О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 278/14.10.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3508 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1487/ 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1098/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение № 5107/ 10.05.2016 г. по гр. д. 12 141/ 2010 г. на Варненски районен съд, съдържащо отказ М. Г. В. да бъде освободена от заплащане на разноската от 2 600 лв. – възнаграждение за вещите лица по съдебно-оценителна експертиза в производство по приемане под опис на наследството от В. Д. В., разглеждано заедно с делбения иск.
Определението обжалва М. Г. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно възможността, изведена в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато страната възразява, че съдебната експертизата е недопустим, неотносим или ненужен способ за събиране на доказателства по гражданското дело, но също така е поискала да бъде освободена от заплащане на разноските по заключението, длъжен ли е съдът да се произнесе по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК? Какви са критериите, които съдът прилага, за да прецени основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и кой е редът, по който го разглежда? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното определение, като обосновава и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационен контрол. По същество се оплаква, че определението е незаконосъобразно. Според него, част от преценката по упражненото право по чл. 83, ал. 2 ГПК е допустимостта и относимостта на съдебно-оценителната експертиза, допускането на която е свързано със заплащане на разноски и като я е спестил, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение. Освен това материалното състояние на касатора изключва възможността да заплати разноската от 2 600 лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Въззивният съд е решил по същество въпроса за правото на освобождаване от разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК (чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – лицето, на което е отречено титулярството на правото по чл. 83, ал. 2 ГПК. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосноват допускането на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
Д. К. Окот предявява иск за делба на имот с бивш собственик В. Д. В., починала през 2009 г. Като източници на съсобствеността се сочат наследствено правоприемство и договор за замяна по н. а. № 129/ 18.06.2010 г. С договора касаторът, като един от наследниците по закон на В. В., е прехвърлил на Д. К. Окот наследеното имущество на починалата (чл. 222 и 223, вр. чл. 212 ЗЗД). Делбеният иск е предявен срещу другите наследници по закон. При условията на чл. 341, ал. 2 ГПК в наследствената маса е включено и друго имущество на наследодателя.
Касаторът е конституиран от първостепенния съд като съделител, наред с останалите ответници, след възражения (част от които под формата на последващо съединени установителни искове) да е нищожен договорът за замяна с предмет наследственото имущество на В. В., което касаторът прехвърля на Д. Окот. Преценено е, че в съдебната делба, иницирана от приобретателя следва да участва и касаторът-прехвърлител. След като той е конституиран, първостепенният съд съобразява, че към датата на откриване на наследството на В. В. касаторът е поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение, а чл. 61, ал. 2 ЗН повелява недееспособният да приеме наследството под опис. Първостепенният съд намира, че е допустимо охранителното производство по приемане на наследството под опис да се развие заедно с делбените искове, а за приемането на наследственото имущество от недееспособния, то следва да бъде оценено (чл. 557, ал. 1, изр. 2 ГПК). Поради това допуска изслушването на съдебно-оценителна експертиза и възлага на касатора да заплати възнаграждения на вещите лица, специалисти в различни области.
При тези действия на първостепенния съд касаторът е възразил, че съдебно-оценителната експертиза е недопустима, защото: 1) е конституиран неправилно като съделител; ако възраженията за нищожност на договора по чл. 212 ЗЗД са основателни, делбените искове от и срещу приобретателя на наследството (първоначален и насрещни) са неоснователни, а основание за конституирането му като съделител няма и 2) е недопустимо наедно с делбените искове да се развива производство по приемане на наследството под опис от недееспособния. Касаторът е възразил също, че са неотносими предметът и задачата към експертизата, защото наследственото имущество се оценява, само когато охранителното производство е иницирано от кредитор с изпълнителен лист срещу починалия (чл. 554, т. 2 ГПК); не и при приемането му под опис от недееспособен. Също така е поискал да бъде освободен от заплащането на възнагражденията на вещите лица по съдебно-оценителната експертиза (чл. 83, ал. 2 ГПК).
Първоинстанционният съд приема за неоснователни възраженията срещу допустимостта и относимостта на експертизата и отхвърля искането по чл. 83, ал. 2 ГПК по съображения, изцяло от материалното състояние на касатора.
Въззивният съд потвърждава определението също по съображения, изцяло от материалното състояние на касатора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите въпроси обосновават основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) и следва да допусне касационния контрол на обжалваното определение. По въпросите намира, че когато страната-физическо лице възразява, че съдебната експертиза е недопустим, неотносим или ненужен способ за събиране на доказателства по гражданското дело, но също така иска освобождаване от разноските по заключението, съдът е длъжен да разгледа искането по чл. 83, ал. 2 ГПК като евентуално, под отрицателно процесуално условие – неоснователност на възражението срещу допускането на експертизата. Основанието за уважаване или отхвърляне на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е имущественото състояние на страната – физическо лице. При решаването на този въпрос съображения от допустимостта, относимостта или необходимостта на съдебната експертиза няма. Съдът разрешава въпросът за правото по чл. 83, ал. 2 ГПК в пределите на охранително производство, за което важат общите правила на глава 49-та ГПК. Разрешеният въпрос е от значение за основното производство, по което експертизата е допусната. Мотивите за отговора са следните:
Съдебната експертиза е способ за събиране на доказателства, предвиден в ГПК (глава X., раздел V), а определението за нейното допускане е последица от положителните отговори на съда по повод направено доказателствено искане или служебно, че е допустимо, относимо и необходимо изслушването на заключение за по установяването на фактите, връзките между фактите или опитните правила, включени в предмета на доказване, за което съдът няма необходимите специални знания (чл. 195 ГПК). По съдебната експертиза съдът назначава едно или повече вещи лица, на които определя възнаграждение след остойностяване на работата и необходимите разноски. Съдът възлага възнаграждението в тежест на страната или на страните според конкретните обстоятелства по допускане на експертизата (чл. 75 и чл. 76 ГПК), и дава срок за авансовото му внасяне (чл. 158 ГПК). Съответно в процеса по допускането на доказателства по гражданското дело страните разполагат с възражение, че съдебната експертиза е недопустима (в противоречие с процесуалноправна норма – напр. чл. 147, чл. 266, ал. 1 ГПК), че нейният предмет или задача са неотносими (предметът е извън събраните по делото доказателства и/ или задачата не би установила факт от приложимата материалноправна норма или такъв с доказателствено значение) или че изслушването й ненужно (установимият чрез заключението факт се доказва от останалите доказателства). Допускането на тази способ за събиране на доказателства е свързано с разноски – възнаграждението за вещото лице, а страната, в тежест на която тази разноска по делото се поставя, може да поиска съдът да я освободи от нейното заплащане (чл. 83, ал. 2 ГПК). Когато тази страна възразява, че изслушването на експертизата е недопустимо, неотносимо или ненужно, но и прави искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, искането за освобождаване от разноската по заключението е евентуално, под отрицателно процесуално условие. Съдът е длъжен да го разгледа, ако намери за неоснователно възражението срещу допускането на експертизата.
Обстоятелствата, които той е длъжен да съобрази при решаването на въпроса за правото на освобождаване от разноски, са тези, които доказват материалното състояние на страната, а оттук – и възможността тя да понесе разноската по делото. Съдът следва да съобрази също така, че законодателят е предоставил правото по чл. 83, ал. 2 ГПК само на физическите лица като проявява на социалната държава (преамбюл на Конституцията на Република България). Чрез правото по чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят не допуска затрудненото имуществено състояние на физическото лице да възпрепятства упражняването на неговото конституционно право на защита пред съд (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ). Следователно в преценката за съществуването на това право не може да има съображения от допустимостта, относимостта и необходимостта на доказателственото искане, свързано със заплащането на разноски по гражданското дело.
Решаването на въпроса по чл. 83, ал. 2 ГПК не решава правен спор. Съдът осъществява съдействие по правото на защита, предмет на основното производство. Следователно правото по чл. 83, ал. 2 ГПК се разглежда в пределите на охранително производство, което няма самостоятелно значение, а рефлектира върху основното производство (по доказването във връзка с предмета на гражданското дело). В това несамостоятелно охранително производството важат общите правила на глава 49-та ГПК. Правото на страната на освобождаване от разноските по гражданското дело е въпросът по съществото, което охранителното производство разрешава. Отказът за освобождаване от разноски подлежи на обжалване пред горната инстанция по реда на чл. 278 ГПК, но при условията на пълен въззив (чл. 538 ГПК), а определението, с което въззивният съд го потвърждава, е допустим предмет на частна касационна жалба (чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК).
Частната касационна жалба е основателна по следните съображения:
При обжалването на отказа на първата инстанция да освободи касатора от заплащането на разноската от 2 600 лв., въззивният съд също отрича правото на касатора по чл. 83, ал. 2 ГПК. След като е приел, че възраженията на касатора срещу съдебно-оценителната експертиза са неоснователни (макар настоящият състав да намира, че е недопустимо заедно с делбения иск да се развива производството по приемане на наследство под опис и че е неотносимо в това производство по чл. 61 ЗН да се изслушва съдебнооценителна експертиза), правилно въззивният съд е преценил, че първата инстанция е била длъжна да разгледа искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Осъществено е било отрицателното процесуално условие – неоснователност на възраженията на касатора срещу експертизата. Правилна е и преценката на въззивния съд, че при разглеждането на въпроса по съществуването на правото по чл. 83, ал. 2 ГПК, не могат да се изтъкват съображения от недопустимостта и неотносимостта на експертизата. Въпреки това обжалваното определение подлежи на отмяна, тъй като е неправилна (противоречи на доказателствата в охранителното производство по правото по чл. 83, ал. 2 ГПК) преценката на въззивния съд, че не съществува това правото на касатора – физическо лице на освобождаване от разноската от 2 600 лв.
Касационната инстанция намира за установено, че касаторът е поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение от 1982 г. и към подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е с диагноза параноидна шизофрения. Месечният му доход е от пенсия в размер на 170. 50 лв., с добавки за чужда помощ в размер на 86. 36 лв. и за социална интеграция 32. 50 лв. Последните две пера не установяват неговите възможности да понесе разноската от 2 600 лв. Тяхната функция е различна – социална интеграция и възмездяване на труда на лицето, което помага на касатора в ежедневието. Бракът на касатора е прекратен с развод. Това изключва едно от лицата в законовия ред за издръжка. Касаторът е ползвател, а не собственик на жилището, в което живее. Площта на жилището е 32. 50 кв. м., т. е. изключен е доход от наем за този имот. Сделките, с които касаторът се е разпореждал със свое имущество срещу паричен еквивалент, са от 2004 г. (една нива) и от 2010 г. (самостоятелен обект в сграда). С оглед ниския му доход от пенсия и според допълнителните средства, от които той безспорно се нуждае, за да се лекува, следва да се направи извод, че паричните средства от тези сделки са изчерпани, а декларираното от касатора в този смисъл е вярно. Касаторът е декларирал също така, че няма доходи от имотите, на които е собственик – една нива, придобита по делба през 2004 г. и другите имоти, на които е учредил право на ползване на трето лице. Живее със сина си П. К. Окот, но последният също страда от психично заболяване. Събраните доказателства налагат извода, че определението на въззивния съд следва да бъде отменено от касационната инстанция, а на основание чл. 83, ал. 2 ГПК касаторът следва да бъде освободен от заплащане на разноската от 2 600 лв.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1487/ 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1098/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1487/ 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1098/ 2016 г. на Варненски окръжен съд и определение № 5107/ 10.05.2016 г. по гр. д. № 12 141/ 2010 г. на Варненски районен съд.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК М. Г. В. ЕГН [ЕГН] от заплащането на разноската от 2 600 лв. – възнаграждение за вещите лица по съдебно-оценителната експертиза, допуснати в производството по приемане под опис на наследството от В. Д. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.