3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр.София, 04 май 2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлозара Анчева
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
Красимир Влахов
Мадлен Петрова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 49 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд- Варна и Софийски градски съд, повдигнат от последния с определение от 15.03.2018г. по гр.д. № 16442/2017г.
Административният съд е сезиран на 13.11.2017г. от [община] с искова молба против М. на р.р. и б. за заплащане на 64 342,80 лв., представляващи одобрено междинно плащане по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” за изпълнение на проект: Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения на територията на [община], ведно с лихва за забава от 12.11.2012г. до завеждане на иска в размер на 32 735,08 лв., както и законна лихва от завеждане на делото до погасяване на задължението. Причина за завеждане на делото е несъгласието на ищеца с извършена финансова корекция по договор №1 от 04.06.2008г., с което вземане ответникът извършва прихващане на свое насрещно задължение към ищеца за междинно плащане по втори договор между тях.
С определение № 3441 от 13.12.2017г. по адм.д. № 3117/2017г. Административен съд-Варна е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд, като е приел, че делото не му е подведомствено. Договорът, по който се дължи претендираната сума, е от 03.06.2011г. и към този момент в АПК не са предвидени особени разпоредби относно административния договор. Такива са приети с изменение и допълнение на АПК в ДВ бр. 74/2016г. /чл. 19а/, но те нямат обратно действие. Поради това сключеният между страните договор е облигационен и към него се прилагат общите правила на ЗЗД, съответно – спорът е от компетентност на гражданските съдилища.
Софийски градски съд е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че спорът подлежи на разглеждане от административните съдилища. Позовал се е на разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ, според която финансовата корекция се определя с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган и по силата на ал.4 на същата разпоредба, това решение може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Във връзка с това, с §10, ал.3 ДР ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г., е прието, че образуваните до влизане в сила на закона граждански производства по молби срещу изявления за финансови корекции се довършват по досегашния ред. Процесните вземания не са били предявени пред гражданския съд към посочената дата – 25.12.2015г., поради което компетентен да разгледа спора е административния съд.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
Отношенията между страните са по договори от 04.06.2008г. и от 03.06.2011г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие”. Предмет на спора е извършена от ответника финансова корекция по първия договор, с което вземане той е прихванал свое задължение по втория договор. Според ищеца финансовата корекция е наложена незаконосъобразно и прихващането досежно спорната сума от 64 342,80 лв., направено с писмо изх. № 99-00-6-9777/12.11.2012г. на Управляващия орган по ОПРР, няма погасителен ефект. Поради това се претендира заплащане на сумата, представляваща междинно плащане по втория договор. Исковата молба е предявена на 13.11.2017г.
При тези данни следва да се приеме, че спорът е подсъден на гражданския съд. До 25.12.2015г., когато влиза в сила Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, споровете по повод изпълнението на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са разглеждани от общите съдилища. Новоприетият закон създава нормативна регулация на национално ниво относно предоставянето, управлението и разходването на предоставените от Европейския съюз публични средства. Разпоредбите на чл.27 и чл.73, ал.4 предвиждат, че решенията на ръководителите на управляващите органи за определяне на финансови корекции могат да се оспорват пред съда по реда на АПК. Според § 10, ал.2 ПЗР образуваните до влизането на закона в сила съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции се довършват по реда на чл. 27, ал.1 и ал.5-7 АПК, а според ал.3 образуваните гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции се довършват по досегашния ред.
В настоящия случай исковата молба е подадена след влизане на закона в сила, но правоотношенията, предизвикали спора са възникнали и са се развили преди приемане на закона – финансовата корекция и прихващането на спорната сума от 64 342,80 лв. е направено с писмо изх. № 99-00-6-9777/12.11.2012г. на Управляващия орган по ОПРР. Поради това §10, ал.2 и 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ няма да намерят приложение в случая. Новоприетият закон не преобразува правото на иск, което е могло да бъде упражнено в рамките на давностния срок, в право на оспорване по АПК, осъществимо в кратките срокове по чл.149, ал.1 и чл. 140, ал.1 на кодекса. Да се приеме обратното, означава да се обезсмисли достъпът до съд, защото жалбите срещу наложените финансови корекции биха били просрочени. Затова, в тези хипотези когато изявленията за финансови корекции са направени преди влизане на закона в сила, но към момента на приемането му още не са били оспорени по тогава приложимия гражданскоправен ред, следва да се приеме, че единственото ефективно средство за правна защита на правата на получателите на безвъзмездна финансова помощ, е предявяването на иск по общия исков ред. По този начин са разрешени идентични спорове за подсъдност – Определение № 21 от 23.02.2018г. по адм.д. № 43/2017г. по описа на ВАС, Определение № 84 от 22.12.2017г. па адм. д. № 64/2017г. по описа на ВАС и др.
Съобразно изложеното повдигнатия спор за подсъдност следва да се разреши като се определи за компетентен Софийски градски съд.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа спора по подадената от [община] искова молба против М. на р.р. и б. за заплащане на 64 342,80 лв., представляващи одобрено междинно плащане по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” за изпълнение на проект : Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения на територията на [община], ведно с лихва за забава от 12.11.2012г. до завеждане на иска в размер на 32 735,08 лв., е Софийски градски съд, на когото да се изпрати делото.
Копие от определението да се изпрати на Административен съд – Варна за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.