4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 04.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1089/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ч. ”Р. България „АД срещу решение №146 от 06.04.2010г. по гр.дело № 44/2010г. на Софийски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 25.05.2009г по гр.д. 167/2007г на Районен съд[населено място] в една част, е уважен иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди срещу ответното дружество, като възложител . В изложението по допускане на касационно обжалване се сочат основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. По първото основание е цитирано ППВС №1/10.11.1985г.относно изискването „второинстанционните съдилища да обсъждат всички основания за отменяване в мотивите на решението си” , в подкрепа на формулираната като въпрос теза на касатора, че въззивният съд не е изложил мотиви по основанието на иска . Като процесуалноправен въпрос се поставя и оплакването за необсъждане на доказателства, по-конкретно препис от влязло в сила решение ,с което по иск на същото основание е присъдено обезщетение на другия съсобственик на имота в друг процес . Посочено е и ППВС №7 от 27.12.1965г по въпроса за обсъждането на доказателствата,в същата връзка са цитирани решения на отделни състави на ВС на РБ и ВКС с довод ,че при обжалвания акт не са преценени всички обстоятелства . Като основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е изведен материалноправен въпрос, каква част от общата сума на имуществените вреди, които са резултат от едно непозволено увреждане ,следва да се присъди на единия съсобственик, предвид влязло в сила съдебно решение ,с което на другия съсобственик е присъдена по-голяма част от съответстващата на дела му.
Постъпила в срок , касационната жалба е допустима по критерия на чл.280 ал.2 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
П. въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК предствляват по същество преформулирани касационни оплаквания. Противоречие със задължителната практика на ВС на РБ по въпросите за съдържанието на съдебния акт не е налице. Липсата на мотиви в решението не е тъждествена със случая на възприет от съда правен или фактически довод , обратен на поддържания от страната.Щом въззивният съд е изложил фактически и правни съображения по основанието на иска под формата на мотиви и не е отхвърлил това изискване при решаващата си дейност , основание за допускане до касационно разглеждане поради противоречие със задължителни указания по мотивирането на съдебното решение не е налице , съгласно критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. В случая Софийски окръжен съд е направил извод за обема и естеството на имуществените вреди по конкретния иск , като не е обсъждал ,нито е основал съображенията си на изтъкваното от ответника обстоятелство (установено с предствавения препис от влязло в сила съдебно решение), че в друг процес и в полза на другия съсобственик на имота е било присъдено обезщетение за вреди в резултат на същите вредоносни действия .
Като е приел изтъкваното от ответника обстоятелство за неотносимо в настоящия процес, въззивният съд не е дал противно на константната и задължителна съдебна практика разрешение. Материалното основание на иска се свързва със субективно право на всеки увреден да предетдира обезщетение, което е изяснен в теорията и практиката въпрос, при ясна законова регламентация. Съсобствениците, претъпели имуществена вреда върху съсобствена вещ, самостоятелно заявят правото си по съдебен ред и решението по иска на единия съсобственик не формира сила на пресъдено нещо спрямо друг увреден съсобственик, който не участва в същия процес. Правата на последните в съсобствеността са от значение за активната легитимация за всеки от съсобствениците по иска и за размера на следващото им се обезщетение. Въззивният съд е съобразил именно това ,обезщетявайки ищцата до размера на 3 / 4 от установената вреда върху имота, което съответства на нейните права в съсобствеността .
Формулираната като материалноправен въпрос теза на касатора : въззивният съд да лиши ищцата от обезщетение като инцидентно прецени , че в резултат на водения от другия съсобственик процес е присъдено завишено обезщетение за същата имуществена вреда , няма опора в действащия правен ред . Приетото от въззивния съд по конкретното дело не поставя като проблематика извеждането на точното съдържание на приложимата норма чрез запълване на празноти или отстраняване на неяснота по тълкувателен път , касационно обжалване не следва да се допуска по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №146 от 06.04.2010г. по гр.дело № 44/2010г. на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .