Решение №54 от 24.1.2012 по гр. дело №695/695 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 54

гр. София 24.01.2012 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1205 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б., всички чрез адв. С. М. против решение № 366 от 30.09.2011 г. по в.гр.дело № 479/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд Кюстендил от 28.04.2011 г. по гр.дело № 1604/2010 г. по описа на същия съд. С последното е разпределено на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], стар идентификатор УПИ парцел *, им.пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от 385 кв.м. както следва – К. С. П. и А. Б. П. да ползват общ дял с площ от 109 кв.м., оцветен с жълт цвят на скица, приложение № 2 към заключение вх. № 306/04.01.2011 г. на в.л.инж. Л.В., Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б. да ползват общ дял с площ от 132 кв.м., оцветен със зелен цвят на скица, приложение № 2 към същото заключение на вещото лице инж.Л.В., К. С. П., А. Б. П., Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б. да ползват общо дял с площ 20 кв.м., оцветен с червен цвят на скица, приложение № 2 към заключението на в.л.инж. Л.В..
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. материално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на съдилищата – при иск по чл.32,ал.2 ЗС не следва ли съда да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и то по фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора, както и съда да възприеме варианта на ползване, който да осигурява обща пътека около цялата жилищна сграда, че районният и въззивен съд с решението си възприели начин на разпределение на ползването на дворното място, който не съответства на фактическото ползване на имота от страните досега, че не е съобразен със завещателното разпореждане в полза на Х. Б., както и вариант, който не осигурява обща пътека около цялата жилищна сграда, която е необходима във връзка с поддържането на общите части на сградата. Към изложението са приложени решение № 1134/20.10.2008 г. по гр.дело № 3208/2007 г. на ВКС IV г.о., решение № 146/06.02.2008 г. на ВКС V г.о., 2.може ли със завещателно разпореждане в полза на Х. Б. да се прави разпределение на ползване, каквото разпореждане има в саморъчното завещание, направено от бащата в полза на Х. Б., с което разпореждане съдът не се съобразил при разпределение ползването на съсобственото дворно място между страните по делото, съответно може ли със завещателни разпореждания да се определя и вещно право на ползване, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата К. С. П. и А. Б. П., чрез адв. Л. С. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието, че ищците К. П. и А. П. са собственици на ? ид.част от процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], стар идентификатор УПИ – парцел *, имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място]- 1/6 ид.част в режим на СИО като съпрузи и 1/6 ид.част за А. П. на основание наследяване от Б. Б..
Ответниците Х. Б., Н. А. и Б. Б. са собственици общо на ? ид.част от имота, като Х. Б. на 1/6 ид.част на основание наследяване от Б. Б. и общо 1/3 ид.част за Н. А. и Б. Б. на основание дарение.
Прието е, че процесния имот е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 124 кв.м., от която първият етаж е собственост на ответниците, а вторият етаж на ищците. В североизточната част на терена са изградени два гаража – с идентификационен номер *, находящ се на границата с поземлен имот * се ползва от ищците, а гараж с идентификатор * се ползва от ответниците. В югозападната част на имота е изграден и гараж с идентификатор *, който се ползва от ответниците. Прието е, че около жилищната сграда е изградена бетонова пътека с ширина 0.60 м. В северозападната част на дворното място има изграден от ищците водоизточник/бунар/, чиито капак е на нивото на терена.
Съдът е приел, че достъпът от улицата до входа за първия етаж, находящ се на северната фасада на сградата се осъществява от външно стълбище с височина под 1.20 м., а до входа за втория етаж, находящ се на западната фасада на сградата с външно стълбище с височина над 1.20 м.
Прието е, че към настоящия момент ищците ползват източната страна от дворното място, ведно с гараж с идентификатор *, през който е и достъпът до входа на мазето/сутерен/, намиращ се на източната фасада на сградата. Ответниците ползват западната страна, заедно с останалите два гаража, като достъпът до входа на мазето/сутерен/, намиращ се на западната фасада е през двора, но има такъв и от основното стълбище за етажа.
Съдът е приел, че процесният имот е бил собственост на Б. С. Б., чиито наследници по закон са ищцата А. П. и ответникът Х. Б.. Приживе Б. Б. се разпоредил с процесния имот възмездно в полза на всяко от децата с по 1/3 ид.част, а 1/3 ид.част от имота е наследена от низходящите при равни части след смъртта на Б. Б..
Със саморъчно завещание от 20.03.2003 г. Б. Б. се разпоредил за след смъртта си с части от постройки в дворното място с изрично отразяване, че при делба на собствената му част от земята завещава на сина си Х. в повече 23 кв.м. от нея, както и, че при делба на земята да се вземат предвид гаража на сина му до улицата, външното стълбище на дъщеря му и общата пътека от уличната врата до стълбището.
Съдът е приел, че страните по делото – ищците от една страна и ответниците от друга са съсобственици при равни права – по ? ид.част от процесния поземлен имот. Прието е, че между тях не може да се постигне съгласие за ползването на имота – т.е. налице са елементите от фактическия състав на чл.32,ал.2 ЗС за разпределение ползването на имота от съда.
Възприет е вариант втори от заключението на вещото лице по назначената СТЕ вх. № 306/04.01.2011 г. Според съда този вариант е съобразен с влошените отношения между съсобствениците, правото на ответниците да ползват с 23 кв.м.повече от притежаваната половина, необходимостта от свободен достъп до собствените постройки при спазване принципа за равнопоставеност. Съобразно избрания вариант втори се предвижда самостоятелни входове за съсобствениците, което води до предотвратяване на конфликти между тях. Относно същия вариант съдът е приел, че не е предвидена обща пътека до гаража на ответниците – обект с идентификатор *, за което липсва необходимост, тъй като този обект граничи с част, която се ползва от самите ответници, а ищците не го ползват.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на иска с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС и е постановил разпределение на ползването на процесния имот между страните по делото съобразно посочения вариант .
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Правният въпрос, който съдът конкретизира и уточнява е: при иск с пр.осн.чл.32, ал.2 ЗС следва ли съдът да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора, съответно да предпочете вариант, който да осигури удобен начин на ползване, както и достъп до имота, съответно до построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им.
С решение № 1134/20.10.2008 г. по гр.дело № 3208/2007 г. на ВКС IV г.о. по предявен иск с пр. осн. чл. 32, ал. 2 ЗС е прието, че при администриране отношенията между страните, породени от неразбирателство относно ползването на имота съдът следва да предпочете този вариант, който съответства на правата им в съсобствеността и осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него сгради с цел обслужването им и поддръжката им.
Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с даденото разрешение в посоченото решение на състав на ВКС.
Относно цитираното решение № 146/06.02.2008 г. на ВКС V г.о. съдът намира, че същото е постановено по различна хипотеза, поради което и правните изводи на съда са различни.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. Правният въпрос не е разрешаван от въззивния съд, съответно не е обусловил решаващите му изводи по предмета на спора. Поради това същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 366 от 30.09.2011 г. по гр. дело № 479/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба вх. № 6281/08.11.2011 г., подадена от ответниците Х. Б. Б., [населено място], [улица], Н. Х. А. от [населено място], [улица] Б. Х. Б. от [населено място], ж.к.”М. II”, ет.14, ап.84, всички чрез адв.С. М..
Указва на жалбоподателите Х. Б. Б., Н. Х. А. и Б. Х. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top