О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 289/10.05.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1562 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 18 852/ 03.12.2014 г. по гр. д. № 2096/ 2014 г, с което Софийски градски съд, като потвърждава решение № II-69-78/ 11.09.2013 г. по гр. д. № 45 754/ 2009 г. на Софийски районен съд в обжалваните части, осъжда Н. А. Б. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и за периода 01.10.2009 – 15.04.2010 г. да заплати на В. Т. С. сумата 7 005. 78 лв. – обезщетение за лишаване от възможността да ползва лек автомобил Мерцедес, съответно на притежаваните от нея 1/ 2 ид. части, а на А. А. Б.-Т. да заплати сумата 3 502. 89 лв. – обезщетение за лишаване от възможността да ползва лекия автомобил, съответно на притежаваните от нея 1/ 4 ид. части, ведно със законната лихва от 23.02.2012 г. върху всяка от двете суми.
Решението се обжалва от Н. А. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е съдът да разгледа по същество увеличението на иска по размер, когато не е платена съответната на увеличението държавна такса и срокът за внасянето й е изтекъл, а ищецът не е изпълнил дадените указания по изправяне на тази нередовност на молбата за изменение на иска? К. иска въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност по материалноправния въпрос (уточнен в духа на касационните оплаквания съгласно указанията в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за ползването на съсобствената вещ съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици на вещта? К. счита, че въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивния съд в решението, като и по двата извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира разноски.
Ответниците по касационната жалба В. Т. С. и А. А. Б.-Т. възразяват въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Квалифицират оплакванията на касатора като свързани единствено с процесуалните действия на съда по допуснатото увеличение на исковете по размер. Това според тях означава, че решението е влязло в сила като необжалвано в частта до първоначално предявения, а това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправния въпрос. Процесуалноправният квалифицират като обуславящ изводите на въззивния съд, но твърдят, че по него има задължителна практика, с която обжалваното решение е съобразено. Позовават се на определение № 104/ 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/ 2015 г. на ВКС, ТК, I-во отд. Претендират разноски.
Касационната жалба е с допустим предмет, включително по осъдителното решение в полза на ответницата по касация А. Б.. Осъдителните въззивно решение е постановено при условията на чл. 346 ГПК. Цената на иска на ответницата по касация В. С. по гражданското дело за сумата над 5 000 лв. преодолява забраната на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакцията преди изменението с ДВ бр. 50 от 2015 г. вр. §14 ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г.) и обуславя допустимия предмет на жалбата срещу другата ответница по касация. Развитието на касационното производство по съдебна делба следва да изключва възможността претенциите по сметки между съделителите да се разрешат противоречиво. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна – ответникът по уважените (изцяло) осъдителни искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационната жалба, като въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, макар и само по материалноправния въпрос. Съображенията за това са следните:
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че действително въззивното решение е постановено, след като пред първата инстанция е било допуснато увеличение на исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС по размер и в настоящото производство са осъществени и останалите факти, които обосноват процесуалноправният въпрос. С повдигането му обаче касаторът не отчита, че исковете са приети за съвместно разглеждане при условията на чл. 346 ГПК и са насложени върху типичния предмет на делбеното производство. С определение № 512/ 19.11.2010 г. по гр. д. № 411/ 2010 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение е даден положителен отговор на въпроса, че разпоредбата на чл. 355 ГПК е отклонение от правилото на чл. 73, ал. 3 ГПК и се прилага и за претенциите по сметки по чл. 346 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира основание да променя тази практика, а това изключва допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос по неговата допустимост.
В. съд е приел исковете за доказани по основание и до пълните размери, като е разсъждавал, че в процесния период касаторът е ползвал съсобствения лек автомобил лично по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗС. Този елемент от фактическия състав на предявените вземания въззивният съд е приел за осъществен, въпреки въведените от касатора с исковата молба и неоспорени факти, че т. нар. „голям талон“ на лекия автомобил е предоставил на ответницата по касация В. С. и в нея се намират документите за платен пътен данък. Това са част от документите, които следва да се представят за преминаване на годишен технически преглед на автомобила (приложение № 3 към чл. 32в, ал. 3 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение, спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (в приложима редакция спрямо исковия период)), а Законът за движение по пътищата санкционира собственикът, който не представи в срок без уважителни причини превозното средство за технически преглед (чл. 181, т. 1 ЗДвП). Това означава, че законът забранява такива автомобили да се движат по пътищата. Следователно повдигнатият от касатора материалноправен въпрос, възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за нейното ползване съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици на вещта, е включен в предмета на делото и е обуславящ обжалваното решение. Касационното му обжалване следва да бъде допуснато при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 18 852/ 03.12.2014 г. по гр. д. № 2096/ 2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на сумата 210. 17 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на документа, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.