3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 08.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1762/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна (наименована „касационна“) жалба на В. В. Т., чрез адв. С. К., срещу определение № 123 от 19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 590/2019 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима частната му касационна жалба против определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на Софийски градски съд (СГС). С последното е оставена без уважение частната жалба на Т. срещу определение № 395071 от 26.04.2018 г. по гр. д. № 69396/2017 г. на Софийски районен съд (СРС), с което пък е оставена без уважение молбата му, в качеството на адвокат и пълномощник на длъжника Г. Д. Д., срещу когото е проведено заповедно производство за вземане на „Софийска вода“ АД в размер на 560. 55 лв. – незаплатена сума за потребена от абоната вода за времето от 29.03.2012 г. до 25.06.2017 г., ведно с лихви (от 184. 83 лв.) и разноски (от 75 лв.), за изменение на определение № 334385/08.02.2018 г. на СРС по цитираното дело в частта за разноските.
По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното.
Тя е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС е установил, че жалбоподателят В. В. Т. е адвокат – пълномощник на длъжника Г. Д. в образуваното заповедно производство, срещу когото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След депозирано от него възражение и след като в предоставения му срок заявителят „Софийска вода” АД не е предявил иск по чл. 422 ГПК, с определение № 334385 от 08.02.2018 г. по горното дело СРС е обезсилил издадената на 02.04.2016 г. заповед за изпълнение, на основание чл.415, ал. 5 ГПК, и е прекратил образуваното заповедно производство, като е присъдил на В. В. Т. адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ на длъжника, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер на 50 лв. След направено от длъжника искане за изменение на определението в частта за разноските (искането е вместо 50 лв. да се присъдят 300 лв.), с определение № 395071 от 26.04.2018г. по ч. гр. д. № 69396/2017 г. районният съд в София е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Това определение е потвърдено с определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на Софийски градски съд, което е предмет на частната жалба, с която е бил сезиран предходния състав на ВКС. Последният е приел, че постановеният от въззивния съд акт за разноските е окончателен и не подлежи на обжалване, което налага оставяне без разглеждане на подадената срещу него частна касационна жалба, а производството по нея следва да се прекрати.
Определението е правилно.
Съгласно разясненията по т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, въззивните определения, постановявани в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към цитирания тълкувателен акт е посочено изрично, че по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, вкл. и в частта за разноските. Определението по чл.415, ал. 5 ГПК, с което се обезсилва заповедта за изпълнение, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК в посочения срок и се присъждат разноски на длъжника е акт, постановен в заповедно производство и обжалването му е ограничено до въззивната инстанция. Съдебният акт на тази инстанция (вкл. и произнасянето по частна жалба срещу определение на заповедния съд в частта за разноските) е окончателен и не подлежи на касационен контрол.
Неоснователно е оплакването за противоречие на определението с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – т. 24, както и с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
Възприетото в първия от посочените тълкувателни актове правно разрешение касае хипотезата, при която за първи път въззивният съд се произнася по направените разноски, поради което неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и този случай Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Настоящият случай обаче е друг (въззивният съд се е произнесъл по реда на инстанционния контрол – т.е. за втори път) и посочената задължителна практика не намира приложение.
Второто тълкувателното решение, на което жалбоподателят се позовава, касае пък само тези определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, които не са изключени от касационен контрол с изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. При данните по делото обаче липсват предпоставки за приложение на даденото правно разрешение, доколкото посоченото ограничение е налице.
По изложените съображения атакуваното в настоящото производство определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 123 от 19.03.2019 г. по ч. гр. д.№590/2019 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.