О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София,11.05.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 307 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 23.12.2011г. по гр.д.№667/2011г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което апартамент №13,находящ се в [населено място],бул.”*”№27,вх.А,ет.5 е допуснат до делба между съделителите М. Н. П.,Р. Б. П. и Т. Б. Б. и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпроса длъжен ли е въззивният съд да отстрани процесуалните нарушения,допуснати от първоинстанционния съд; в кои случаи допуснатите процесуални нарушения водят до недопустимост на постановения съдебен акт; следва ли тълкуването на договора да се извърши през призмата на изискванията на специалните правни норми,уреждащи предпоставките,действителността и последиците от сключването на отделните видове договори.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата Т. Б. Б. изразява становище,че подадената от М. Н. П. касационна жалба е основателна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата Р. Б. П. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
М. Н. П. е предявила срещу Р. Б. П. и Т. Б. П. иск за делба на апартамент в [населено място],бул.”*”№27,вх.А,ет.5,ап.13 с твърдението,че ? ид.част от апартамента е придобита от нея и наследодателя Б. П. П. в режим на съпружеска имуществена общност по договор за продажба,сключен на 25.11.1970г.,а другата ? ид.част е била лична собственост на наследодателя-подарена му от неговата майка Р. П. П. на 09.04.1975г./н.а.№*,том *,н.д.№*/1975г./.
С обжалваното решение е прието,че съделителката Р. Б. П. е оспорила действителността на извършеното на 09.04.1975г. дарение,с което Р. П. П. е дарила на сина си Б. П. П. своята ? ид.част от процесния апартамент,с твърдение за липса на съгласие от страна на съпруга на дарителката и за наличие и на друго лице /И. П. П./ с права в процесната съсобственост като наследник на действителния собственик на идеалната част от имота и с искане за конституирането й.
Прието е,че възражението на съделителката Р. Б. П. брани потестативното й право на делба,тъй като съсобствеността може да бъде прекратена по аргумент на чл.75,ал.2 ЗН само при участието на всички съсобственици.
Изхождайки от целите на делбения процес и в частност от въпросите, които следва да намерят своето разрешаване в І фаза на делбата, един от които е установяване кръга на лицата,между които следва да се подели процесния имот,което е абсолютна процесуална предпоставка и е задължение на съда да следи дали всички,за които се твърди,че имат права на собственост върху имота са конституирани,въззивният съд е приел,че при оспорване титула на собственост на наследодателя Б. П. въпросът за обема от правата му в делбения имот и за това кой е действителния собственик на дарената идеална част и за участието на И. П. Д. в имуществената общност и в ликвидирането на съсобствеността,следва да бъде решен с нейно участие.
Прието е,че неконституирането на И. П. Д. е процесуално нарушение,което въззивната инстанция не може и не следва да отстрани предвид правилата на процесуалната преклузия,като с оглед осигуряване на възможност на страната за упражняване на самостоятелни права,отстраняването на това процесуално нарушение следва да бъде извършено от първоинстанционния съд.
Касаторът поддържа,че така изразеното от въззивния съд становище досежно последиците от неконституирането на необходим другар в производството пред първоинстанционния съд противоречи на указанията, дадени в т.17 от ТР №1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС,в което е прието,че ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар, въззивният съд следва да го конституира и да повтори процесуалните действия,както и на становището,изразено в решение №319/14.10.2011г. по гр.д.№1125/2010г. на І ГО на ВКС,в което е прието, че със задължителна съдебна практика-т.17 от ТР №1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС,което не е обявено за изгубило силата си,е прието,че ако пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,въззивната инстанция следва да го конституира и да извърши повторно процесуалните действия,като разгледа и реши делото по същество.
Настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос,конкретизиран и уточнен с оглед предмета на спора в рамките на правомощията на настоящата инстанция /т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, а именно ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар, въззивната инстанция при действието на ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г., следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане. С оглед обвързването на тези процесуални действия с необходимостта в делбеното производство да бъде конституирано като съделител и лице,чиито права брани направено от друг съделител възражение за нищожност на договор и доколкото въпрос за действията, които въззивната инстанция следва да извърши при констатация за такова процесуално нарушение,допуснато от първоинстанционния съд е поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,настоящият състав приема,че така поставеният въпрос следва да бъде конкретизиран и уточнен с оглед данните по делото както следва: Налице ли е процесуално нарушение,ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител трето лице,чиито права всъщност това възражение брани, т.е. за допустимостта на подобно възражение в делбеното производство.
По въпроса следва ли тълкуването на договора да се извърши през призмата на изискванията на специалните правни норми,уреждащи предпоставките,действителността и последиците от сключването на отделните видове договори според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,тъй като такъв въпрос не е бил разглеждан от въззивния съд.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.12.2011г. по гр.д.№667/20011г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25.00лв./двадесет и пет/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: