Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
София, 27 юли 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети септември ………….. 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ………………………….
ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ………………………..
.. Лада Паунова ……………………………….
при секретар .. Иванка Илиева ………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова ………….., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………………. КНОХД № .. 868 .. / .. 2015 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадени в срок протест от прокурор в Апелативна прокуратура – гр. Варна и жалби от стана на конституирания по делото граждански ищец – [фирма] – [населено място], подсъдимия Ю. С. и подсъдимия М. М.. Обжалва се решение № 37 от 04.03.15 г., постановено по ВНОХД № 40/14 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.
С решението е потвърдена присъда № 116 от 29.11.13 г. по НОХД № 107/10 г. на Варненския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на С. и М. по чл. 206, ал. 3 от НК. Двамата са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, а отделно С. и по обвинения по: чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимата С. К.- Д. е оправдана по повдигнато и обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът протестира решението като незаконосъобразно – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, във всичките му части, с които: С. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 203, ал. 1, вр. чл., вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; спрямо С. и М. е преквалифицирано престъплението от такова по чл. 212,, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вместо по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; К.- Д. – по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В тези части иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Повереникът на гражданския ищец – [фирма] обжалва решението в гражданската му част като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК. Иска на осн. чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК присъденото обезщетение за имуществени вреди да се увеличи до размера на претенцията, предявена и поддържана в предходните инстанции.
От страна на подсъдимия Ю. С. решението се обжалва като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и явно несправедливо (чл. 348, ал., т. т. 1 – 3 от НПК) в частта, с която е потвърдена присъдата в осъдителната и част. Иска се да се отменят двата съдебни акта в тази им част и да се оправдае С.. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложното наказание и прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитата на подсъдимия М. М. обжалва решението като незаконосъобразно и явно несправедливо – основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска след отмяна на предходните съдебни актове да се оправдае М. или делото да се върне за ново разглеждане на досъдебната фаза.
Представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения, намира жалбата от страна на гражданския ищец за основателна, а жалбите на подсъдимите за неоснователни.
В съдебно заседание не се явява представител на гражданския ищец и упълномощеният повереник, редовно призовани. От тяхна страна се поддържа жалбата, чрез приложена по делото молба.
Защитата на подсъдимия С. поддържа изцяло жалбата с молба ВКС да я уважи. Пледира за неоснователност на подадения протест и жалба от страна на гражданския ищец.
Защитата на подсъдимия М. поддържа жалбата и допълнението към нея с направените две алтернативни искания за отмяна на присъдата и решението и оправдаване на доверителя му или връщане на делото за ново разглеждане.
Защитата на подсъдимата К.-Д. пледира за неоснователност на протеста по отношение на неговата доверителка, поради което иска да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, основанията и доводите, съдържащи се в протеста и жалбите и становищата на страните от проведеното съдебно заседание, намира следното:
С цитираната присъда № 116 от 29.11.13 г. по НОХД № 107/10 г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимите Ю. И. С. – [дата на раждане] в /населено място/, живущ в [населено място], български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН [ЕГН] и М. В. М. – [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], [улица], /блок/. № , /вх./, /aп./, български гражданин, с висше икономическо образование, неженен, неосъждан, ЕГН [ЕГН] за виновни в това, че на 16.05.2006 г. в [населено място], /област/, в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно присвоили чужди движими вещи – горива – евродизел, бензин и газ пропан-бутан, на стойност 145107,70 лева, собственост на [фирма] – [населено място] с изпълнителен директор М. И. В., които владеели, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.206, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им е наложил наказание, както следва: на подсъдимия Ю. И. С. лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, а на подсъдимия М. В. М. лишаване от свобода за срок от три години чието изтърпяване на основание чл.66, ал. 1 oт НК е отложил с изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Ю. И. С. е бил е мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 14.06.2006 г. до 14.02.2007 г. и с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 14.02.2007 г. до 19.06.2007 г.
Подсъдимите Ю. И. С. и М. В. М. са признати за невиновни в това, че в периода от 10.04.2006 г. до 16.05.2006 г. в [населено място] и [населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, чрез използване на неистински документи: протокол за проведено ОС на [фирма] – [населено място] от 10.04.2006 г., договор за заем от 14.04.2006 г., сключен между [фирма] – [населено място] с управител – З. М. М. и [фирма] – [населено място], представлявано от Ю. И. С. като управител, 2 бр. заявления до ВОС – Фирмено отделение, съответно заявление от 17.04.2006 г. за вписване на особен залог по реда на 3акона за особените залози върху цялото търговско предприятие [фирма] – [населено място] и заявление от 11.05.2006 г. за вписване пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на „фирма“ – [населено място] и документ с невярно съдържание – договор за особен залог върху търговско предприятие от 14.04.2006 г., сключен между З. М. М., представлявана в договора от М. В. М. по силата на общо нотариално заверено пълномощно /per. №1999 от 31.03.2006 г./ на нотариус Д. Ж., с Per. №101 и район на действие PC – [населено място] и Ю. И. С. като управител на [фирма] – [населено място] – всички те послужили като основание за издаване на две решения на ВОС, фирмено отделение, съответно: решение на ВОС, фирмено отделение от 19.04.2006 г. за вписване в Търговския регистър, воден при ВОС по п. 16. р.1, т. 287. стр. 66 по ф. д. №1083/03 г. на [фирма] – [населено място] в полза на [фирма] – [населено място] за обезпечаване вземането му по договор за паричен заем от 14.04.2006 г. за сумата от 2 800 000 лв., ведно с лихви, неустойки и разноски и решение на ВОС, фирмено отделение от 12.05.2006 г. за вписване по п. 16, р. 1, т. 287, стр. 66 по ф.д. №1083/03 г. на [фирма] – [населено място] пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие на [фирма] – [населено място], като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, предмет на договор за особен залог върху търговско предприятие, сключен в полза на [фирма] – [населено място], per. по ф. д. №13 351/05 г. на СГС, като обезпечение на вземане в размер на 2 800 000 лв., лихви, неустойки и разноски, дължими по договор за заем от [фирма] – [населено място] на [фирма] – [населено място] и 2 броя протоколи от частен съдебен изпълнител Ст. Д. от 15.05.2006 г. за предаване на недвижим имот на заложен кредитор и от 16.06.2006 г. за предаване на движими вещи на заложен кредитор, получили без правно основание чуждо движимо имущество – горива-евро дизел, бензин и газ пропан-бутан, на стойност 744 545,03 лв., собственост на [фирма] – [населено място] с изпълнителен директор М. И. В., чрез назначения с решение на ВОС – Фирмено отделение от 12.05.06 г. за вписване по п. 16, р. 1, т. 287. стр. 66 по ф.д. № 1083/03 г. на „фирма“ – [населено място] пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие на [фирма] – [населено място] управител – И. Ж. К., с намерение да го присвоят, като имуществото е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по предявеното им обвинение по чл.212 ал.5 вр. ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Подсъдимият Ю. И. С. е признат за невинен в това, че:
1. В периода от месец март 2005г. до 07.03.2006г. в [населено място], при
условията на продължавано престъпление, сам и чрез неустановено в хода
на разследването лице, съставил неистински частни документи – протокол № 11-02/02.03.2005 г., протокол № 12/20.07.2005 г. и протокол №
001/01.02.2006 г. на ОС на съдружниците на [фирма] –
гр. Варна и ги употребил пред /банка/ – клон [населено място], за да докаже, че
изложеното в протоколите удостоверява волята на съдружниците в
[фирма] – [населено място] – Д. А. К. и М. И. В. за отпускане на инвестиционен кредит, завишаване на отпуснат овърдрафт и учредяване на договорни ипотеки от банката, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното обвинение по чл. 309 ал.1 вр. чл, 26 ал. 1 от НК;
2. В периода от 08.03.2005 г. до 31.05.2006 г. в [населено място], при
условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно
лице – управител на [фирма] – [населено място], присвоил сумата от 1 435 001.40 лв., собственост на [фирма] – [населено място], с
управители към момента на извършване на деянието Ю. И. С. и Д. А. К., с правоприемник към момента [фирма] с управител М. И. В., поверени му да ги управлява, като за улесняване на деянието е извършено и друго престъпление – по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като присвоеното имущество е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното обвинение по чл. 203 ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл.20,1 вр. чл. 26 ал.1 от НК;
3. На 16.05.2006 г. в [населено място], с техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 495 000 лв. от владението на Т. Р. Д., собственост на [фирма] – [населено място] с изпълнителен директор М. И. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по предявеното обвинение чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 от НК.
Подсъдимата С. Д. К., [дата на раждане] в [населено място], живуща в [населено място], българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН [ЕГН], е призната за невиновна в това, че в периода 15.05.2006 г. – 16.05.2006 г., в [населено място] и в [населено място], обл. Варненска, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител в района на ОС – [населено място], нарушила служебните си задължения при извършването на действия по изпълнително дело № …../…..г. със страни [фирма] срещу [фирма] – [населено място], като нарушила чл. 323 ал. 1 от ГПК /отм./ като на 15.05.2006 г. образувала изпълнителното дело по молба от З. М. М. в качеството й на управител и представляваш [фирма] – [населено място], без представено пряко несъдебно изпълнително основание – извлечение от Централния регистър на особените залози по чл. 12 ал. 1 от Закона за особените залози /303/ за вписване на Договор за особен залог от 14.04.2006 г. между [фирма] – [населено място] и [фирма] – София, нарушила чл. 325 ал. 1 от ГПК/отм./, като не изпратила призовка за доброволно изпълнение с определен 7-дневен срок на длъжника – управител и представляващ [фирма] – [населено място]., нарушила чл. 323 ал. 1 от ГПК /отм./, като на 15.05.2006 г. и на 16.06.2006 г. описала и предала, без правно основание във владение на взискателя по делото, движимо и недвижимо имущество, посочено в протокол за опис на движимо имущество от 15.05.2006 г., протокол за предаване на недвижим имот от същата дата и протокол за опис на движимо имущество от 16.05.2006 г., собственост на [фирма] – [населено място], и превишила правата си, като на 15.05.2006 г. и на 16.05.2006 г., в нарушение на чл. 416 от ГПК /отм./, след като е намерила недвижимите имоти и съоръжения във владение на трето лице, с права за придобиване владението върху тях преди образуваното изпълнително дело е предприела изпълнение върху същите, както и в нарушение на чл. 414 ал. 1 и ал. 2 от ГПК /отм./ отнела принудително движими вещи, намиращи се във владение на трето лице и ги предала на взискателя, без представяне на доказателства, че същите са принадлежали на длъжника [фирма] – [населено място], с цел да набави имотна облага за Ю. И. С. и М. В. М. и да причини на [фирма] – [населено място], собственост на М. И. В. и Д. А. К., вреда и от това са настъпили значителни вредни последици, от които с имуществен характер 1 948 000 лв. поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по предявеното и обвинение по чл. 282. ал. 2. вр. ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Подсъдимите Ю. И. С. и М. В. М. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] – [населено място], сумата от 145 107,70 лева /сто четиридесет и пет хиляди сто и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск до размера на 744 545,03 лева.
Подсъдимите С. и М. са осъдени да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на общо 5 804,00 лева /пет хиляди осемстотин и четири лева/.
Съдът е отхвърлил предявения от [фирма] – [населено място] граждански иск срещу подсъдимия Ю. И. С. за сумата от 495 000,00 лева, представляващ претендирано обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НК.
Отхвърлил е предявения от [фирма] – [населено място] граждански иск срещу подсъдимия Ю. И. С. за сумата от 1 435 001,40 лева, представляващ, претендирано обезщетение за имуществени вреди в следствие на деянието по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Отхвърлил е предявения от [фирма] – [населено място] граждански иск срещу подсъдимата С. Д. К.-Д. за сумата от 1 948 000.00 лева. представляващ претендирано обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НК.
Отхвърля предявения от [фирма] – София граждански иск срещу подсъдимата С. Д. К. – Д. за сумата от 1 948 000,00 лева, представляващ претендирано обезщетение за имуществени вреди в следствие на деянието по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Осъдил е подсъдимите за направените по делото разноски.
Въпреки, че в протеста е посочено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, прокурорът в п. 1 и п. 2, а и донякъде в п. 3 развива доводи, свързани с необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание.
Прокурорът счита, че незаконосъобразно предходните инстанции са приели, че деянието обхванато от обвинението по 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо Ю. С. е с незначителна обществена опасност. В тази насока сочи, че свидетелите К. и В. не са подписвали двата инкриминирани протокола от общо събрание на съдружниците на дружеството, послужили в последствие за сключване на договори за банкови кредити и договори за овърдрафт към тях, с които са били усвоени значителни средства, за които съдружниците К. и В. не са били уведомени и не са дали съгласие за това. Прави се извод, че малозначителност на деянието не следва да се приема, с оглед значителните средства, които са били усвоени от подсъдимия, което сочи на завишена обществена опасност на деянието. Доколкото настоящата инстанция не е такава по фактите, следва изрично да се посочи, че изводите на предходните инстанции по отношение на сочените от прокурора обстоятелства не са произволни, а са изградени на точна преценка на събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показания именно на К. и В.. Чрез техните показания съдът е стигнал до извод, че между съдружниците е съществувала практика да не се събират за всяко общо събрание, а протоколи от същите да се разписват от друго лице, поради обстоятелството, че К. и В. пребивавали в [населено място]. Показанията на двамата свидетели са правилно интерпретирани, поради което и въззивният съд е стигнал до заключението, че са знаели за предназначението на кредитите и договорите за овърдрафт към тях, въпреки че не са присъствали на съответни общи събрания, за да участват във вземането на решение по инкриминираните договори, като са били подписани от друго лице, за което са изложени убедителни мотиви (л. л. 201 – 202, ВНОХД).
Във връзка с отразеното въззивният съд законосъобразно е приел, че извършеното от С., макар и формално да осъществява признаците на състава по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради своята явна незначителност на обществена опасност, не е престъпно, като изрично е направил разграничението между малозначителност на деянието и явна незначителност на обществената му опасност. Констатирал е и изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК още преди внасянето на обвинителния акт в ОС – [населено място]. Съобразил се е с съдебната практика, че при преценката дали деянието при документните престъпления е малозначително и не е обществено опасно или обществената му опасност е явно незначителна, съдът трябва да има предвид не само факта на поправката, неистинския подпис и др., а всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа, с оглед целта за използването му, значението на утвърдените факти или заявления, обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения, степента на тяхното увреждане, броя на подправените или издадени документи и др.
Във връзка с обвинението срещу подсъдимия С. по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е признат за невиновен и оправдан, прокурорът сочи, че мотивите на предходните инстанции се основават на назначените по делото съдебносчетоводни експертизи по отношение на получените и разходвани средства от кредитите, отпуснати въз основа на представените документи. Проследява счетоводното движение на инкриминираната сума от 200 000 щ. д. с равностойност 326 515.86 лв., представляваща част от допълнително разрешения овърдрафт в размер на 225 000.00 евро, използвана за захранване на сметката в щатски долари на [фирма] – [населено място]. Тези парични средства на 16.12.05 г. са приведени на „фирма“ , с посочено основание търговско посредничество, като на същата дата от последното дружество са преведени на „фирма“ – [населено място], за което не са налични документи, от които да е видно основанието на така наредените средства и същите да са свързани с търговската дейност на дружеството. Според прокурора експертите са проследили счетоводни разчети, водени в дружествата, а не движението на парични средства, поради което прави извод, че С. се е разпоредил с инкриминираната сума в своя полза без налично законово основание и по този начин е извършил длъжностно присвояване, което според настоящата инстанция е предположение, което не отговаря на събраните по делото доказателства и експертните заключения и по своята същност е предположение за някакъв неуточнен и неясен присвоителен механизъм (по същия крайно пестелив начин е формулиран в обвинителния акт, л. 4, гръб).
Отразеното от прокурора навежда към необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. За да постанови оправдателна присъда по този пункт на обвинението, окръжният съд, а след това и втората инстанция, са преценили задълбочено обхвата на обвинението по отношение на механизъм на извършване, произход и движение на паричните средства и равностойност на предмета на обвинението. Законосъобразно са взели предвид експертните заключения, доколкото са били необходими специални знания в областта на счетоводството и контрола. На базата на последните е възприето, че инкриминираната сума от 1 435 091,14 лв. не е с произход изтеглените кредити, а е формирана от търговски отношения между посочените фирми [фирма] – [населено място], [фирма] и [фирма], с размер на средствата 1 195 988,31 лв., съответно – 21 739,58 лв., съответно – 217 363,61лв., общо 1 435 091,14 лв., на базата на разчети, като задължение на прокуратурата е било да докаже, че произхождат от сключените договори за кредит и овърдрафт към тях. В последния смисъл, вещите лица са били категорични, че изтеглените кредити са усвоени според преназначението им, поради което инстанциите по фактите правилно са възприели експертните заключения. Видно от посочените по-горе суми и техния сбор, сумата от 200 000,00 щ. д. с равностойност 326 515,86 лв., преведена на 16.12.05 г. на „фирма“, не е била включена в обвинението и спрямо същата прокурорът не е упражнил процесуалното си правомощие да поиска изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК.
По отношение на обвинението срещу подсъдимите С. и М. по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК прокурорът изразява пълно съгласие с извършената от предходните инстанции преквалификация на деянието по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК (изразеното съгласие очертава пределите на касационната проверка само по отношение на евентуално извършено престъпление по чл. 206 от НК), но счита, че незаконосъобразно е приета липсата на кумулативно предвидената предпоставка „особено тежък случай“, поради което извършеното от двамата не е квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК. Развива доводи, свързани с практиката на ВКС, че особената тежест на случая може да се обоснове и само от изключително високия размер на стойността на присвоеното имущество, като в случая акцентира и на „предхождащите действия на подсъдимите, представляващи сложна мрежа от действия и документни престъпления, целящи умишлено и изкуствено поставяне на [фирма] – [населено място] в състояние на длъжник, като по този начин са присвоили горива не на посоченото дружество, а на [фирма].
Във връзка с посоченото следва да се подчертае, че деянието по чл. 206, ал. 4 от НК, включващо в квалификационните си признаци кумулативна наличност на критериите предметът на престъплението да е в „особено големи размери“ по смисъла на ТР № 1 от 30.10.98 г. на ВКС по т. д. № 1/98 г. на ОСНК и „случаят да е особено тежък“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, която норма изисква извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи отговорността обстоятелства, да разкрива изключително висока степен на обществената опасност на деянието и дееца. От правната норма следва, че стойността на предмета на престъплението, който и в настоящия случай отговаря на критерия „особено големи размери“, не е единствената предпоставка, обуславяща приложението на по-тежко квалифицирания състав по чл. 206, ал. 4 от НК. Изисква се и обществената опасност на дееца да е изключително висока. В случая, С. и М. са неосъждани, трудово ангажирани с добри характеристични данни, което се противопоставя на възприетата от съдилищата изключителна тежест на извършеното деяние с оглед начина на извършване на деянието – „с ангажиране на неистински доказателства пред съдилищата и пред частни съдебни изпълнители“.
Тежестта на извършеното деяние, собствеността на инкриминираните горива и тяхната равностойност следва да се обсъдят ведно с доводите, отразени в жалбите от страна на двамата подсъдими, които касаят именно допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходните инстанции при установяването и юридическата преценка на обстоятелства, относими към предмета на доказване и защита правата на подсъдимите. Редица доводи от страна на защитата по отношение на: извършената преквалификация на деянието от документна измама в обсебване; собствеността на инкриминираните горива и тяхната равностойност; доказателствените източници, на базата на които е направен извод, че двамата подсъдими имат фактическа власт върху предмета на престъплението на правно основание – владение или пазене, съответно предавано ли е гориво, кому е предадено и в какво количество; конкретно разграничаване участието на всеки един от тях в осъществяването на деянието и преодоляване на противоречията в доказателствения материал, защо се дава вяра на част от него и се игнорира друга; предходните им взаимоотношения, които са послужили да се направи извод, че те са се разпоредили с процесното гориво, не са получили отговор във въззивното решение или той е формален и не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и основните принципи на наказателното правораздаване по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, което съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението винаги води до отмята на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Така въззивният съд не е взел никакво отношение за възможността деянието да се преквалифицира от престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1 от НК в такова по чл. 206, ал. 3 от НК (л. 206 – л. 208, ВНОХД) без изменение на обвинението от прокурора на осн. чл. 287, ал. 1 от НПК. Отношение по въпроса не е взел и окръжният съд (л. 330 – л. 335, НОХД). В тази част от мотивите той изчерпателно и правно издържано е посочил защо извършеното от двамата подсъдими не е документна измама, съгласно повдигнатото от прокурора обвинение, а е приел, че е обсебване, но не е отразил съображенията си възможна ли е осъществената преквалификация без намесата на прокурора. Решаващите съдилища са дължали извършването на такава преценка, тъй като принципно няма пречка със съдебния акт да бъде приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, ако не е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства по обвинението.
Неизяснена по делото остава собствеността на инкриминираното гориво, неговите количество и равностойност, с оглед обстоятелствата, че обсебването е резултатно престъпление и предмета на присвояването не трябва да е изключителна собственост на извършителя, като се има предвид и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от НК. В тази насока в обвинителния акт е отразено, че собствеността е на [фирма] на стойност 744 545,03 лв. Двамата подсъдими са осъдени за обсебване на гориво на [фирма] на стойност 145 107,70 лв. За изясняване на собствеността и равностойността на евентуално обсебеното гориво апелативната инстанция е назначила допълнителна ССчЕ със задача точно формулирана от защитата на подсъдимия С. и самия него (л. 130 – л. 131 и л. 140, ВНОХД). Заключението по тази експертиза е приложено на л. 157 – л. 166, ВНОХД и е прието в съдебно заседание, проведено на 16.01.15 г. В същото е направено разграничение на съхраняваните в базата видовете горива, собственост на същите по фирми ( [фирма], [фирма] и [фирма]) и разбивка по количество и цена. Експертизата е приета в съдебно заседание (л. 172, ВНОХД), но не е ценена от съда (л. 207, ВНОХД), тъй като вещото лице не е било взело предвид всички счетоводни документи и е обсъдило въпрос от правно естество, без да е посочено какво се има предвид. По този начин, от една страна, съдът е нарушил правото на защита на С. и М., като не е отговорил на възраженията от тяхна страна срещу обвинението, а от друга – е оставил неизяснен въпроса за собствеността и равностойността на предмета на престъплението, като е имал пълната процесуална възможност да назначи допълнителна, повторна или разширена експертиза по поставените въпроси от изключително значение за решаване на делото по същество.
Неясна остава волята на въззивния съд на базата на кои доказателствени източници е направил извод за правното основание, по силата на което Г. и М. са владеели процесното гориво. По делото не е изяснен въпросът кой е владеел или пазил инкриминираното гориво. Остава неясно въз основа на какви доказателства е направен извода, че на практика движимите вещи, включително и съдържащото се в цистерните гориво, са били предадени във фактическа власт именно на подсъдимите С. и М. и те са установили владение върху тези горива. В акта си въззивният съд не е обсъдил фактическите данни, че цистерните са се съхранявали горива, собственост и на други дружества. Владението или пазенето на правно основание на присвоения предмет е съществен елемент от състава на чл. 206 от НК и същите категорично следва да се установят по делото, за да бъде реализирана наказателната отговорност на съответния извършител, подбудител и/или помагач.
Не са разграничени участието, съответно разпоредителните действия на Г. и М. по отношение на източването, превоза и в последствие продажбата на горивото. В обвинителния акт е отразено, че след действията на ЧСИ в базата останали С., М., К. и двама пълначи в базата. Обвиняемите разпоредили на пълначите да започнат да изпразват наличните горива от дванадесетте цистерни и от двете ЖП-цистерни в автоцистерни и газовози, които след напълване напуснали петролната база в неизвестна посока, като подробни указания за тази дейност давали двамата обвиняеми (л. 8). В мотивите окръжният съд е отразил, че след предаването на имота Д. си тръгнала. В базата останали С., М., свид. К., майката и бащата на С.. Майката на С. повикала свидетелката Е. И., която тогава работила в „фирма“, а С. разпоредил да останат и двама от работниците – свидетелите Г. М. и М. К., пълначи в базата. На последните С. казал под ръководството на свид. И. да започнат да товарят наличните в базата горива в автоцистерни и газовози, собственост на [фирма]. Всички налични горива били разтоварени на двете бензиностанции на „фирма“ и в последствие продадени (л. 318, НОХД). Отразеното от окръжния съд изцяло е пресъздадено в решението (л. 198, ВНОХД). По този начин инстанциите по фактите са достигнали до правния извод, че С. и М. са се разпоредили, като М. е „допуснал“ да бъдат изнесени от базата горивата, а С. е организирал извозването им до собствените си бензиностанции и в последствие продадени (л. 335, НОХД и л. 207, ВНОХД). Приетата фактология от предходните инстанция, на базата на която са направени юридическите изводи, е произволна, доколкото събраните по делото доказателства в тази насока са относно: кои лица са присъствали при изготвянето на протокола за предаване от ЧСИ; кои са влезли в базата; кой кога си е тръгнал и по чие разпореждане е организирано източването на горивото; превоза му до бензиностанциите и последвалото му отчуждаване чрез продажба, са крайно противоречиви и това противоречие не е преодоляно от инстанциите по фактите съгласно изискванията на процесуалния закон. При това е останало неизяснено конкретното участие на С. и М. в разпоредителните действия.
Протестира се и приетото от съда, че подсъдимата К.-Д. в качеството си на частен съдия-изпълнител (ЧСИ), въпреки че е допуснала редица нарушения е осъществила само нарушение на служебните си задължения, но не и престъпление, доколкото липсва умисъл за осъществяване на такова, поради което е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На базата на допуснатите от същата нарушения, прокуроръ