2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 29.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:Д. Х.
Д. С.
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 2262/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Л. Б. Б. против определение № 100 от 23.03.2016 г. по гр. дело № 1206/2016 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, четвърто отделение.
Ответникът Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – [населено място] не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С определението, предмет на обжалване състав на ВКС е приел по подадената от Л. Б. Б. молба за отмяна, че същата е процесуално недопустима поради това, че по реда на чл. 303 ГПК е атакувано първоинстанционно решение, което според съставът на ВКС не обвързва страната след постановяване и влизане в сила на съдебно решение, слагащо край на правния спор. Този извод е направен с оглед приетото, че след като решението, предмет на молбата за отмяна е било обжалвано пред окръжен съд – В. към настоящия момент само въззивното решение формира сила на пресъдено нещо по спора, а неговата отмяна не се претендира от молителката.
Частната жалба е основателна.
Основателно е оплакването на жалбоподателката за това, че същата е очертала предмета на отмяна, като искане за отмяна на влязло в сила решение, с което е бил отхвърлен предявения от нея иск за отмяна на заповед № 1040 от 30.10.2014 г. на директора на ОД на МВР – В.. Така очертания предмет предполага искане за отмяна, както на посоченото от молителка първоинстанционно решение, така и на оставилото го в сила решение на въззивния съд, с което е бил разрешен окончателно правния спор. В този смисъл дори мотивите на състава на ВКС съдържат именно това обобщение, от което обаче е изведен неправилния мотив за това, че предмет на отмяната в тази хипотеза може да бъде само акта на въззивния съд. Освен това очевидното противоречие между заявената от молителката обстоятелствена част и петитума на молбата, с който изложените обстоятелства са засегнати частично обосновава нередовност на молбата, с оглед противоречие между обстоятелствена част и петитум и задължава сезирания съд да проведе производство по чл. 306, ал. 1 ГПК. Този извод произтича от това, че молителката е разглеждала като обстоятелства, фактически състав относим както към първоинстанционното решение, така и към въззивното решение. Още повече, че и в самата обстоятелствена част е заявено основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение, на което страната е посочила, че целта на исканата отмяна е да се избегне неправилното решаване на делото.
След като не е предприел тези действия и е постановил своя акт по нередовна молба за отмяна, съставът на ВКС, ІV г.о. е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което има за правна последица отмяна на постановеното определение и връшане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед мотивите на настоящето определение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 100 от 23.03.2016 г. по гр. дело № 1206/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
ВРЪЩА делото на Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: