О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 244
гр. София, 08.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3431 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. В. Й. и Д. В. Й. срещу решение № 841 от 11.04.2019 г. по гр. дело № 6109/2018 г. на САС /Софийски апелативен съд:.
Ответникът – Кмета на СО – Район „Овча купел“ е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания поради следните съображения:
Предмет на обжалване е цитираното въззивно решение, с което САС е обезсилил решение № 3191 от 21.05.2018 г. по гр. дело № 16593/2013 г. на СГС и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че спорът не е гражданскоправен, а е административноправен, тъй като касае отношения между физическо лице и общинска администрация във връзка с неприключила отчуждителна процедура, с оглед установените факти по спора, свързани с това, че предоставеният на наследодателя на ищците имот по реда на чл. 100 ЗТСУ /отм./ не е бил собственост на общината, а на трето чуждо на спора лице и отчужденият собственик е бил частично евинциран. В тази връзка е направен извод, че отчужденият собственик не е бил надлежно отчужден, тъй като отчуждителната процедура не е приключила. По отношение на нея съответно следва да намерят приложение разпоредбите на Глава V раздел 1 ЗТСУ /отм./– арг. § 10 ПРЗ на ЗТСУ /отм./. Прието е още, че постановените заповеди в производство по отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ /отм./ съставляват административни актове , които независимо от тяхното вещноправно действие не могат да бъдат приравнени по последици на правните сделки. Тези изводи въззивният съд е подкрепил и с позоваване на формирана константна практика на ВКС в същия смисъл.
Касаторите не обосновават приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С представеното изложение, същите са произвели текстово разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочили са още, че по част от въпросите, въззивният съд се бил произнесъл „в разрез с общи принципа на правото и логиката“, поради което решението било и очевидно неправилно. Поставени са въпросите: „ І. Допустимо ли е определен фактически състав да се подведе под хипотезата на дадени правни норми, в случай, че е предварително известен факт, който за конкретната хипотеза изключва приложението на същите норми в пълен обем и допустимо ли е в такъв случай, съдът да приеме, че нормата ще се прилага само частично или следва да отрече изцяло нейното прилагане, след като то не може да се осъществи в пълния си обем, предвиден от законодателя“ ; „ІІ. В случай на отчуждаване по реда на отменения ЗТСУ, фактическото предаване на съществуващ недвижим имот, отстъпен в обезщетение, елемент ли е от фактическия състав на получаването на обезщетението, съответно на приключване на отчуждителната процедура“ ; „ІІІ. Нищожна ли е заповед по чл. 100, ал. 1 ЗТСУ /отм./ в случай, че собствеността на имота, е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, след издаване на заповедта. В същия случай, ако само част от имота , предмет на заповедта по чл. 100, ал. 1 ЗТСУ /отм./ е възстановена по реда на ЗСПЗЗ заповедта остава ли в сила по отношение на частта от имота, която не е възстановена“; „ІV. Допустимо ли е по гражданско – правен ред да се разгледа иск на отчужден собственик, което е отстранен от имота даден в обезщетение, при положение, че се констатира, че отчуждителната процедура е завършена с валиден административен акт“. Касаторите са заявили по първия от поставените въпроси, че съдът е приел приложимост на правилата за отчуждаване на Глава V ЗТСУ /отм./, въпреки че според тях било установено, че в момента отчужденият имот бил част от друг имот, публична собственост, от което следвало, че тези правила не можели да се приложат по отношение правото им да искат отмяна на отчуждаването. Така е изведена очевидна неправилност на въззивното решение, както и е поддържано основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, „доколкото се отнасяло за логически правила, от които съдът задължително се ръководи при постановяване на решенията си“. По втория въпрос касаторите са сочели противоречие с решение на Върховен съд по гр. дело № 2258/1981 г. По третия въпрос, касаторите са развили съображения за допуснато отклонение на съда от разрешенията, приети с ТР № 1/1997 г. на ОСГК. По последният въпрос лаконично е отбелязано, че липсва практика, поради което същият е от значение за развитие на правото.
Касаторите са поддържали основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касаторите, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като краткото оплакване, че съдът неправилно приел приложимост на нормите на ЗТСУ /отм./ по отношение на процесното отчуждаване, както вече бе посочено, не обосновава довод дори за неправилност на въззивното решение.
Вторият поставен въпрос също не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е поставен изцяло в контекста на защитната теза на касаторите, а не на приетите от въззивния съд и изложени по -. горе негови мотиви, от които единствено може да се изведе общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК / в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, несъобразени от касаторите/. Страната не обосновава по него допълнителен критерий. Приложеното решение на Върховния съд, постановено по реда на прегледа, разглежда хипотеза на отчуждаване по отношение на имоти в съпружеска имуществена общност и акцентът в правните разрешения е върху това, кога и в чий патримониум е преминала собствеността на отчуждения в течение на брака имот, т.е. хипотеза, коренно различна от разглежданата по спора и съответно необосноваваща, какъвто и да било фактически идентитет между сравняваните съдебни актове. Следователно при лиса на общо и допълнително основание и при така развитите доводи, не е обоснован извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Третият поставен въпрос също не е релевантен, с оглед на разгледаните по – горе мотиви на въззивния съд, изрично обосновал постановения правен резултат с недопустимост на предприетия от страната гражданскоправен път на защита. В тази връзка доводите по същество, касаещи законосъобразност на предприетата отчуждителна процедура са ирелевантни спрямо този решаващ извод на съда, поради което и този поставен въпрос е без правно значение за допускане на касационно обжалване.
Последният въпрос е обоснован лаконично с твърдението на страната, че същият бил от значение за развитие на правото, понеже липсвала практика. По същият въпрос липсва мотивиране на допълнителни основания, съобразно приетото с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Освен това доводът е и фактически неверен, тъй като въззивният съд се е позовал именно на практика на ВКС.
С оглед така депозираното изложение не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 841 от 11.04.2019 г. по гр. дело № 6109/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: