Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
София, 21 юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести януари……… 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ………………………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ………………………
.. Лада Паунова ………………………………
при секретар .. Невена Пелова …………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ..Божидар Джамбазов………………………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров …………………КНОХД № .. 1641.. / .. 15 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на Софийска апелативна прокуратура с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК против присъда № 19/21.10.2015 г., постановена по ВНОХД № 590/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд /САС/.
С касационния протест и допълнението към него се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, довели до неправилното приложение на закона. В подкрепа са развити съображения за порок във вътрешното убеждение на съда поради липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от НПК. Представителят на САП намира за неправилни изводите на САС относно несъставомерността на деянието по чл. 206, ал. 3 от НК от обективна страна, поради липса на доказателства подсъдимият да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние на престъплението по посочения текст.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Р. Д. Р. лично и чрез защитник моли постановената от САС присъда да бъде оставена в сила, поради липса на доказателства лизингодателят да е претендирал връщане на автомобила и подсъдимият да е извършил разпоредителни действия с него, както и да е спомогнал извеждането му през границите на страната.
Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа касационния протест, провери въззивния съдебен акт с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 от НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 137/27.04.2015 г. по НОХД № 3196/14 г. Софийски градски съд /СГС/ е признал за виновен Р. Д. Р. в това, че на неустановена дата преди 20.01.2010г., в [населено място], противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с ДК [рег.номер на МПС] , рама № /номер/, на стойност 150 000 / сто и петдесет хиляди / лева, собственост на търговско дружество [фирма], с упълномощен представител Р. Н. Д., който държал по силата на сключен договор за финансов лизинг №[ЕИК] от 21.07.2008г. между [фирма] и Р. Д. Р., като в разрез с разпоредбата на чл.2.4.3 от Общите договорни условия /“След предварително писмено съгласие на Лизингодателя, Лизингополучателят има право да позволи на трети лица да ползват лизинговата вещ. В този случай задълженията (особено задълженията за плащане) на Лизингополучателя по договора за лизинг остават валидни. Лизингополучателят информира третите лица, че те признават и приемат собствеността на Лизингодателя върху лизинговата вещ. …. Лизингопулачателят предоставя копие от договора с трети лица веднага след сключването му на Лизингодателя „/, неразделна част от договор за финансов лизинг №[ЕИК] от 21.07.2008г., без да уведоми собственика [фирма] и без предварително писмено съгласие от страна на собственика, се разпоредил, предоставяйки лизинговия автомобил на неустановено по делото лице, като на 20.01.2010г. около 05:16 часа, описаният по-горе лек автомобил преминал извън границите на Република България, през ГКПП /населено място/-/населено място/, за Република Турция, като стойността на обсебената вещ е в особено големи размери – 150 000.00 (сто и петдесет хиляди ) лева, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ години, търпимо на основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са възложени направените по делото разноски в размер на 330 лв., платими по сметка на МВР и в размер на 854 лв. – по сметка на ВСС, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Със същата присъда СГС е постановил веществените доказателства да останат по делото.
С протестираната пред касационната инстанция присъда № 19/21.10.2015 г. по ВНОХД № 590/2015 г., Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част, като е признал подсъдимият Р. Д. Р. за невиновен да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Присъдата е потвърдена в частта за разноските.
Подаденият касационен протест е ОСНОВАТЕЛЕН.
Второинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона.
От фактическа страна САС е възприел за напълно достатъчни като обем събраните от СГС доказателства, като е заявил липсата на необходимост същите и изградените въз основа на тях правни изводи да бъдат преповтаряни (стр. 85 от въззивното производство). От друга страна, на стр. 94 е отправен упрек към първоинстанционния съд за обстоятелства, останали извън вниманието и оценката му. Мотивите на въззивната присъда разкриват вътрешна противоречивост и липса на дължима самостоятелна оценъчна и аналитична дейност на наличния по делото доказателствен материал, като в по-голямата си част съставляват изброяване и повторение на безспорно установените в първоинстанционното производство факти. От една страна, е прието (стр. 91) излизане на процесния автомобил на 20.01.2016 г. от страната. От друга обаче (стр. 94), съдът приема липса на данни „марка” с ДК [рег.номер на МПС] с рама /номер/ да е напускал Република България и неяснота относно това какви документи са предоставени на граничните власти за това от свидетеля У. и кое е лицето, което го е упълномощило. Тези обстоятелства са обосновали правните изводи на въззивния съд за несъставомерност на деянието при отсъствие на доказана дейност от страна на подсъдимия по извеждането на автомобила от страната, респективно дейност, свързана с разпореждането с него. Преценката за съставомерност на деянието САС е следвало да извърши въз основа на съвкупен анализ и съпоставка на наличните по делото доказателствени материали, като съобрази формите на изпълнителното деяние на престъплението обсебване. Правната доктрина и константната съдебна практика на ВКС са безпротиворечиви, че деянието по чл. 206 от НК може да бъде извършено както с действие по разпореждане, за каквото по делото не са налице доказателства, така и с бездействие – чрез недвусмислен отказ да бъде върната предоставената на правно основание в държане и владение вещ. Съставомерността на деянието е следвало да бъде обсъдено от въззивния съд въз основа на безспорно установените по делото факти. Досъдебното производство (3916/10 г.) е образувано по молба на подсъдимия Р. Д. Р. до III РУП – СДВР за това, че на 07.04.2010 г. около 21.05 ч. е установил липсата на автомобил „марка” модел „модел“ с ДК [рег.номер на МПС] с рама /номер/, който на същата дата около 20.10 ч. е паркирал в [населено място], пред сладкарница „име”, на [улица]. Автомобилът е произведен на 20.12.2007 г., внесен е през лятото на 2008 г. на собствен ход, управляван от подсъдимия Р. като пълномощник на доставчика [фирма] с управител Г. А. Г.. Купен е от [фирма] като лизингодател с договор за финансов лизинг №[ЕИК] от 21.07.2008 г., по който Р. е лизингополучател. Съгл чл.2.3.1 от Общите условия на посочения договор лизингополучателят се задължава да предприеме, при неизпълнение на някое от задълженията си, за своя сметка всички правни и фактически мерки, така че лизингодателят да възвърне владението върху вещта си. Именно неизпълнението на това задължение от страна на Р. е останало без обсъждане от въззивната инстанция, която е съотнесла всички изяснени по делото факти единствено към въпроса дали е осъществено разпореждане с автомобила. В мотивите на обжалваната присъда не са изложени съображения дали подсъдимият Р. поначало е имал обективна възможност да изпълни поетите от него задължения при сключване на договора за финансов лизинг. Не е извършена оценка на цялостното поведение на подсъдимия, което разкрива изначално нежелание да изпълнява клаузите по договора и отказ да върне вещта. Безспорно установено е, че подсъдимият не е заплащал дължимите вноски (от приетите по делото съдебно-оценителна експертиза – стр. 260, т. II от досъдебното производство и допълнителна съдебно – оценителна експертиза, приета от САС – стр. 38 от ВНОХД № 590/15 г. е установена стойността на автомобила към момента на деянието – 150 000 лв., от които Р. е внесъл общо 64 178.80 л., като от посочената сума на 21.07.2008 г. е внесена първоначална вноска от 58 000 лв., а на 13.02. 2009 г. са платени 2 429.92 лв. – част от месечна вноска. Останалите суми до размера на 64 178.80 са 335.99 са: такса управление – 2899.99, платени на 21.07.2008 г.; услуга по регистрация – 335.99 лв.; 0.02 – месечна вноска; 512.88 лв. – междинна лихва, платени на 06.01.2009 г.), като при преустановяване на плащането, без да бъде уведомяван от лизингодателят нотариално или по друг ред, е дължал връщане на автомобила. Р. не е представял в първите 6 месеца на календарната година: ежегоден баланс и отчет за приходи и разходи за изтеклата стопанска година – чл. 2.6.1 от Общите условия на договора за финансов лизинг; без да уведоми лизингодателят и да получи съгласието му съгл. чл. 2.4.3 от Общите условия на договора е предоставял автомобила на трети лица (предложил го е за продажба през февруари 2009 г. на свидетеля Н. С. В. през февруари 2009 г. и му го е предоставил, предоставял го е и Т. Ф. Д.); не е уведомил лизингодателят и за противозаконното отнемане на автомобила, като сигналът до III РУП е подаден след повече от два месеца от извеждането на автомобила през границата на страната. На 20.01.2010 г., около 05.16 ч., автомобилът, управляван от свидетеля Г. У. е преминал границата през ГКПП Малко Търново и Д.. САС е акцентирал върху обстоятелството, че не са налице доказателства преминаването да е станало с рег. табели с ДК [рег.номер на МПС] на друг автомобил „марка” , собственост на [фирма], както и че според трасологичната експертиза няма данни за интервенция върху регистрационните табели на последно посочения автомобил. Изложеното е не само неотносимо към фактическия отказ на подсъдимия да върне процесния автомобил, но не е и вярно, защото съгласно приетата по делото трасологична експертиза на „марка” с рег. табели с ДК [рег.номер на МПС] няма интервенция по задната табела, която е захваната с нит, но не може да се установи дали има такава за предната, тъй като тя може да се демонтира. Противоречието между доказателствените материали – съдържащата се на стр. 44, т. I от досъдебното производство справка относно това, че автомобил ДК [рег.номер на МПС] не е преминавал през ГКПП на РБългария и справката от Интерпол – Турция за това, че автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рама №/номер/ по искане на св. Г. У. е напуснал Турция на 22.01.2010 г. през Митническо бюро /населено място/, /населено място/ с товарителница от 03.02.2010 г., не сочи на доказателствена непълнота и неизяснени обстоятелства, но е изисквало внимателна преценка от САС, каквато не е извършена. По делото не е установено Р. да е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си по договора за финансов лизинг като върне автомобилът във владението на лизингодателя. Обратното, доказано е, че автомобилът е засичан от камери за видеонаблюдение в [населено място] в периода 22.07.2008 г. – 16.01.2010 г. Същият е бил във фактическата власт на Р. поне до 07.01.2010 г., когато му е съставен АУАН. Последните факти са приети за безспорни от въззивния съд, но отново не са ценени във връзка с бездействието на подсъдимия при задължение за връщане на автомобила и манифестиран отказ за това.
Превратният анализ на наличните по делото доказателствени материали е довел до порок при формиране на вътрешното убеждение на съда относно правно релевантните факти от предмета на доказване и до неправилно приложение на материалния закон, което обуславя отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
По изложените съображения на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 19 от 21.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановена по ВНОХД № 590/2015 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:……………………………………….
………………………………………..