О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София,22.03.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 199 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. З. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 12.12.2011г. по гр.д.№1633/2011г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен като неоснователен искът на М. А. З.,предявен срещу С. Б. Б.,П. Б. П.,К. М. М. и И. М. М. да се признае за установено на основание чл.124 ГПК вр. чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост на М. А. З. върху недвижим имот,представляващ ПИ №* от кад.лист №* по плана на [населено място],местност “К. в.-Ю. п. ІV ч.” с площ от около 870кв.м.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали построяването в чужд имот на отводнителни съоръжения,масивна септична яма с метални покрития през период, предхождащ този,през който е текла давността,но които съществуват понастоящем, грижата и поддръжката на тези вече построени съоръжения през период,през който давността е текла,построяването на ограда /открадната впоследствие/,косене и почистване на имота през целия период и инициирането на производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка след изтичането на давностния срок могат да се считат за действия,доказващи владението на имота,т.е. за вида и характера на действията,представляващи владение и периода на тяхното извършване; дали почистването,поддръжката и складирането на различни движими вещи в даден имот са израз на намерението на лицето,осъществяващо тези действия,да свои този имот,т.е. за начина на изразяване на намерението за своене; установяването на фактическа власт върху поземлен имот с намерение да се свои чрез различни действия,осъществило се към момент, към който е невъзможно да тече придобивна давност поради установена в закона забрана за това има ли правно значение за настъпване на последиците от придобивната давност в случаите,в които установеното чрез тези действия фактическо положение е продължило да съществува и е останало непроменено след отпадане на законовата забрана и е продължило повече от 10 години след отпадане на забраната,по които въпроси според касатора е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. М. М. и П. Б. П. изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Поддържат,че поставените въпроси касаят съществото на спора,както и че посочените от касатора съдебни решения третират хипотези,различни от разгледаната от въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Б. Б.,К. М. М., както и И. М. М. изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Поддържат,че изложението съдържа възпроизвеждане на твърдения за наличие на фактическата обстановка и коментар на доказателствата,но не и правен въпрос,който да е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за разглеждането й по същество ,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение по поставените от касатора въпроси за вида и характера на действията,представляващи владение и периода на тяхното извършване,както и за начина на обективиране на намерението за своене е прието,че упражняваната от М. З. фактическа власт върху имота за времето от 1991г. до 03.02.1995г. е без значение,тъй като съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. Прието е,че от значение за спора е установяването на владението за времето от 1997г. до 2007г.,за който период от време не е установено М. З. да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои. Почистването на терена,складирането върху него на стари автомобили е прието,че не водят до извод за своене на имота. Инициираното производство за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка е прието за ирелевантно,тъй като е станало извън рамките на давностния срок-през 2009г. Изграждането на септична яма през 1991-95г. е прието,че не демонстрира намерение за владение,тъй като е извършено преди началото на давностния срок.
Налице е следователно произнасяне от въззивния съд по въпроса за значението на извършените преди началото на давностния срок действия, за значението на действията,извършени след изтичането на този срок, за вида и характера на действията,представляващи владение,периода на тяхното извършване,за действията,с които се демонстрира намерение за своене и за значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок, който настоящият състав конкретизира и уточнява с оглед обстоятелствената част на изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в рамките на правомощията си /т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Тези действия са винаги конкретни,фактически,поради което следва да се приеме, че тяхната правна квалификация сочи на произнасяне по правен въпрос,свързан с приложното поле на чл.79,ал.1 ЗС в хипотеза на възстановяване право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№735/2007г. е прието,че ограждането на имота,почистването и стопанисването му,присъствието в имота сочи че се осъществява фактическа власт с намерение за своене. В обжалваното решение по отношение на такива действия е прието,че не водят до извод за своене на имота,поради което следва да се приеме,че въпросът е разрешаван противоречиво по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В представеното с изложението решение №131/27.04.2009г. по гр.д.№29/2009г. на Окръжен съд-Стара Загора е прието,че обработването на имота сочи на упражняване на пълна фактическа власт,като значение имат и факти,проявяващи се след изтичането на 10-годишния давностен срок от първоначалното установяване на владението. В обжалваното решение е прието,че извършените след изтичането на давностния срок действия са ирелевантни,поради което следва да се приеме,че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата.
В представеното с изложението решение №213/23.12.2008г. по гр.д.№233/2008г. на Окръжен съд-Кърджали е прието,че действията по поддръжка на имота сочат на намерение за своене и могат да служат за основание за придобиване по давност. Доколкото в обжалваното решение е прието,че тези действия не сочат на намерение за своене следва да се приеме,че и този въпрос е разрешаван противоречиво,което дава основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 12.12.2011г. по гр.д.№1633/2011г. по описа на Софийския апелативен съд по касационната жалба с вх.№441/16.01.2012г.,подадена от М. А. З..
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 572.50лв. /петстотин седемдесет и два лева и 50ст./ и да представи доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: