4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 11.05.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1539 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. В. и С. С. П. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 02.12.2015г. по в.гр.д.№250/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.30, ал.1 ЗН е намалено дарение, извършено от наследодателя Д. В. П., починал на 19.04.2013г., обективирано в н.а.№2, том I, рег.№70, дело №2 от 2013г. на нотариус Л. С. с район на действие РС-Д., направено в полза на З. Г. В. и С. С. П., с 26/96 идеални части; възстановена е запазената част на Г. Д. П. от наследството на Д. В. П. в размер на 13/96 идеални части и запазената част на И. Д. П. от наследството на Д. В. П. в разрмер на 13/96 идеални части; допуснато е извършване на съдебна делба между М. Г. Д., Т. П. П., А. М. П., З. Г. В., Г. Д. П., И. Д. П. и С. С. П. на ПИ с идентификатор 68789.311.20, находящ се в [населено място], област К. по КК на [населено място], одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-100373/18.10.2012г. на началника на С., [населено място], в местност „Б. рид“, с площ по КК 933кв.м., с трайно предназначение „земеделска“-лозе, при права 12/96 идеални части за Т. П. П., 12/96 идеални части за А. М. П., 20/96 идеални части за М. Г. Д., 13/96 идеални части за З. Г. В., 13/96 за Г. Д. П., 13/96 идеални части за И. Д. П. и 13/96 идеални части за С. С. П..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване както и по въпроса при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд и направено изрично позоваване на това във въззивната жалба въззивният съд следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение, доколкото решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не се приемат и доказателства при наличие на хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Г. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Останалите съделители не изразяват становище за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
М. Г. Д. е предявила иск за делба на поземлен имот, представляващ ПИ с идентификатор 68789.311.20 по К. на [населено място]. Съделителите Г. Д. П. и И. Д. П. са предявили при условията на обективно съединяване иск за възстановяване на запазената си част от наследството на Д. В. П. чрез намаляване на извършено от наследодателя в полза на съделителите З. Г. В. и С. С. П. дарение на идеални части от процесния имот.
С обжалваното решение, чрез извършване на препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, е прието, че са налице предпоставките за възстановяване на запазената част на Г. Д. П. и И. Д. П. от наследството на Д. В. П. тъй като предявилите този иск лица са наследници по закон на Д. П. с право на запазена част от наследството /синове на наследодателя/; касае се за дарение на цялото имущество, притежавано от наследодателя, поради което не следва да се формира маса на наследството и запазената част следва да се определи и възстанови на наследниците с право на такава като съответна дроб от наследството по чл.29, ал.1 ЗН, а не като стойност. Прието е, че твърдението на предявилите иска по чл.30 ЗН лица, че наследството се изчерпва с разпоредения чрез дарение имот не е оспорено в хода на производството от страна на надарените лица, от което следва че е налице разпореждане с цялото собствено на наследодателя имущество, при което разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение, доколкото надареният С. П. не е наследник по закон на дарителя. С оглед на това са определени и делбените права на съделителите Г. Д. П., И. Д. П., З. Г. В. и С. С. П..
Прието е, че представените пред въззивния съд доказателства /н.а. за дарение №38, том I, н.д.№29/2003г.; скица ФООО21/11.09.2003г. на имот с №311002-лозе с площ от 2.793дка в м.“Б. рид“; скица ФООО22/11.09.2003г. на имот с №306031-лозе с площ от 1.458 дка с отбелязване за принадлежност на ? на лицата Д. П. и И. П.; решение на Д. за разпределяне право на ползване между И. П. и Д. П. на УПИ 306031 и неурегулиран поземлен имот с кадастрален номер 311002; скица на поземлен имот №4042/23.08.2011г. на имот с идентификатор 68789.522.8-овощна градина с площ от 4999кв.м., принадлежаща на В. Д. П.; договор за разпределение на ползването на овощна градина от 5.000дка, образуваща имот №522008 по плана за земеразделяне в м.“К.“ и разрешение за придобиване и пренасяне на оръжие, не следва да бъдат взети предвид, тъй като жалбоподателите З. Г. В. и С. С. П. не са се позовали на такива факти в отговора на исковата молба, а твърдението им за процесуално нарушение поради недадени указания за доказването е несъстоятелно.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения, касаещи правомощията му при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и обвързаният от това отказ от обсъждане на представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд и направено изрично позоваване на това във въззивната жалба въззивният съд следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимостта да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания. Касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед доводите на касаторите за противоречиво разрешаване на поставения въпрос с даденото в т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г.по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на правомощията на въззивния съд в подобна хипотеза.
По въпроса какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване касационно обжалване не следва да бъде допускано тъй като по този въпрос изводите на съда при наличните по делото данни за обема на наследственото имущество съответстват на задължителна практика на ВКС-решение №28/21.02.2014г. по гр.д.№825/2012г. на Второ ГО на ВКС . Този въпрос може и следва да бъде поставен и разрешен само ако по делото се установи, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал имущество, което следва да бъде взето предвид при формиране на масата по чл.31 ЗН.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.12.2015г. по в.гр.д.№250/2015г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите З. Г. В. и С. С. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ всеки един от тях и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: