6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 225
гр. София, 25.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3205 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Технически университет Варна срещу решение № 543 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 545/2019 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/.
Ответникът – Р. Н. В. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което моли да не бъде допускана до касационно разглеждане.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 ГПК, като е заявил, че решението било постановено в противоречие с разрешенията в решение по гр. дело № 463/2011 г. на ВКС, ІV г.о и определение по гр. дело № 1851/2018 г. на състав на ІІІ г.о., с които според него било възприето , че предсрочно прекратяване на мандата на изборен орган прекратява трудовия договор на лицето, без да е необходим изричен последващ акт на работодателя. Касаторът е препратил към съображенията, развити в касационната жалба и е поставил няколко въпроса, определени, като такива които са допълнителни, от значение за точното приложение на закона и развитие на правото . Тези въпроси са формулирани както следва: „Прекратява ли се мандата на действащия ректор на висшето училище с назначаване на временно изпълняващ длъжността ректор от страна на министъра на образованието и науката по реда на чл. 10, ал. 2 , т. 6, б. „д“ ЗВО ?“; „Какъв е характера на нормата на чл. 35 ЗВО и изчерпателно ли са изброени там основанията за предсрочно прекратяване на мандата на ректора или други норми на ЗВО /конкретно чл. 10, ал.2, т. 6, б.“г“ ЗВО/ също съдържат такива основания ?“. Страната от личното трудово досие на ищеца е извела, че сключените с него трудови договори не съответстват на правната регламентация на трудовите отношения на членовете на академичния състав, и също така лаконично е заявила, че какъв бил действителния статут на Р. В. като член на академичния състав, можело да бъде преценено единствено, след като съдът даде отговор на следните въпроси, по които липсвала съдебна практика: „Императивно или диспозитивно е правилото на чл. 29, ал. 2 ЗВО относно изискването за оформянето на трудовото отношение на заемащите длъжността „ректор“ на висшите училища чрез допълнителни споразумения.към основния трудов договор по чл.119 и чл. 107 от Кодекса на труда ? ; „Какъв е характера на трудовите правоотношения и административния статут на лицата, членове на академичния състав на висшите училища, които са страна по успешно приключили административни процедура за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“, „професор“, но спрямо които не са сключени съответните трудови договори или анекси към съществуващите трудови договори ?“. Страната лаконично е заявила, че работодателската компетентност на подписалата заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била оспорена от ищеца пред Върховния административен съд, поради което тя не представлява влязъл в законна сила административен акт във връзка, с което е поставил процесуалният въпрос: „Налице ли е преюдициална връзка между висящ административно-правен спор за оспорване законосъобразността на заповедта на Министъра на образованието и науката за назначаване на временно изпълняващ длъжността ректор по реда на чл. 10, ал. 2 , т. 6 , б. „г“ ЗВО и последващия гражданскоправен спор за оспорване законосъобразността на издадената от назначения Вр ид ректор заповед за прекратяване на основания трудов договор на заемалия преди това длъжността „ректор“, която да обосновава спиране на гражданското съдопроизводство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“. Страната е поставила и следните въпроси: „Какво е съотношението между плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗРАСРБ и дисциплинарните нарушения по смисъла на КТ, и задължен ли е работодателят /висшето училище/ да провежда собствена процедура по установяване на дисциплинарно нарушение /плагиатство/ по реда на КТ при наличие на констатирани на същото от външен за висшето училище орган“; Какво е съотношението на правните норми на чл. 58, ал.2, т. 4 ЗВО и чл. 35, ал.1,т. 1 ЗРАСРБ, имащи идентично съдържание и предвиждащи освобождаване на членовете на академичния състав при доказано по съответния ред плагиатство в научните трудове и доколко едновременното им посочване в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение я прави незаконосъобразна“; „Какви са правомощията на съда при контрола на заповедите за прекратяване на трудовите отношения на академичния състав по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ и чл. 58, ал. 1 т. 4 ЗВО и може ли съдът да прави различни фактически констатации от експертния орган, установил плагиатството или проверката от негова страна или се ограничава единствено до проверка законосъобразността на процедурата, по която плагиатството е установено“. Страната е заявила неправилност на приетото по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ , посочила е основание по „чл. 280, ал.1, т. 1, пр. 3 ГПК“ и е поставила въпросът: „Налице ли е обусловеност между исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ – при признаване на уволнението за незаконно, възстановява ли се положението преди уволнението по отношение на длъжността посочена в акта на работодателя, с която е било прекратено трудовото правоотношение или може да бъде възстановен на друга длъжност, т.е. от съдържанието на уволнителната заповед ли се преценява основанията за прекратяване на трудовия договор и следва ли да е налице идентичност между длъжността, от която съобразно уволнителната заповед работникът е бил уволнен и длъжността, на която е възстановен съобразно съдебното решение ?“. Поддържано е, че съдът бил отговорил отрицателно на този въпрос, което било в отклонение от възприетите в ТР № 6/2015 г. на ОСГК на ВКС, с което било прието, че възстановяване означава отново установяване на съществувалото преди това трудово правоотношение. Страната е изброила и множество решения на ВКС. В случай , че настоящият състав не приемел аргументите по чл. 280, ал.1 ГПК, то страната е поддържала и основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК, като в тази насока твърди, че била налице очевидна неправилност, тъй като Р. В. не бил възстановен на длъжността в уволнителната заповед , а на друга длъжност „ректор“, която не присъствала в тази заповед. Лаконично касаторът е изложил разбирането си за очевидна неправилност. Изложени са съображения, които според жалбоподателя представлявали основания за процесуална недопустимост на въззивното решение, а именно , че съдът се бил произнесъл по твърдения в исковата молба, че ищецът заемал длъжността „ректор“ а не „професор“. В тази връзка е поставен следният въпрос: „Следва ли съдът да определи предмета на делото, в това число да признае за безспорни факти, въз основа на обстоятелства, които не се твърдяни от ищеца ?“. Заявила е, че съдът бил дал отрицателен отговор на този въпрос, в отклонение с приетото в решение по гр. дело № 5673/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., поради което следвало да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или „съответно по служебен почин на основание чл. 280, ал. 2 ГПК“.
В първата част на изложението по твърдението за противоречие на въззивното решение с решение по гр. дело № 463/2011 г. на ІV г. и определение по гр. дело № 1851/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, не е поставен правен въпрос. Само на това основание, съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС следва да не се допусне касационно обжалване. Липсата на общо основание изключва възможността за разглеждане на жалбата по същество. Необходимо е да се отбележи, че и фрагментарно изведения от тези съдебни актове на ВКС извод, че предсрочно прекратяване на мандата на изборен орган прекратява по силата на закона трудовия договор на лицето, което е заемало до този момент длъжността, без да е необходим изричен последващ акта на работодателя е неотносим към разглеждания случай, тъй като в него не е установено предсрочно прекратяване на мандата на изборния орган, за да бъдат коментирани правните последици от това. Извън това позоваването на определение постановено по чл. 288 ГПК не съставлява практика на ВКС.
Първият въпрос, по реда на изложението, поставен в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто текст касаторът е възпроизвел, е фактически въпрос, тъй като засяга установеност на факти по спора. Фактическият въпрос не съставлява общо основание . Вторият въпрос е общ и липсва връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, който не е разглеждал хипотезата, очертана от касатора, като въпросът му не съдържа конкретно правно обосноваване и съдържателно изисква общо теоретично разглеждане на целия нормативен акт, какъвто не е смисъла на касационното обжалване. Въпросите от трети до осми по реда на изложението не са обосновани с допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като такова мотивиране на съставляват лаконичните оплаквания за неправилност на въззивното решение , а още по – малко бланкетирането към касационната жалба, съдържаща оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК трябва изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да бъде мотивирано от касатора чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез обосноваване необходимостта от тълкуване на конкретни правни разпоредби, когато съдържат уредба , която е непълна, неточна или неясна. В тази смисъл са разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС – № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г., което касаторът не е съобразил при изготвяне на изложението.
Деветият поставен въпрос /т. 5 в изложението/ също не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд и поради това не въвежда валидно общо основание. Този извод се налага от изрично приетото във въззивното решение че между страните безспорно е съществувало трудово правоотношение за длъжността „ректор“, възникнало като последица от редовно проведения избор, приключил с решение на Общото събрание на Академичния съвет на ТУ – В.. В тази връзка съдът е приел, че това е единственото правоотношение, което е съществувало между страните към момента на издаване на процесната заповед . С оглед този решаващ извод на състава на въззивната инстанция, страната нито е формулирала правен въпрос, нито е заявила валидно общо основание, тъй като именно от него следва приетото от съда изрично разбиране за възстановяване на положението, такова каквото е било преди уволнението. В този смисъл и практиката посочена от страната, третираща именно такова изискване е изцяло в съответствие с този решаващ извод на съда. Доколкото са налице други основания, същите не са били въведени редовно от страната в изложението, а ВКС не може служебно да формулира правен въпрос, нито вместо касатора може да обосновава допълнителен критерий.
Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Във връзка с изложеното следва да се добави още, че не обосновава извод за очевидна неправилност поддържаното от касатора становище, че след като не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, то същите оплаквания следва да се разглеждат в контекста на основанието на чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК. Както вече бе изложено, съобразно горното тези доводи са ирелевантни.
Правно необоснован се явява и довода за процесуална недопустимост на съдебния акт, поради това че съдът се е произнесъл извън обема на търсената защита. Тук следва да се отбележи, че вътрешно противоречиво поставения въпрос е без правно значение, тъй като по допустимостта настоящата инстанция дължи служебно произнасяне и без да са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводът на касатора е правно необоснован. В исковата молба , ищецът подробно се е занимавал с незаконосъобразността на заповедта за уволнение, поради обстоятелството, че той не е сключвал трудов договор за длъжността „професор“, като противно на твърденията на касатора, ищецът изрично е заявил, че заема длъжността „ректор“, поддържайки че трудовото му правоотношение може да бъде прекратено само при условията на чл. 35 ЗВО. В тази връзка, същият е заявил изрично, че фактически не е сключвал трудов договор като професор, тъй като преди възникване на трудовото му правоотношение като ректор, е бил с академичната длъжност „доцент“. Така разгледани обстоятелствата са относими единствено към твърденията за незаконосъобразност на атакуваната заповед и в тази връзка и в този обем е налице произнасяне от съдилищата. Цитираното решение по гр. дело № 5673/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. с извадения от контекста и от съществения въпрос по конкретния спор извод, че ако предмета на делото се определял въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, по изложените вече съображения е неотносимо към разглеждания правен спор.
С оглед така депозираното изложение не са установени основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване н решение № 543 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 545/2019 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: