О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187/19.07.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2073 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството е образувано по две молби с искане за допълване на определение № 334/ 31.05.2016 г. по настоящото дело в частта му за разноските, както следва:
Ответникът [фирма], ответник и по касационната жалба, претендира възстановяване на платеното възнаграждение за представителството му пред настоящата инстанция от адв. Т. М.
Адвокат М. Х., претендира възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция на ответника И. И. А., ответник и по касационната жалба, на когото е назначена за особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Касаторът З. Н. Н., ответник по молбите по чл. 248 ГПК, възразява, че са неоснователни. Тази, подадена от дружеството – поради липса на доказателства адвокатското възнаграждение да е платено. По нея прави и евентуално възражение за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). Възражението по тази, подадена от особения представил, обосновава с довода, че възнаграждение за особеното представителство касационната инстанция не е определяла, а искането за това е несвоевременно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че молбите са с допустим предмет, защото: 1) с определение № 334/ 31.05.2016 г. по настоящото дело не е допуснато до обжалване въззивното решение по касационната жалба, подадена от З. Н. Н.; 2) [фирма] прави искането по чл. 78, ал. 3 ГПК в писмения отговор на жалбата, а възнаграждението за особеното представителство на ответника И. А., осъществено от адв. Х. чрез подаден отговор на касационната жалба, настоящата инстанция е била длъжна да определи и служебно, като го възложи в тежест на касатора (чл. 47, ал. 6 ГПК); 3) с определение № 334/ 31.05.2016 г. настоящият състав е пропуснал да се произнесе по искането по чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника [фирма] и да определи възнаграждението за особеното представителство на ответника И. А. и 4) по отправените до съда искания за допълване на определението по аналогия се прилага чл. 248 ГПК. И двете молби от 07.06.2016 г. са подадени в границите на законовия 1-месечен срок, който има за начало 31.05.2016 г. – датата на обявяване на определението по чл. 288 ГПК. Разгледани по същество и двете са основателни. Съображенията за това са следните:
По молбата от [фирма].
С определението по чл. 288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по жалбата от ищеца. Представеният към писмения отговор договор за правна помощ засвидетелства, че възнаграждението от 1 000 лв. за процесуалното представителство на [фирма] от адв. М. пред настоящата инстанция е не само уговорено, но и платено. Възражението за обратното се базира на неверните твърдения на касатора.
Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда нормативно определен минимален размер на адвокатските възнаграждения като долна граница, под която е недопустимо съдът да намалява (ограничава) отговорността за разноските по делото на страната, чието искане за защита до съответната инстанция е неоснователно или недопустимо. За изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, той е 75 % от размерите по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не по-малко от 500 лв. (чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36, ал. 2, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата). Адв. Т. М. е изготвила писмен отговор на касационната жалба от З. Н. и не се е явявала в открито съдебно заседание. Касаторът е обжалвал въззивното решение в частта, с която предявените при условията на пасивно кумулативно обективно съединяване искове по чл. 108 ЗС са отхвърлени за 5/ 12 ид. части от един имот в [населено място] и са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС. Обжалваемият интерес за всеки от исковете по чл. 108 ЗС е 7 038. 42 лв., а искът по чл. 109 ЗС е неоценяем. Следователно минималният размер за представителството на ответника [фирма] от адв. Т. М. с оглед подадения писмен отговор на касационната жалба е 75 % х (580 лв. + 5 % х 2 038. 42 лв.) + 500 лв. = 1 011. 44 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. не го покрива, а това означава, че възражението за прекомерност е неоснователно. Определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът бъде осъден да възстанови на ответника по касация [фирма] сумата 1 000 лв.
По молбата от адв. М. Х..
Адв. М. Х. е изготвила писмен отговор на касационната жалба, осъществявайки представителната власт след упълномощаване от особения представител на И. А., назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК от първостепенния съд. Размерът на възнаграждението за особеното представителство всяка инстанция е длъжна да определи служебно в минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от същата наредба (т. 6 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Чл. 47, ал. 6 ГПК го поставя в тежест на ищеца (в случая това е касаторът). Пропускът на касационната инстанция за това следва да бъде поправен, като определението по чл. 288 ГПК подлежи на допълване в съответния смисъл. Аргумент за това е и законовата възможност за принудително събиране на разноските, които страната е била длъжна, но е пропуснала да внесе (чл. 77 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 334/ 31.05.2016 г. по гр. д. № 2073/ 2016 г. по гр. д. № 2073/ 2016 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение със следните диспозитиви:
„ОСЪЖДА З. Н. Н. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 000 лв.
ОСЪЖДА З. Н. Н. да заплати на М. К. Х. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, сумата 1 011. 41 лв. – на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.“
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.