Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
София, 15 юли 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети май …………….. 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров …………………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев …………………
.. Лада Паунова ……………………………….
при секретар .. Илияна Петкова ………………………………. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ……………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………………… КНОХД № .. 556 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия К. К.. Обжалва се решение № 27 от 02.02.15 г., постановено по ВНОХД № 1075/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението е потвърдена присъда № 207 от 28.07.14 г. по НОХД № 5210/13 г. по описа на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на К. по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. „б” от НК. В жалбата е развито единствено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НК – допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или да се върне делото за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Конституираният по делото граждански ищец и частен обвинител не се явява в съдебното заседание пред ВКС, редовно призована.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, развитите основание и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С цитираната присъда К. е признат за виновен в това, че на 21.05.13 г., около 19.40 ч., в [населено място], отнел чужда движима вещ на обща стойност 800.00 лв. от владението на М. А., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. „б” от НК и чл. 54, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим.
Осъден е на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на А. сумата от 800.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие на деянието.
Съдът на осн. чл. 59, ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което К. е бил задържан. Произнесъл се е по разноските, направени по делото.
С решението присъдата е потвърдена.
С касационната жалба се сочат доводи, подробно развити и във въззивното производство, които се получили отговор от САС, поради което не е допуснато нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Въззивната инстанция, отговаряйки на доводите за недоказаност на авторството и опорочено разпознаване на К. от пострадалата, е изложила подробни съображения (л. 6) защо приема, че извършеното процесуално действие не противоречи на закона и деецът е установен по категоричен начин. Излишно е да се преповтарят доказателствения анализ и извода за авторството на деянието, направени от САС, и в настоящото решение. Единствено следва да се отрази, че в кориците на досъдебното производство не е приложен „протокол за разпознаване” по снимков материал от мобилен телефон. Такова действие се извлича от добросъвестните свидетелските показания на А., която сочи, че на показаните и снимки е бил нападателят и, като спрямо нея не е оказвано никакво въздействие от полицейските служители. Същата с категоричност е посочила К. при извършеното разпознаване на 22.05.13 г. (л. 6, ДП). Следственото действие отговаря на изискванията на чл. 169 – 171 от НПК. Към протокола не е приложен албум на лицата, участвали в разпознаването, което не е съществено процесуално нарушение, доколкото такова изискване не е предвидено в закона. Протоколът е подписан без бележки и възражения от присъствалите лица. Разпитано в съдебно заседание на 08.04.14 г. (л. 121 – 123, НОХД), поемното лице В. Ч. е заявило, че А. е разпознала категорично един от хората зад стъклото и е била сигурна, че това е извършителят. На Ч. не му е направило впечатление между лицата за разпознаване да има някаква драстична разлика във външния вид. След щателно издирване другото поемно лице не е намерено, за да бъде разпитано. Създалата се ситуация и механизмът на извършване на деянието не са позволили А. да възприеме татуировки по ръцете на К., но с увереност сочи подсъдимия за извършител на грабежа и в проведените пред предходните инстанции съдебни заседания. Във връзка с посоченото и за настоящата инстанция не възниква никакво съмнение, че К. е извършител на престъплението.
Първоинстанционният съд е положил максимални усилия за проверка на защитната версия на подсъдимия. Разпитал е посочените от него свидетели и е изискал множество справки от мобилните оператори. Констатирал е, че са налице съществени разминавания в свидетелските показания на лицата, създаващи алиби на К., поради което и не им е дал вяра. Изложил е убедителни мотиви (л. 219 – 222, НОХД), защо отхвърля обясненията на К. и подкрепящите ги свидетелски показания на неговите близки, приемайки ги за защитна версия.
От своя страна, САС е направил самостоятелна задълбочена оценка на свидетелските показания на А., Ч. и протокола за разпознаване (л. 64 – 68, ВНОХД) и обективно ги е съпоставил с обясненията на К. и показанията на А., В., И., Д., Т. В. и М. В. (л. 68 – 71, ВНОХД) и оборващите ги справки от мобилните оператори, като е посочил, защо не дава вяра на втората група свидетели и подсъдимия.
Подсъдимият не е заловен в момента на извършване на престъплението, а на следващия ден. По обясними причини у него не е намерено инкриминираното колие, което пострадалата подробно е описала и представила писмени доказателства за закупуването му, грамажа му и съдържанието на злато, на базата на които вещото лице е изготвило приетата от съда оценителна експертиза. Същата е приета без забележка от страните по делото.
Във връзка с посоченото жалбата от страна на подсъдимия К. е НЕОСНОВАТЕЛНА и въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 02.02.15 г., постановено по ВНОХД № 1075/14 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..