6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 20.07.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3177 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №23682, постановено на 19.11.2014г. по ч.гр.д.№12853/2014г. тричленен състав на Софийски градски съд, ГК е потвърдил определение от 28.05.2014г. на СРС, 37 състав, с което е прекратено гр.д.№8731/2014г.
Определението е обжалвано от И. Т. Т. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е брачен. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
· Брачен ли е по естеството си иск за установяване съществуване или несъществуване на брачна връзка между две лица след смъртта им;
· Допустим ли е иск за установяване съществуване или несъществуване на брачна връзка между две лица след смъртта им;
· Допустим ли е иск за установяване на факта на сключен брак между лица, които са починали към момента на подаване на молбата от наследник на едно от тези лица в производство, проведено по чл.542 и сл. ГПК без призоваване на наследниците на другото лице като заинтересована страна;
· Допустим ли е текстът на чл.537, ал.1 ГПК при издаден охранителен акт, т.е. допустимо ли е оспорване от неучаствала заинтересована страна на охранителен акт по молба за установяване наличие на брак между починали лица, заведена от наследници само на едно от тях, в производство по чл.542 и сл. ГПК;
· Допустимо ли е съдът да квалифицира правния интерес на ищеца наместо да установи действителното правно положение с оглед внасяне на яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните /в случая наследници/ във връзка с оспореното обстоятелство за признатия брак между наследодателите, като процесът за това е проведен в нарушение на чл.544 ГПК.
Поддържа, че първият от поставените въпроси обосновава и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът Р. Г. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№8731/2014г. по описа на Софийски районен съд е образувано по подадена от И. Т. Т. искова молба с твърдения, че е собственик на идеална част от недвижим имот-магазин, находящ се в [населено място], [улица] качеството й на наследник на Н. Г., който е наследил сестра си Н. Т. С., с общ наследодател Г. С. С. и с искане да бъде установено, че няма сключен брак между Н. Т. С., наследник по закон на Г. С. С.-съпруга на починалия негов син К. Г. С., и лицето Р. Г. В., както и че няма официален документ, съставен от лице по гражданско състояние за повторно сключен брак между Н. Т. С. и Р. Г. В. и за установяване, че ксерокопие на удостоверение за граждански брак-акт №2/27.05.1979г., издадено на 20.08.1979г. от кметство [населено място], [община] е документ с невярно съдържание. В исковата молба се поддържа, че ксерокопието от удостоверението е било представено в делбено производство от главно встъпилото лице Р. Г. Н., който твърдял, че заедно с М. Г. Н. и Н. Р. В. притежават дял от посочения магазин, като е било открито и производство по оспорване на това доказателство, във връзка с което Р. Г. Н. представил и решение на Районен съд-Кнежа за установяване на обстоятелства, свързани с отсъствие на документ, а именно за признаване за установено, че Р. Г. В. и Н. Т. В. са сключили граждански брак на 27.05.1979г.
В обжалваното определение е прието, че поначало липсва правен интерес от установяване на права и правоотношения към минал момент, доколкото интересът на страните винаги е да решат спора, съществуват към настоящия момент и именно поради това в случаите, когато е допустимо да съществува иск за установяване на права към минал момент, това е изрично предвидено в закона. В случая е прието, че интересът на И. Т. е не от установяване дали наследодателите на страните по делото са били в брак към минал момент, а да установи кои са наследниците на имота, по отношение на който се води дело за делба към настоящия момент. Прието е, че липсата на интерес от предявения иск следва и от това, че дори да се установи, че между две лица не е съществувал брак, това не означава непременно, че ответниците също не са наследници на Н. Т. В., тъй като е възможно тя да е оставила завещание, поради което и интересът на страните е от установяване кръга на наследниците, т.е. отношенията между тях към настоящия момент, а не наличието или липсата на брак между техните наследодатели, като подобно установяване може да стане в самостоятелен иск за наследство, но то поначало е предмет на делото за делба, което е висящо между страните.
Прието е също така, че искът за съществуване или несъществуване на брачна връзка между две лица поначало е брачен иск /чл.318 ГПК/, като поради спецификата на семейните отношения и строго личния им характер законът е ограничил лицата, които могат да предявяват брачни искове и това поначало са само страните по брачното правоотношение, в някои случаи-прокурорът, а в случай на двубрачие и съпругът от предходния брак, но не и наследниците на страните в правоотношението. Изложени са съображения, че наследниците биха могли да продължат вече започнатия от някой от съпрузите процес съгласно чл.327 ГПК, но не и да го инициират, като същата логика е приложима и при иск за съществуване или несъществуване на брачна връзка-той може да се предяви само от страна по тази връзка срещу другата страна, но не и от наследниците на страна по брачното правоотношение или срещу нейните наследници.
По отношение на иска за установяване, че липсва съставен официален документ от длъжностно лице по гражданско състояние за сключения брак е прието, че е недопустим, тъй като законът не предвижда възможност за предявяването на такъв иск за установяване несъществуването на факт с правно значение с оглед изискването на чл.124, ал.4, изр.2 ГПК.
Прието е, че искът за установяване неистинност на документ е недопустим в настоящия случай, тъй като се иска да се установи, че с невярно съдържание е копие от документ, а не самият документ, за който се твърди, че е унищожен, по съображения, че ако документът е унищожен, то е невъзможно да се предяви иск, че той е с невярно съдържание, тъй като документът не съществува и не би могъл да има каквото и да било съдържание, съответно не може да се използва като доказателство. Прието е също така, че доколкото копието от документа, чиято неистинност се иска да бъде установена, е представен в друго исково производство /по дело за делба/ и съответно в това производство е следвало да бъде направено и съответното оспорване на документа с оглед на преклузиите, предвидени в ГПК, то е невъзможно това оспорване да бъде направено в отделно исково производство съгласно ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Прието е също така, че решението на съда, с което е установено, че е сключен брак между сочените лица не може да обоснове правен интерес от предявяването на исковете, тъй като няма действие по отношение на ищцата, която не е участвала в производството.
Така изложените от въззивния съд съображения не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
На първо място по причина, че представените с изложението към частната жалба съдебни актове не сочат поставените от жалбоподателя въпроси да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. да са разрешавани противоречиво от съдилищата.
В представеното определение №663/17.11.2011г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК от тричленен състав на ІV ГО на ВКС по ч.гр.д.№485/2011г. е прието, че е недопустимо по реда на чл.542 ГПК да се иска издаване на удостоверение за наследници, тъй като лицето, което има интерес да установи възникнало по реда на Закона за наследството правно отношение, разполага с иска по чл.124, ал.3 ГПК, който следва да бъде предявен срещу страната, с която има правен спор и то по реда на общия исков процес. Същите съображения, а именно, че в случая е налице правен интерес от установяване кои са наследниците към настоящия момент, който следва да бъде удовлетворен чрез предявяване на искове за наследство или в производство за съдебна делба, са изложени и в обжалваното определение.
В представеното определение на Врачанския окръжен съд, постановено на 06.12.2013г. по ч.гр.д.№769/2013г. е разгледана съвършено различна хипотеза, като е извършвана преценка допустимо ли е предявяването на иск за установяване, че договор за аренда няма правно действие, както и че договор за аренда съществува, има правно действие и е валиден при твърдения за сключени последователно два договора за аренда за един и същи период. Изводът, че с оглед внасяне на яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните, респективно за установяване на действителното правно положение в този случай е налице правен интерес от търсената защита, касае възможността за предявяване на иск за установяване съществуването или несъществуването на договорно правоотношение, а не на факт с правно значение, както е в настоящия случай, поради което и не може да бъде съотнесен към изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на иск за установяване на факт.
С представеното решение на Димитровградския районен съд, постановено на 06.03.2013г. по гр.д.№1102/2012г. е разгледан иск за установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл.124, ал.5 ГПК, а именно, че удостоверение за наследници е документ с невярно съдържание, като искът е приет за допустим. В настоящия случай обаче се иска установяване, че с невярно съдържание е копие от документ с твърдението, че самият документ не съществува, поради което с обжалваното определение искът е приет за недопустим, като принципно възможността да се иска установяване, че издадено удостоверение за наследници е с невярно съдържание не е била отречена. Поставеният от жалбоподателя въпрос следователно не е разрешен от съдилищата противоречиво.
В представеното определение на Добричкия окръжен съд, постановено на 03.10.2013г. по ч.гр.д.№700/2013г. е прието, че обстоятелствата около идентификацията на наследодателя, момента на откриване на наследството, които са от значение за определяне кръга на наследниците и за титулярството на претендираното право, касаят надлежното упражняване на правото на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Така даденото разрешение обаче в настоящия случай е неприложимо, тъй като с оглед особеностите на делбеното производство /чл.342 и чл.343 ГПК/ в същото е допустимо разрешаването на спорове, свързани с определяне кръга на призованите към наследяване лица, включително и спорове за съществуването на брак между наследодателите на спорещите страни, в който смисъл е и изразеното в обжалваното определение становище.
В посоченото в изложението решение №460/15.11.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на ІV ГО на ВКС по гр.д.№912/2011г. е прието, че тъй като фактът на сключване на брак касае пряко гражданското състояние и изобщо правния статус и правната сфера само на двамата съпрузи, като сключването на брака поражда относителни по своя характер, лични и имуществени брачни отношения само между съпрузите, то трети лица не могат да черпят права от този факт по смисъла на чл.542, ал.1 ГПК, поради което и третите лица, различни от съпрузите във всички случаи нямат правен интерес и не са процесуално легитимирани да инициират охранително производство за установяване на факта на сключване на брак-граждански или приравнения на него религиозен отпреди 27.05.1945г. Прието е, че при спор за вещно, облигационно, наследствено или друго имуществено субективно гражданско право или за неговия обем, респ. за правопораждащите го факти, един от които е брак на наследодателя или между двамата наследодатели, този спор е допустимо да бъде решен единствено и само в рамките на исково производство, в което сключването и съществуването на брака следва да се доказва на общо основание съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилата за допустимите в конкретния случай доказателствени средства.
В настоящия случай обаче съдът не е извършвал преценка за допустимостта на производството по чл.542 ГПК, което вече е приключило. Освен това в обжалваното определение са изложени аналогични съображения за възможността спорът за съществуването на наследствено правоотношение да бъде разрешен в исково производство по предвидения в закона ред, а именно чрез предявяване на иск за наследство или за делба, в което да се установи сключването и съществуването на брака, респ. че брак не е бил сключен. И доколкото в посоченото по-горе решение на ВКС не са изложени съображения за допустимост по реда на чл.124, ал.3 ГПК да се установява съществуването, респ. несъществуването на брачна връзка, не може да се приеме, че въпросът за допустимостта на този иск след смъртта на две лица, е разрешен противоречиво.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че въпросът дали искът, с който се установява съществуване или несъществуване на брачна връзка между две лица е брачен обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като основното съображения на въззивния съд да приеме иска за недопустим е обстоятелството, че се иска установяване несъществуването на брак към минал момент, което именно съдът е приел за недопустимо. Съображенията, че искът е и брачен по естеството си са допълнителни, не са единствените, които обосновават крайния извод за недопустимост на предявения иск.
С оглед на това следва да се приеме, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №23862, постановено на 19.11.2014г. по ч.гр.д.№12853/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГК, по подадената от И. Т. Т. частна жалба вх.№147750/09.12.2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: