О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 132/ 20.05.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на дванадесети април хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1863 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № V-18/ 05.03.2015 г. по гр. д. № 2178/ 2014 г, с което Бургаски окръжен съд:
· е обезсилил решение № 188/ 03.10. 2014 г. по гр. д. № 1094/ 2013 г. на Карнобатски районен съд в частта по исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС на Г. С. А. срещу Д. А. Д. и С. А. Д. за предаване на владението на подпокривното пространство и общото стълбище на една сграда в [населено място] съответно на претендираното титулярство върху 1/ 4 ид. части от правото на собственост и е прекратил производството по тези искове, констатирайки пречката на чл. 299, ал. 1 ГПК и
· е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на Г. С. А. срещу Д. и С. Д. с правна квалификация чл. 109 ЗС, констатирайки липсата на активна материална легитимация.
Молбата е подадена от Г. С. А. с искане влязлото в сила въззивно решение да бъде отменено при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК. Молителят счита, че периодът на висящо исково производство по подадена молба съдът да разпредели ползването на процесните имоти (чл. 32, ал. 2 ЗС) има съществено значение за приключилото дело. С влязлото в сила решение е била отречена неговата материална легитимация поради придобиване по давност на неговите 1/ 4 ид. части от ответниците. Според молителя давността е била прекъсната и не е текла по време на висящото дело по чл. 32, ал. 2 ЗС. Той твърди, че ответници по него са също съпрузите Д., а едва в края на месец декември 2015 г. му е станало известно, че това дело, образувано на 04.01.1992 г, е било прекратено с определение от 22.04.1996 г.
Ответниците по молбата Д. и С. Д. възразяват, че е просрочена. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че молителят е единият от тримата ищци, поискали съдът да разпредели ползването на процесните имоти. Към исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, самият той е приложил удостоверение, че М. С. Е. и Г. С. А. са различни имена на едно и също лице. Следователно още към 04.01.1992 г. – датата, на която е образувано производството по молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС, на него му е било известно, че е направил искането по чл. 32, ал. 2 ЗС, включително и това, че ответници са съпрузите Д. и С. Д.. Те са и ответниците, направили възражението за придобивна давност, което съдът е уважил с влязлото в сила решение.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство. Молбата от 05.02.2016 г. с искане за отмяна на въззивното решение е просрочена и не следва да се разглежда по същество.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на молителя следва да се поставят разноските, които ответниците по молбата са направили в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Г. С. А. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № V-18/ 05.03.2015 г. по гр. д. № 2178/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. А. Д. ЕГН [ЕГН] и на С. А. Д. ЕГН [ЕГН] по 180 лв. – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението може да се обжалва от А. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.