор с около 50 сребърни монети, класьор с марки и картички, банкноти книжни от Ц. Р., домашно тъкани чаршафи, кърпи чеиз с етнографска стойност, одеяла, чаршафи, възглавници и други от общо домакинство, сервизи чаени, кафеени, за хранени и др., очила, бастуни, вещи за ежедневно потребление, книги, учебници, справочници, речници, медицинска литература, астрология, рисуване, дрехи за всички сезони. СРС е отхвърлил и квалифицираните от него с правно основание чл. 45 ЗЗД искови претенции за обезщетение за вреди, както следва : следствие на отказ на ответницата да допусне ищцата да прибере описаните вещи от имот, находящ се на [улица], вх.”А”, ет.4, ап.17 за сумата 31 300 лв. – обезщетение за погубени вещи ; 4 000 лв. – обезщетение за невърнати дрехи и направени разходи за закупуване на нови ; 1 500 лв. – разходи за повторно изваждане на документи и 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Ответницата по касация Х. В. Д. поддържа в подадения от нея отговор на касационната жалба, че не следва да се допуска касационно обжалване поради неаргументиране на основания за това.
Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба, подадена в срок и от легитимирана страна, е частично недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г., при действието, на който е упражнено правото на касационна жалба, пусната по пощата на 17.08.2011г., вх. № 75777/19.08.2011г.) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В разглеждания случай в приложното поле на тази норма, поради което и неподлежащо на касационен контрол, е решението в частта по исковете с правно основание чл. 108 ЗС с предмет на ревандикацията движими вещи и по евентуалните искове за заплащане на левовата равностойност на движимите вещи, предмет на ревандикация, всяка от които на стойност под 5 000 лв. Съгласно чл. 56, ал. 1 ГПК (отм.), по реда на който е разгледано производството от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция ( § 2, ал.1 ПЗРГПК), цената на иска се посочва от ищеца, а въпрос за цената на иска може да се повдига от ответника или от съда най – късно в първото заседание. Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба ( чл. 56, ал. 3 ГПК отм.). След изтичане на сроковете по чл. 56 ГПК ( отм.), се преклудират споровете относно цената на иска и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право не влияят върху цената на иска. В настоящото производство се установява, че с молба от 23.04.2008г. ищцата е посочила стойност на вещите, за чиято собственост претендира. От тази молба се налага извода, че стойността на всяка от тези вещи е под 5 000 лв. Посочената от ищцата стойност на движимите вещи е възприета от съда като основа, върху която се определя на цената на исковете за собственост, съотв. за цена на иска по исковете за левовата им равностойност ( вж. чл. 55, ал. 1, б. ”б” ГПК (отм.) , съгласно който цената на иска се определя от 1/4 от цената на вещта ; съотв. чл. 55, ал.1, б. ”а” ГПК (отм.), съгласно който цената на иска се определя от търсената сума) . Въз основа на тази цена СРС е определил сумата 2 062 лв. като общ размер на държавната такса по исковете и именно от тази цена следва да се изходи дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Понеже цената на исковете с правно основание чл. 108 ЗС за всяка от движимите вещи по обективно кумулативно съединените искове за ревандикация и по предявените като евентуални искове за заплащане на левовата равностойност на вещите, както и да се определи цената по претенциите за левова равностойност – по правилото на чл. 55, ал. 1, б. ”а” ГПК ( отм.), както е процедирал СРС, или по правилото на чл. 55, ал. 1, б. ”б” ГПК (отм.) доколкото се претендира парична равностойност на собствена вещ, е под определения в чл. 280, ал. 2 ( изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК размер, въззивното решение по горепосочените искове не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК, не подлежи на касационно обжалване и решението на въззивния съд в частта, в която е оставил в сила решението на пъвоинстанционния съд по исковете за парични притезания с размер на търсените суми от 4 000 лв. и 1 500 лв. ( чл.55, ал.1, б. „а” ГПК отм.).
По изложените съображения касационната жалба от 17.08.2011г., с която е атакувано решението на въззивния съд, в частта, в която е оставил в сила първоинстанционното решение по искове с цена на иска под 5 000 лв., е недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, и същата следва да се остави без разглеждане.
По касационната жалба, подадена срещу решението на въззивния съд в частта, в която съдът се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 7 000 лв., като е приел за недоказано претърпяването на неимуществени вреди при набавянето на документи, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не е посочено общо основание за допускане на касационно обжалване – в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в жалбата не е формулиран правен въпрос, от значение за изхода на делото, който да е обусловил правните изводи на съда, а съдът няма задължение сам да формулира въпросите, разрешени от въззивната инстанция и обусловили изхода на спора (т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). Така не може да се провери наличие на допълнително основание за допускане на касационно обжалване, уредено в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – дали въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Дори и при наличие на формулиран правен въпрос, не може да се установи противоречивото му решаване от съдилищата, тъй като към касационната жалба са приложени копия от две решения без отбелязване, че са влезли в сила, поради което и не доказват, противоречива практика на съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), още повече , че не се отнасят и за идентичен на процесния казус. Ето защо и прилагането им, без поставен въпрос и конкретизация за връзката на решенията със спора, изключва извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На следващо място, за да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в подадената касационна жалба следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г., ОСГТК на ВКС). В случая, съобразно приетото, освен че не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, не са посочени и съображения, които да се подведат под хипотеза на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само цитирането на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без аргументиране, не обуславя приложението й.
По горните съображения, поради липса на общо основание за допускане на жалбата до касационен контрол, което да е съчетано с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, Върховният касационен съд намира, че относно правилността на обжалваното решение касационно обжалване не може да бъде допуснато по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че съображения за неправилност на решението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – не могат на бъдат разглеждани на настоящия етап, тъй като, за да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 75777/19.08.2011г. на Я. Х. Ч. срещу решението от 05 юли 2011 г., постановено по гр. д. № 1013 по описа за 2011г. на Софийския градски съд, ІІ В с – в, в частта, в която е оставено в сила решението от 13.08.2011г. по гр. д. № 3758/2008г. на Софийския районен съд, 27 с – в, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Я. Х. Ч. срещу Х. В. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху движими вещи: дипломи за средно образование, диплом за полувисше и висше образование, диплом за специалност, дипломи за курсове за специализация, документи и решения за ТЕЛК, бележници и удостоверения за завършени класове на дъщеря на ищцата, медицински картони, медицински изследвания, нотариални актове за собственост на част от апартамент в[жк], удостоверния, скици на място, трудови книжки всичко в оригинал, рисувани картини – 2 броя, икони – 2 броя, златни монети – 6 /шест/ златни наполеона, 1 златна монета Ф. Й., 2 пендари, 3 махмудии, 2 златни синджира 18 карата и едно златно сърце, 3 златни пръстена единият със скъпоценни камъчета, класьор с около 50 сребърни монети, класьор с марки и картички, банкноти книжни от Ц. Р. домашно тъкани чаршафи, кърпи чеиз с етнографска стойност, одеяла, чаршафи, възглавници и други от общо домакинство, сервизи чаени, кафеени, за хранени и др., очила, бастуни,вещи за ежедневно потребление, книги, учебници, справочници, речници, медицинска литература, астрология, рисуване, дрехи за всички сезони ; в частта, в която СРС е отхвърлил искове с правно основание чл.45 ЗЗД за паричната равностойност на движимите вещи, възлизаща общо на 31 300 лв.; в частта, в която СРС е отхвърлил искове с общ размер на търсената сума от 4 000 лв. – обезщетение за невърнати дрехи и направени разходи за закупуване на нови и за заплащане на 1 500 лв. – разходи за повторно изваждане на документи.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05 юли 2011г., постановено по гр. д. № 1013 по описа за 2011г. на Софийския градски съд, ІІ В с – в, в частта, в която е оставено в сила решението от 13.08.2011г. по гр. д. № 3758/2008г. на Софийския районен съд, 27 с – в, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.
Определението, в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.