1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 13.05.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1587 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд, постановено на 13.10.2015г. по в.гр.д.№1486/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на Т. Г. С. и Е. Г. К., че [фирма] /в несъстоятелност/ не е собственик на имот с идентификатор 6780.54.214 по КК на [населено място], местност Каваци с площ от 1776кв.м., представляващ земеделска земя, изоставена орна земя и имот с идентификатор 67800.54.23 по КК на [населено място], местност М., с площ от 2899кв.м., земеделска земя, друг вид нива.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като процесните имоти представляват дюни, които са държавна собственост, неподлежащи на земеделска реституция, както и по причина, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, доколкото предявилите го лица твърдят, че дружеството упражнява фактическата власт върху имотите и според касаторите следва да предявят осъдителен иск за предаване на владението. К. поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е отчел обстоятелството, че в доклада на първоинстанционния съд не е отразено, че дружеството е поддържало, че притежава правото на собственост върху процесните имоти не само като придобито по давност, но и като придобито по реда на масовата и касова приватизация /доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд/, с оглед на което е отказано и привличането като помагачи на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Министерство на икономиката и туризма, свързани с продажбата на имота от държавата на дружеството, лишавайки дружеството от възможността да предяви обратен иск, като по тази причина е отказано и събирането на поисканите от дружеството доказателства. Твърди също така, че в противоречие с практиката на ВКС събраните по делото доказателства не са изследвани задълбочено и в тяхната съвкупност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. Г. С. и Е. Г. К. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
Т. Г. С. и Е. Г. К. са предявили срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на процесните недвижими имоти, основавайки правния си интерес от предявяването на иска на твърдението, че в качеството им на наследници на Г. М. И. с решение №1858/19.01.2000г. по гр.д.№826/1999г. на РС-Бургас им е признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и в изпълнение на това влязло в сила решение с решение №122/16.03.2000г. на ПК-С. е възстановена собствеността.
В подадения писмен отговор дружеството е заявило, че се позовава на придобивна давност, изтекла в периода след 16.03.2000г. до датата на подаване на исковата молба. Оспорва автентичността на решението на ПК-С., както и неговата законосъобразност, идентичността на посочения в него имот с имота, предмет на спора по делото. Прави и искане за привличане като трети лица-помагачи на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и Министерство на икономиката и туризма, тъй като тези две държавни учреждения са свързани с продажбата на имота от държавата на дружеството с приватизационен договор. Направени са и доказателствени искания за установяване твърдението за придобиване правото на собственост по давност, както и за изслушване на експертизи за обстоятелството дали процесните имоти са включени в капитала на дружеството.
В изготвения от първоинстанционния съд доклад е посочено, че дружеството поддържа придобиване правото на собственост по давност, с оглед на което е допуснато събирането на поисканите гласни доказателства. В първото съдебно заседание, въпреки изричното изявление на представляващия дружеството, че е налице позоваване и на приватизационен договор като основание за придобиване правото на собственост, съдът е оставил без уважение искането за изменение на доклада, както и за назначаване на поисканите експертизи.
С обжалваното решение и въз основа на препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК е прието, че от показанията на разпитания по делото свидетел Д. не може да се направи категоричен извод, че дружеството е владяло процесните имоти непрекъснато след 1989г., както и че неговото владение е необезпокоявано и несмущавано, включително по причина, че показанията са общи, повърхностни и недостатъчно конкретизирани, както и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля и на обстоятелството, че от показанията на св.Г. и П. е установено, че след 2000г. ищците многократно са предприемали правни и фактически действия за упражняване на владение на имотите като техни собственици.
За неоснователни са приети оплакванията на дружеството за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – недопускане изслушването на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза за установяване на извършена приватизационна сделка, доколкото пред първоинстанционния съд е въведен единствено довод за придобиване правото на собственост върху имотите по давност, което възражение е разгледано от първоинстанционния съд, а твърдението за приватизационна сделка е направено само с оглед искането за привличане на трети лица-помагачи по спора, но не и изрично като възражение досежно придобиване на правото на собственост. Прието е, че по отношение на тези искания е настъпила преклузия както пред първата, така и пред въззивната инстанция.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото, както и на обстоятелството, че в подадената от дружеството въззивна жалба изрично се съдържат оплаквания за непълнота на доклада на първоинстанционния съд досежно придобивните способи, на които дружеството се позовава с искане за допускане на доказателства за установяване осъществяването на тези придобивни способи, следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционният съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими. Касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед необходимостта да бъде извършена преценка дали даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не противоречи на тълкуването на ОСГТК на ВКС в т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 13.10.2015г. по в.гр.д.№1486/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: