1
определение по гр.д.№ 66 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр.София,10.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Рикевска ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 66 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. и Е. Г. С. срещу решение № 126 от 16.05.2009 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, IV „Д” отделение, постановено по гр.д.№ 2517 от 2008 г. за оставяне в сила на решение от 15.07.1997 г. по гр.д.№ 2624 от 1992 г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ с решение от 16.10.1997 г., с което са отхвърлени предявените от касаторките и Г. Б. В. срещу Д. И. Г., Г. С. И. /Г. Х. Г./ и С. община искове с правно основание чл.7 от ЗВСВОНИ за признаване за нищожен на договор за продажба на държавен имот от 01.08.1960 г. и с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на апартамент с площ от 76 кв.м., находящ се в гр.София, ул.”Гогол” № 7, ет.2.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата по следните въпроси: 1. Възможно ли е П. на РНС да взема решения от компетентността на ГНС, когато не е налице делегиране на права с решение на ГНС и 2. Възможно ли е РНС да действа вместо чрез Председателя си чрез Заместник-председателя си. Като решения на съдилищата, на които обжалваното решение противоречи, се сочат: решение № 31 от 03.02.1999 г. по гр.д.№ 455 от 1998 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 1051 от 16.06.1999 г. по гр.д.№ 1233 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, касаторите твърдят, че произнасянето на ВКС по тези правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 24.07.2009 г. пълномощникът на ответниците Д. И. Г. и Г. С. И. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Ответникът С. община не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените от касаторките искове с правно основание чл.7 от ЗВСВОНИ и чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че при сключване на договора за продажба от 01.08.1960 г. не е допуснато нарушение на чл.4 от НПЖДЖФПНС- подписването на договора за продажба от Зам.председателя на ИК на Сталински РНС не било нарушение на закона, тъй като действащият към момента на сключване на този договор Закон за народните съвети на депутатите на трудещите се /отм./ предвиждал делегиране на правата на районните народни съвети с решение на съответния градски народен съвет, а в случая имало взето решение на ИК на СГНС № 18 от 23.05.1957 г. Зам.председателя на ИК на РНС да представлява Председателя на ИК на СГНС.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касатора правни въпроси са относими към спора. По тези въпроси обаче не се констатира да е налице противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторите решения на ВКС:
1. В решение № 31 от 03.02.1999 г. по гр.д.№ 455 от 1998 г. на ВКС, 5-членен състав е прието, че компетентен да вземе решение за продажба на държавен имот съгласно чл.14 от НПЖДЖФ е Председателя на ИК на О., а не самия О., като в този случай делегация на неговите права в полза на Заместник-председател или друг член на ИК не е предвидена. Това решение е обаче е неотносимо към настоящото дело, по което приложимият законов акт е друг /НПЖДЖФПНС от 1957 г./ и по което спорът не е затова, дали решението за продажба на държавното жилище е взето от компетентно лице, а дали договорът за продажба е подписан от компетентно лице. По тези два въпроса правната уредба е съществено различна: съгласно чл.14 от НПЖДЖФ от 1967 г. и чл.3 от НПЖДЖФПНС от 1957 г. по отношение на вземането на решение за продажба на държавни жилища не е предвидена възможност за делегиране на правата на компетентния да взема такива решения орган на трето лице, докато съгласно чл.15 от НПЖДЖФ от 1967 г. и чл.4 от НПЖДЖФПНС от 1957 г. при подписването на договора за продажба е предвидена възможност за такова делегиране на права- тези договори могат да се подписват или от Председателя на ИК на НС или от друго натоварено длъжностно лице.
2. Във второто посочено решение № 1051 от 16.06.1999 г. по гр.д.№ 1233 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че сделката за продажба на държавно жилище не е довела до прехвърляне на правото на собственост върху купувачите по този договор, тъй като не бил изпълнен един елемент от предвидения в НПЖДЖФ от 1967 г. смесен фактически състав, а именно- липсвало одобрение на Председателя на ИК на ОНС за взетото от ИК на О. решение за продажба. Това решение също не касае настоящия казус, по който приложимата наредба е друга- НПЖДЖФПНС от 1957 г. и по който както бе посочено по-горе, спорният въпрос е не дали решението за продажба на държавното жилище е взето от компетентно лице, а дали договорът за продажба е подписан от компетентно лице.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато липсва правна уредба по определен правен въпрос, поради което се налата прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна, поради което се налата нейното тълкуване, или когато поради промяна в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде дадено ново тълкуване на правна норма, която вече е била тълкувана от ВКС. В случая по съществения за делото правен въпрос /дали договор за продажба на държавен имот, подписан от Зам.председател на ИК на РНС е нищожен/ има практика на ВКС /решения № 1392 от 20.09.2002 г. по гр.д.№ 2404 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., № 858 от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 1123 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., № 1020 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 3839 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и др./, в която този въпрос е решен по начин, идентичен с този в обжалваното решение. След 2002 г. не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, поради което не се налага тази практика на ВКС да бъде променяна и да бъде давано различно тълкуване на чл.4 от НПЖДЖФПНС от 1957 г.
Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че в изложението на касаторите не са посочени правни въпроси, които са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС или на други съдилища в страната или решаването на които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това няма основание за допускане на касационното обжалване на това решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на А. Г. А. и Е. Г. С. срещу решение № 126 от 16.05.2009 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, IV „Д” отделение, постановено по гр.д.№ 2517 от 2008 г.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на ответниците по касационната жалба Д. Г. и Г. И. да представят договора за правна защита и съдействие № 0902476 от 22.07.2009 г., който е описан в отговора на касационната жалба от 24.07.2009 г., но към настоящия момент липсва по делото, след което ВКС ще се произнесе по искането за присъждане на разноски за касационното производство.
Делото да се докладва на Председателя на ГК на ВКС за образуване на ч.гр.д. по частна жалба вх.№ 67570 от 04.12.2009 г., която е подадена срещу друг акт на СГС /решение от 12.102009 г. по същото дело в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на Д. Г. и Г. И. по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕД СЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.