О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 24.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 186/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. И. В. против определението, постановено в закрито заседание на 19.07.2013 г. по ч. гр. дело № 655/2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на В. И. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба № 4895/29.04.2013 г., както и за предоставяне на правна помощ в производството по същата частна жалба. По искането за освобождаване от такса по подадената частна касационна жалба съдът е приел, че държавната такса, от която частният жалбоподател желае да бъде освободен е в размер на 15 лв., съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и при месечен, негов и на семейството му доход от 834 лв., както и предвид останалите обстоятелства по чл. 83, ал.2 ГПК, удостоверени с декларацията, внасянето й няма да създаде затруднения за същият. Прието е освен това, че неоснователно е и искането за предоставяне на правна помощ, тъй като получаваните от частния жалбоподател и семейството му доходи са 2.7 пъти по – високи от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС № 250 от 11.10.2012 г. От тези данни е направен извод, че В. В. не отговаря на изискванията на чл. 22 Закона за правна помощ /ЗПП/.
По искането на настоящия частен жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба № 4895/29.04.2013 г. Софийски апелативен съд е извел обосновани и законосъобразни изводи. Таксата, която се дължи за частна жалба по гражданско дело е 15 лв., както правилно е констатирал състава на апелативния съд. За да се признае, че молителят няма достатъчно средства да заплати тази сума съдът взема предвид обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, които се установяват от представената от него декларация и приложения към нея. В декларацията В. В. е посочил, че има следните доходи и имущества: месечен доход от пенсия – 341.80 лв., на съпругата му от пенсия 307.46 лв.; притежава жилище в София, 25% от апартамент в[жк], [населено място], 25 % от наследствена къщи в кв. Б., 12% от наследствена къща в [населено място]; източник на средства за издръжка е помощ от близки, състоящи се от наеми на техни жилища в размер на 540 лв. месечно. За съпругата си е посочил източник на средства за издръжка – помощ от близки, състоящи се от наеми на техни жилища в размер на 294 лв. месечно, както и аренда от земеделска земя – 62 лв. месечно. При тези обстоятелства следва да се приеме, че с оглед на горните данни внасянето на сумата 15 лв. такса няма да създаде затруднения за частния жалбоподател. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за необоснованост на изводите на Софийски апелативен съд относно предмета на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Същата молба се съдържа в частна жалба с вх. № 4895/29.04.2013 г., подадена от настоящия частен жалбоподател, имаща за предмет определение № 827, постановено в закрито заседание на 04.04.2013 г. по ч. гр. дело № 655/2013 г. на Софийски апелативен съд и се състои в искането да бъде назначен служебен адвокат, който да приподпише „касационната жалба”, както и да бъде освободен жалбоподателя от държавна такса. След като искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е за освобождаване от държавна такса по частната касационна жалба, освобождаването от заплащане на държавна такса се отнася само до таксата, дължима за производството по обжалване на цитираното определение, постановено в закрито заседание на 04.04.2013 г. по ч. гр. дело № 655/2013 г. на Софийски апелативен съд. Съгласно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата сума е 15 лв. и преценката на апелативният съд за възможностите на страната да внесе таксата е правилна. Останалите доводи в частната жалба засягат спорове, които са извън предмета на настоящата частна жалба, поради което са неотносими към него. Ето защо определението в тази част, като правилно следва да бъде потвърдено.
В останалата част, с която е оставено без уважение искането на В. за предоставяне на правна помощ в производството по подадената от него частна жалба № 4895/29.04.2013 г., постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разглежданият случай отговаря на хипотезата, регламентирана в цитираната норма. Частната касационна жалба трябва да бъде приподписана от адвокат, като към нея се прилага пълномощно за приподписването и трябва да съдържа изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК /арг. чл. 284, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 3, вр. 278, ал. 4 ГПК/. Освен това разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПП предвижда, че по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на предоставените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си вземайки предвид обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата. Както вече беше посочено по – горе частният жалбоподател е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, и приложени към нея документи за доходите и здравословното си състояние. От тези документи се установява, че семейството на В. В. – той и съпругата му имат месечен доход от пенсии и помощи от близки, подробно посочени по – горе, като В. притежава апартамент в [населено място], както и идеални части от апартамент в[жк], [населено място] и идеални части от две наследствени къщи, описани по – горе. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с определен интерес /чл. 7, ал. 2/, в случая иск за парично вземане с цена 36 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1170 лв. ВКС в настоящият си състав намира, че с оглед обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП настоящият частен жалбоподател няма да има възможност да осигури средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а с оглед производството по частната касационна жалба, което е по чл. 274, ал. 3 ГПК, приподписване на жалбата от адвокат е задължително изискване. Поради това следва да се предостави правна помощ в производството по частна жалба № 4895/29.04.2013 г., за изготвяне на частна касационна жалба против определение № 827, постановено в закрито заседание на 04.04.2013 г. по ч. гр. дело № 655/2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав. С оглед на изложеното определението на апелативния съд следва да се отмени в разглежданата част, да се предостави правна помощ на настоящия частен жалбоподател, съобразно изложените мотиви и делото следва да се върне на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната касационна жалба на В. В. след привеждането й в съответствие с изискванията за редовност по надлежния ред.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено в закрито заседание на 19.07.2013 г. по ч. гр. дело № 655/2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав в частта, с която Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на В. И. В. за предоставяне на правна помощ в производството по подадената от него частна касационна жалба № 4895/29.04.2013 г.
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на В. И. В. за изготвяне на частна касационна жалба против определение № 827, постановено в закрито заседание на 04.04.2013 г. по ч. гр. дело № 655/2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в закрито заседание на 19.07.2013 г. по ч. гр. дело № 655/2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав в частта, с която оставено без уважение искането на В. И. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба № 4895/29.04.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: