О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 276/04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1482 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7990/ 20.11.2015 г. по гр. д. № 2134/ 2014 г, с което Софийски градски съд, като оставя в сила решение № II-57-17/ 05.11.2012 г. по гр. д. № 957/ 2000 г. на основание чл. 288, ал. 7, изр. 2 ГПК (отм.) изнася на публична продан делбения апартамент в [населено място].
Решението се обжалва от съделителя Ц. И. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост, евентуално правилност по следните въпроси (допълнени и уточнени според критериите в т. 1 ТР/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Ако към момента на постановяване на решението за обезсилване на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) при основанието на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., редакция на текста към 30.10.1995 г.), съделителят, получил възлагане, е продал имота на трето лице и договорът за покупко-продажба е сключен, след като е влязло в сила решението по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм): 1) обезсилването на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК засяга ли вещноправния ефект на договора; 2) какво е следващото развитие на делбеното производство и 3) допустимо ли е участието на купувача на имота в производството. К. счита въпросите обуславящи изводите на въззивния съд. По първите два извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводите, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с т. 13 от ТР № 1/ 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС и с решение № 1/ 13.07.2012 г. по гр. д. № 550/ 2011 г. на ВКС, ГК, II-ро отд. По тях евентуално извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с доводите, че са разрешени в противоречие с решение № 834/ 27.01.2004 г. по гр. д. № 605/ 2003 г. на ВКС, I-во ГО и с решение № 543/ 24.08.2009 г. по гр. д. № 2877/ 2008 г. на ВКС. По третия (процесуалноправен) въпрос не обосновава допълнително основание. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Х. Н. Т. квалифицира въпросите като общи и не свързани с конкретните мотиви, при които въззивният съд е приложил способа на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм). Претендира разноски.
Ответницата по касационната жалба Р. Н. Т. не изразява становище.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички други изисквания за редовност и допустимост. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, макар и само по първите два (материалноправен и процесуалноправен) въпроса. Съображенията за това са следните:
Развитието на настоящото делбено производство откъм втората си фаза е нетипично.
С решението, предвидено в чл. 282, ал. 1 ГПК (отм), апартаментът в [населено място] е допуснат до делба между Н. Х. Т. – 4/ 18 ид. ч., Х. Н. Т. – 7/ 18 ид. ч., Р. Н. Т. – 1/ 18 ид. ч. и Ц. И. С. – 6/ 18 ид. ч.
С влязло в сила решение на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) имотът е възложен в дял на касатора Ц. С. срещу парично уравняване на дяловете на останалите съделители, платимо в сроковете и при условията на чл. 288, ал. 6, изр. 1 ГПК (отм., първоначална редакция).
С молба от 19.09.1994 г. съдителите с право на парично уравняване на дяловете са поискали решението по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм) да бъде обезсилено.
След подаване на молбата с договор по н. а. № 82/ 07.12.1994 г. касаторът е продал на Н. П. Н. апартамента.
С решение от 24.04.1995 г, влязло в сила на 30.10.1995 г.. на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., също в първоначалната редакция) е обезсилено решението по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.).
След възобновяване на делбеното производство Н. Т. и ответницата по касация Р. Т. са поискали първоинстанционният съд да конституира като трето лице помагач купувачът на апартамента.
Препис от тази молба е връчен и на купувача, но той изявява несъгласие да участва в делбеното дело.
С протоколно определение от 02.02.2001 г. първостепенният съд е отказал привличането.
С определение от 23.10.2001 г. на основание чл. 182, б. „г“ ГПК (отм) производството е спряно до приключване на гражданско дело, по което са разглеждани исковете на Н. Т., Р. Т. и Х. Т. срещу касатора, Н. П. Н. и Р. К. Н. (неговата съпруга) за прогласяване нищожността (чл. 26 ЗЗД), евентуално – за обявяване на относителната недействителност (чл. 135 ЗЗД) на договора за покупкопродажба по н. а. № 82/ 07.12.1994 г.
С решение по гр. д. № 1352/ 2006 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 24.08.2009 г., са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на договора, евентуално – за обявяването на неговата недействителност по отношение на Н. Т., Р. Т. и Х. Т..
Делбеното производство е възобновено, а с решение № II-57-17/ 05.11.2012 г. по гр. д. № 957/ 2000 г. апартаментът в [населено място] е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 7, изр. 2 ГПК (отм., в последната му редакция).
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила това първоинстанционно решение.
В срока за касационно обжалване съделителят Н. Т. е починал, а ответниците по касация продължават участието си в процеса в лично качество и като наследници по закон (син и дъщеря на починалия съделител).
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че при тази специфика на делбеното производство обуславят въззивното решение първите два въпроса (материалноправен и процесуалноправен), които касаторът. Решенията по нормативно и казуално тълкуване, чрез които той обосновава допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, са по въпроси, също в приложението на чл. 288, ал. 2 и 7 ГПК (отм., първоначална редакция), но предмета на тълкуване по приключилите дела касае различни специфики на делбеното производство. В приложената практика Върховният касационен съд не е обсъждал въпросите: Ако към момента на постановяване на решението за обезсилване на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) при основанието на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., редакция на текста към 30.10.1995 г.), съделителят, получил възлагане, е продал имота на трето лице и договорът за покупко-продажба е сключен, след като е влязло в сила решението по чл. 288, ал. 2 ГПК: 1) обезсилването на решението по възлагане в дял засяга ли вещноправния ефект на договора и 2) какво е следващото развитие на делбеното производство? По тях касационният контрол следва да бъде допуснат, но при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По третия (втория процесуалноправен) въпрос липсва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. е продавачът по договора по н. а. № 92/ 07.12.1994 г. В чужда, а не в неговата правна сфера са правото на участие в чуждия процес на купувача, респ. правото на привличане на помагач, отречено за ответниците по касация.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7990/ 20.11.2015 г. по гр. д. № 2134/ 2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на Ц. И. С. в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на сумата 806. 66 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.