6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 25.05.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1814 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, Втори-Д въззивен състав, постановено на 11.12.2015г. по в.гр.д.№3586/2006г., в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че ищците, като етажни собственици в сградата на блок 11, вх.В,[жк], [населено място] са собственици на недвижим имот с площ от 94.82кв.м., състоящ се от помещение със застроена площ от 85.48кв.м., в което е изградено друго помещение с леки, преградни стени и врата, тоалетна със застроена площ от 1.80кв.м., както и отделно помещение със застроена площ от 7.54кв.м., находящ се в [населено място],[жк], блок 11, вх.В, партерен етаж, а след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд дружеството е осъдено да предаде владението върху тези помещения по реда на чл.108 ЗС.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса подколонното пространство и проходите в сградата на блок, преустроени и присъединени към собствения магазин представляват ли общи части на сградата, при положение, че не са оценени по реда на чл.32, т.3 НБПЦ, не са включени в ценообразуването на обектите в сградата, преустроени са в самостоятелен обект, били са актувани като държавна, впоследствие като общинска собственост, а по документите, приложени към делото са придобити по силата на чл.97 ЗС и има приложен нотариален акт за собственост върху тях.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Етажните собственици са предявили по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху процесния недвижим имот с твърдението, че същият представлява подколонно пространство с помещение за офис с обща площ от 131.78кв.м., което е представлявало обща част от сградата, било е отдадено за ползване на ответното дружество, но дружеството е прекратило договора през 1998г. и оттогава владее имота без основание.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Посочено е, че общите части за етажните собственици по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС се делят на две групи-общи части по естеството си, към която група спадат тези елементи от сградата, без които е невъзможно нейното съществуване като такава, както и общи части по своето предназначение, към която група се включват тези обекти, без които тя може да съществува, но които са предназначени да служат за общо ползване на всички собственици на самостоятелни обекти в нея. Прието е, че в настоящия случай, за да се извърши преценка дали процесният недвижим имот отговаря на дефиницията на чл.38, ал.1 ЗС, следва да бъде съобразено това, че към момента на изграждане на сградата той не е съществувал в този вид, в който се претендира и който е получил след извършено преустройство. Прието е, че от приетите в първоинстанционното производство заключения на извършени от вещото лице П. експертизи, както и от заключението на в.л.Б. Н., прието пред въззивния съд, се установява, че съгласно архитектурния проект на сградата при нейното изграждане процесният недвижим имот е представлявал част от подколонното пространство, част от прохода към вход В и част от етажната площадка на вход В, като впоследствие е извършено преустройство в резултат на което е възникнал имотът, такъв какъвто се претендира с исковата молба.
Прието е, че тази част от процесния имот, която обхваща етажната площадка на вход В от жилищната сграда, представлява обща част по своето естество, тъй като етажната площадка е сред тези елементи, без които самата сграда не може да съществува, а и е от изрично изброените в чл.38, ал.1 ЗС, на които законодателят е придал качеството обща част.
Тези части от спорния имот, които представляват подколонно пространство в прохода на вход В на сградата е прието, че също представляват общи по естеството си части, тъй като с оглед на вида им следва да се заключи, че са такива елементи, които са конструктивно свързани с външните стени на сградата и представляват част от цялата скелетна конструкция на блок 11. Освен това е посочено, че се установява, че проходът и подколонното пространство към вход В на сградата при изграждането си са предназначени да служат за общо ползване от всички собственици на индивидуални обекти в нея – за вход към съответната обособена част от блок 11 /вход В/, както и за преминаване от двете страни на сградата и ползване на околоблоковото пространство. Този извод е основан и на заключението на в.л.П., прието на 27.03.2003г. от СРС, в което е посочено, че подколонните пространства на жилищния блок са предназначени за ползване от живущите в него, а изградените проходи при входовете служат за ползване на пространствата от двете страни по дължина на жилищния блок. Посочено е, че и в практиката на ВКС /решение №68/16.04.2015г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№6181/2014г. на Първо ГО/ се приема, че изградените към жилищните сгради елементи, представляващи проходи, следва да се квалифицират като обща част по естеството си.
Прието е, че всички обекти, които след извършено преустройство са част от имота, предмет на предявения иск, към момента на построяване на сградата са представлявали обща по естеството си част и са обща собственост на всички етажни собственици.
Посочено е, че тези обекти, които при изграждането на жилищния блок са имали характера на обща част, към настоящия момент са преустроени – те са затворени страинчно – изградени са допълнителни външни стени и са реконструирани в нежилищни помещения, които са функционално свързани помежду си в един обект с общ вход. Прието е за безспорно установено, че преустройството на подколонното пространство, на прохода към вход В и на етажната площадка на вход В в отделно затворено помещение, е извършено по общо съгласие на всички етажни собственици, а с оглед на това е прието, че с това тези обекти са загубили качеството си на общи части по своето естество и вече нямат функциите, които са им били придадени при изграждането на сградата – да служат за достъп до вход В, до първия му етаж, както и за преминаване и използване на пространството около сградата, за което е постигнато съгласие на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. Прието е обаче, че доколкото предназначението на получения след преустройството имот, което са му придали етажните собственици е да служи за задоволяване на техни общи нужди, като напр. да го отдават под наем, с което да реализират доходи за ЕС, то и правото на собственост върху този обект и след преустройството му се притежава от всички етажни собственици и при квоти, съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост съгласно чл.40 ЗС.
Прието е, че в случая не е налице хипотезата на чл.97 ЗС, тъй като не са налице две вещи с различни характеристики, за да може едната да се определи като главна, а другата като несамостоятелна и присъединена към нея – във всеки от двата присъединени имота, собственост на различни лица, има достатъчно голяма площ, във всеки от тях са обособени отделни помещения и е изградено самостоятелно такова, от което следва извод, че всеки от тези имоти може при отделянето да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост /както магазина, така и нежилищният имот, присъединен към него/. С оглед на това е прието, че както магазина, така и нежилищният имот, получени чрез преустройство на общите части на вход В, остават собственост на лицата, които са ги придобили по силата на валиден продобивен способ, т.е. че процесният имот и след преустройството е обща собственост на всички етажни собственици в сградата.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основаине за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения в изложението въпрос не се разрешава противоречво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Посоченото в изложението решение на ВКС №37/11.03.2010г. на ВКС по гр.д.№528/2009г. на Второ ГО на ВКС касае хипотеза на извършено преустройство на покривна тераса, което в настоящия случай не може да намери приложение.
Даденото в обжалваното решение разрешение на въпроса за възможността общи части по естеството си след преустройство да променят предназначението си в помещение с различно предназначение съответства на тълкуването на чл.38 ЗС, дадено в решение №30/01.02.2012г. на Второ ГО на ВКС, постановено по гр.д.№350/2011г., а именно, че обща по естеството си част може да промени предназначението си по волята на всички етажни собственици, ако вследствие на извършено преустройство вече не изпълнява тези свои функции – в обжалваното решение е прието, че общи по естеството си части са били преустроени по волята на всички етажни собственици в помещение, което не представлява вече обща по естеството си част, доколкото служи за удовлетворяване на общи на всички етажни собственици нужди от друг вид /предоставяне под наем на трети лица с цел получаване на доход за ЕС/. Тези изводи на въззивния съд, касаещи първоначално извършеното от етажните собственици преустройство, вследствие от което е обособен обект, отдаван под наем на дружеството-касатор, съответстват и на разрешението, дадено в решение №30/01.02.2012г. на ВКС по гр.д.№350/2011г. на Второ ГО на ВКС.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за възможността част от проход, представляващ обща част на сградата по естеството си, да бъде преустроен по общо съгласие на всички етажни собственици съответства на практиката на ВКС, посочена и в самото въззивно решение, а именно решение №68/16.04.2015г., постановено по гр.д.№6181/2014г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че проход, съставляващ част от сграда, определен при проектирането й за осигуряване на достъп от улицата до индивидуални обекти в сградата и предвиден да служи за общо ползване от собствениците на индивидуалните обекти с тази цел /за вход, преминаване и достъп до индивидуалните обекти/, представлява по естеството си обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС. Фактическото му приобщаване към индивидуален обект в сградата чрез премахване на преградни стени не е достатъчно условие общата част да престане да съществува и да бъде изключена от съсобствеността – това може да стане само чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни собственици и въз основа на одобрен инвестиционен проект.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.12.2015г. по в.гр.д.№3586/2006г. по описа на Софийски градски съд, ГО, Втори-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Ж. Д. С., Г. М. С., М. Р. А., Р. С. Д., И. М. Т.-Ж., Г. И. Д., К. И. П., Л. Д. М., Д. Г. Т., С. А. А., К. Н. С., Д. Н. Д., М. Л. Я., И. М. К., С. Г. П., П. Н. Л., С. С. Р., Г. И. Г., Р. Х. Г., М. С. М., М. Й. С., А. В. И., Л. С. П., Р. А. Д., Р. К. Б., В. И. С., С. Ц. К., Х. Г. И. и В. Б. А. сумата 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: